„Довереникът на кралицата” – филм по действителен случай...или почти


Най-новият филм на Стивън Фриърс с участието на Джуди Денч и Али Фазал прилича на приказка с добре познати главни герои и неочакван сюжет.


Лентата проследява историята на силното и остро критикувано приятелство между кралица Виктория и Абдул Карим, мюсюлманин от индийски произход. На пръв поглед невинното любопитство на самотната и вече отегчена от властта кралица прераства в искрен интерес към културата и езика на Абдул. Като Императрица на Индия, кралицата решава, че е редно да започне да изучава урду (форма на хинди за високопоставени) и да познава по-добре историята ѝ. Прекараното време с обикновен слуга, значително по-млад от нея, и специалното внимание, което му засвидетелства, предизвикват сериозни конфликти с цялото кралско домакинство, наследника ѝ и дори министър-председателя на Великобритания.


Изграден върху праволинеен сюжет с множество комични ситуации, филмът всъщност представя сблъсъка между западната цивилизация с нейните строги разбирания за „прието” и „недопустимо” и неподправения, леко наивен ентусиазъм на Изтока, способен да размие всяка граница, основана на религиозно или кастово различие.

Филмът усмихва и провокира размисъл. Историята на Великобритания е записала на страниците си имената на безброй велики личности, всяка интересна и будеща любопитството по различен начин. Кралица Виктория спокойно може да бъде наречена една от най-важните фигури в хрониките на съвременната история  и съвсем не е странно, че нейният образ е обект на множество анализи и проучвания, свързани както с управлението ѝ, така и с личния ѝ живот.


„Довереникът на кралицата” всъщност е базиран на факти и кореспонденция, описани в книгата „Виктория и Абдул” на индийската журналистка Шрабани Басу. Попаднала съвсем случайно на портрети на Абдул по време на посещение в лятната резиденция на кралица Виктория, Басу започва няколкогодишно разследване, което я отвежда по стъпките на невероятното приятелство. Голяма част от писмата между двамата са намерени благодарение на наследниците на Абдул, тъй като  кралското семейство се е погрижило да унищожи всички доказателства за пребиваването на Абдул в кралския двор.

 

Какво остава между изгубените писма на Виктория и Абдул и следобедите, прекарани в учене на урду, е загадка. Посланието обаче е съвсем ясно – дори кралицата, и то преди повече от 100 години, се е сблъсквала с проблемите на нашето съвремение: тесногръдието спрямо различните религия, цвят на кожата или расова принадлежност. И тя понякога е била затворник в собственото си кралство и, наравно с всеки човек извън кралския двор, е имала нужда от приятел, с когото да се смее и да споделя самотата си.

Ивалина Саралиева
Ивалина Саралиева

Ивалина Саралиева обича да гледа черно-бели филми, да чете Фитцджералд (и Моъм, и Оруел, и Удхаус), да пише писма, да свири Шопен, да ходи на театър. И още блестящи неща, печени неща (най-вече кестени), сладки неща, тефтери, всичко на точки и разпечатани на хартия снимки. Пише, защото вярва, че между редовете човек може да скрие не само смисъл, но и себе си.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни