Доротея Веселинова: "За твореца небето е просто илюзия!"


Доротея Веселинова е младо и талантливо 17-годишно момиче, изпълнено с ентусиазъм и радост от живота, докрай отдало се на изобразителното изкуство. Тя го определя като въздуха, който диша и слънцето, от което се зарежда. Нарича себе си самоук художник, а своя талант е развила с много упоритост. Създала е и своя фейсбук страница, в която с радост споделя творбите си. Освен да запечатва чувствата и идеите си на платното, понякога изразява своите най-вътрешни пориви и желания под формата на лични афоризми, цитати за изкуството и нейни виждания за живота.

Здравей, Доротея! Разкажи ни как и кога се зародиха твоите творчески таланти?

Доротея Веселинова: Нося изкуството в себе си, откакто се помня. На 6-годишна възраст съм започнала да рисувам  и не съм спряла, и до-ден днешен. Изкуството винаги е било и ще бъде част от мен. За мен талантът е дар от Бога, който винаги ме е съпътствал!

Ти ли избра изкуството или то теб?

Доротея: Изкуството избра мен. То е като моя карма, моята сянка!  Изкуството ме избра веднъж, като отдаде от магията си на мен, а аз го избирам отново, всеки следващ ден! Въпреки всичко, почти невъзможната съвместимост между реалност и въображаем свят, въпреки несполуките и огорченията, аз го избирам, защото то е моето призвание. Това за мен е начинът, чрез който искам да пресъздам един нов свят в картините си.

По какъв начин черпиш  вдъхновение?

Доротея: Любовта е моето вдъхновение! Чувството да обичам и бъда обичана е най-силното, което ми дава необходимата доза вдъхновение. Аз рисувам само тогава, когато обичам!  Зад всяка картина, независимо какво е нейното съдържание, се крие моето най-голямо вдъхновение – човекът, когото обичам толкова, че да запечатам любовта си към него. По този начин, макар и не привидно, аз увековечавам нашата любов. Освен това прекрасно чувство любовта, като вдъхновение се явявам аз самата, моите мисли, разсъждения и цели.

Музата понякога бяга от твореца. При теб така ли е и как се справяш с търсенето ѝ?

Доротея: Според мен липсата на муза е основно явление при всеки един художник, като в повечето случаи това е в резултат на стрес, неудовлетвореност от живота, от себе си и най-вече еднообразието в ежедневието. При мен също се появява често този проблем, но истината е, че аз не търся моята Муза, защото именно тогава, когато усещам липсата ѝ, аз успявам да оценя нейното присъствие и да я обикна. Аз живея за този миг на просветление, идея и безкрайно желание да творя. Както обичам да казвам -  еднообразието и монотонността са най-големите врагове на художника. Изкуството не се уповава на еднаквото и обикновеното, то изисква подклаждане на огъня и хаоса в ума на един творец!

Смяташ ли да се занимаваш, или учиш нещо, свързано с изкуство и литература?

Доротея: Да, смятам да продължа своето образование, като изучавам изкуство. За мен обучението в тази сфера ще ми даде липсващото парченце от пъзела на моето изкуство. Талантът и желанието са на лице, но теоретичната част, правила и техника са това, което ме спира да се нарека „завършен творец“. Както казах на моята първа самостоятелна изложба: „Мечта ми е да уча Графика и да продължа да радвам окото на зрителя с творбите си“.

"Изгряващо слънце" – картина с маслени бои

Какво послание би искала да носят твоите картини?

Доротея: За мен е от изключително значение творбата ми да носи свое лично послание и дълбок замисъл. Харесва ми да си играя с ума на зрителя, да го пренеса в други светове,  които да не иска да напуска, да внеса известен размисъл в неговия ум. Искам да му покажа миналото и бъдещето през моите очи. Посланието, което бих искала да оставя на света чрез творбите си е, че животът е ценен, специален, всеки миг е от значение, който внезапно се превръща в спомен, в минало, без което човек не може да съгради своето бъдеще. Искам от картините ми да струи светлина, доброта, величие и мъдрост, а те да казват: „Времето е абстракция. Бъди това, което си и обичай и уважавай всичко, което си бил и ще бъдеш“.

Много често деца-таланти се раждат в семейство на артисти, при теб така ли е?

Доротея: Аз съм от редките случаи, в които талантът не зависи от семейството и не е предаден наследствено. В моя род аз съм единственият творец и човек с артистични наклонности. Всичко, което съм постигнала досега, се дължи единствено на моята силна воля и желание да покорявам нови върхове в света на изкуството, без ничия помощ.

Коя е най-добрата ти картина досега?

Доротея: За мен една картина е добра, когато в нея е скрит дълбок замисъл и от нея се излъчват чувства и има силно въздействие върху зрителя. То тогава моята най-добра картина е „Величието на Египет“. Картината е плод на моето въображение. Идеята е усъвършенствана, с цел представяне величието на античната цивилизация Египет. Женската фигура играе ролята на свързване на човека с античното наследство и подсилване на притежанието на запазилите се и до наши дни паметници на древната култура.

Кои са хората  в изкуството и литературата, които те вдъхновяват?

Доротея: Мога да кажа, че те са малцина. Великият художник Винсент ван Гог е този, на когото се възхищавам най-много. Всеки път, докато съзерцавам негов шедьовър, си припомням моето призвание, колко дълъг и труден е пътят към успеха и колко ценен дар нося аз. Писателят, на когото силно се възхищавам, е Христо Смирненски. От  съвременната литературата поетите, които ме вдъхновяват да творя на платното, са:  Константин Трендафилов и Евтим Евтимов, известни с любовната си лирика.

Какво мислиш, че трябва да се направи, за да се повиши интересът на младите хора да се занимават с изкуство или литература?

Доротея: Според мен това в България е сложен процес, но не невъзможен. Това, което трябва да се направи, е да се отворят нови врати пред младите творци, нови възможности за изява, нови предизвикателства. В наши дни изкуството и литературата сякаш  остават зад димна завеса, някъде далеч, в недрата на културата. Самият творец има нужда от повече интерес от страна на хората и медиите,  от повече възможности да достигне до сърцата на всеки, от публика. Българските творци страдат от една жестока липса - млади хора, които да вървят по техния път и на които силно да се възхищават!

Ако животът беше картина, как точно би го обрисувала?

Доротея: Мисля, че вече съм изобразила какво е животът в моята картина “Безкрайност“. В нея дървото олицетворява моя живот, описващ се в клоните на дърветата, от които се разпръскват безбройните ми цели и мечти, това което ме е съграждало през всичките дни. Животът е точно като малко дръвче, току-що посято, разгледано през призмата на своето приключение, изпълняване на задължения, призвание, та чак до края му, извисяващ се отвъд небесата и земята. Животът е едно приключение за дръвчето, все така устремено да постигне всичко, което желае и да надникне отвъд необятното!

Като за финал, с кой твой личен и любим цитат би завършила това интервю, като послание към нашите читатели?

Доротея: „Съществуват два вида творци: едните, които увековечават близкото, а другите – далечното. За твореца небето е просто илюзия!“

Вероника Павлова
Вероника Павлова

Вероника е мечтателка по душа. Голямата ѝ любов е литературата, а по-малките, но също толкова значими: рисуването и фотографията. Обича хубавата храна, добрата музика и приятните хора. Цветна личност, която открива себе си в думите: "Смелите мечти разкриват пътя към бъдещето!"

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни