Когато киното срещне театъра


В днешно време е все по-трудно по-нестандартните прожекции да достигнат до зрителя и вместо това навсякъде се рекламират масови продукции с множество ефекти и минимално качество.

Подбрахме пет примера за нови, качествени филми, които с минимален бюджет и страхотна драматургия впечатляват и остават за дълго в съзнанието. Те наподобяват театрални пиеси и в това се крие техният чар.

It’s only the end of the world, 2016, Ксавие Долан

„Това е само краят на света” е най-новият филм на младия канадски режисьор Ксавие Долан, който бива определян от много критици като вундеркинд в киното. Безспорно Долан притежава умението да създава нестандартни филми, да засяга актуални теми и да изгради умело кинематографията си, така че да въздейства силно.

„Това е само краят на света” разкрива един откъс от живота на писателя Луис (в ролята Гаспар Юлиел), които разбира, че е неизлечимо болен и решава да посети семейството си след години на отсъствие от вкъщи. Действието се развива почти изцяло в родния му дом, а филмът разчита единствено и само на диалози, едри планове на камерата, монтаж и актьорска игра. Съставът е звезден – Марион Котияр, Венсан Касел и Лея Сейду в ролята на майката.

Филмът е труден за гледане, но подходящ за хора, които откриват магията на киното и в по-бавните, емоционални и тежки филми.

20th Century Women, 2016, Майк Милс

 „Жените на 20 век” е по-различен от всички останали филми в класацията, тъй като действието не се развива само в една къща. Въпреки това има почетно място, понеже отново разчита основно на диалози, сладко-горчиви цитати за живота и кореспондира директно с емоциите на зрителя.

Лентата разкрива отношенията майка-син, като провокира множество въпроси относно възпитанието и разликите в поколенията. В главните роли имаме удоволствието да видим Анет Бенинг, Лукас Джейд Зуманн, Ел Фанинг и Грета Гервиг.

„Жените на 20 век” е филм за компромисите и прошката, който успява да вълнува, служейки си същевременно с приятно чувство за хумор.

Coherence, 2013, Джеймс Уорд Биркит

Филмът на Биркит определено не е за всеки. Действието отново се развива в една къща и разкрива странните събития, които се случват с няколко приятели, събрали се на обща вечеря. Историята и сценарият са дело на режисьора, актьорите са непрофесионални и дори те не са били наясно с цялостната идея. По този начин Биркит постига спонтанна изненада у актьорите, което прави играта им напълно реална и впечатляваща.

„Кохерентност” е пример как за велик филм е нужна само една добра идея. Научна фантастика може да бъде създадена успешно и без ефекти, само с няколко човека, събрани в една стая.

Филмът е подходящ за хора, които желаята да излязат от зоната си на комфорт, тъй като провокира размисли дълго след края си.

Perfetti sconosciuti, 2016, Паоло Дженовезе

Историята в италианския филм „Перфектни непознати” се развива в продължение на една вечер в една къща. Няколко стари приятели се събират на вечеря и една невинна игра променя (или пък не) животите им завинаги.

В началото на филма е възможно човек да си каже: „Какво толкова може да се случи?” В края, предполагам, че повечето зрители започват да задават на себе си въпросите, които поставя филмаът, а те не са нито малко, нито лесни.

„Перфектни непознати” въпреки своята лековатост на моменти, успява да заинтригува и да зададе един важен въпрос, а именно: ”Доколко познаваме ближния си?”. Филм за малките големи тайни, които невинно крием един от друг.

Dogville, 2003, Ларс фон Триер

 Последен, но не на последно място във филмово-театралната класация, се нарежда един шедьовър на скандалния датски режисьор Ларс фон Триер. Смея да твърдя, че спецификата на творчеството на фон Триер буди емоция у всеки зрител, като тя не винаги е позитивна.

„Догвил” е история за едно идилично селце, в което всички са задружни. Когато „чуждият човек” (Никол Кидман) пристига, животът там се променя.

„Догвил” е уникален на първо място заради кинематографията си – целият филм разчита на театрални декори. На практика гледаме три часа филмирана театрална пиеса. Никол Кидман е брилянтна в главната роля, а продукцията интригува толкова силно, че нито декорите, разказвача, ръчната камера, нито пък фактът, че е изцяло заснета в едно голямо помещение, имат значение. Оригиналният похват, който Ларс фон Триер избира, засилва влиянието на историята върху нас.

„Догвил” е подходящ за зрители, които желаят много повече от развлечение. Препоръчвам го на тези от вас, които искат да поразсъждавате върху екзистенциални въпроси и това да ви държи дълго време след края на филма.

Лиляна Георгиева
Лиляна Георгиева

Лиляна все още търси себе си и своето поприще, живеейки между Германия и България. Занимава се с филмова критика и анализи. Освен киното, обича спонтанни пътешествия, смислени разговори в приятна компания и хубави книги.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни