Когато се върнеш


Омръзнало ли ви е от статии по темата колко е зле положението в България и как трябва да ходим на Терминал 1 или май по-добре на 2-ри Терминал? Уморихте ли се и да четете за позитивното в България и колко по-добре е положението, в сравнение с много по-бедни държави?

Аз игнорирам и двете гледни точки. Не ги чета, а ме вълнуват.

В следващите редове бих искала да споделя моята субективна позиция. Смятам, че преди всичко изборът в чужбина или в България е нещо комплексно, крайно персонално и зависи от множество натрупан личен опит, който се изпитва, не може да се разкаже, предаде и да бъде разбран напълно.

Преди месец се върнах в България след повече от осем години живот в Германия.

„Защо се прибра?” – Това чувам поне по веднъж на ден. Вече започнах да отговарям кратко – „Не знам”.

Всъщност за себе си знам, но причините са твърде много и може би само най-близките до мен хора, тези, които са били свидетели на пътя, извървян от завършване на училище до сега, биха разбрали. Честно казано, защо ми трябва другите да ме разбират?!

Пиша този текст и ми е трудно. Подреждам мисли, които нямам време, а може би желание да синтезирам.

Нека започна от там, че да живееш в чужбина е трудно. Култура, език, теми на разговор... След това идва професионалната реализация и личния живот. Трудно е в чужда среда. Всичко е различно. В никакъв случай не е невъзможно, нито пък означава да страдаш постоянно. Да се чувстваш чужденец е въпрос на самооценка. Ако се трудиш достатъчно, рано или късно добиваш самочувствие, че в никакъв случай не си по-малко човек от останалите, само защото си българин и немският не е твоя майчин език. Имам удоволствието да познавам много българи в Германия, които са успели да постигнат целите си и се чувстват на място. Смятам, че ние, българите, сме много адаптивни и когато искаме и се борим, постигаме много.

Дотук добре. Трудно беше в началото, връщайки се назад се чудя как съм издържала в дадени моменти. При мен основният проблем беше, че много обичам семейството си и имам ужасно близки приятели в България, хора, с които не ми се разделяше. Всеки път, когато им казвах „Чао, до следващия път”, страдах. Никога не свикнах с разделите, а ми се искаше да го направя. Такава съм и нямаше никакво значение кой и какво ме чакат в Германия, не ми се тръгваше от България и толкова.

Харесвам Германия, влюбена съм в Берлин. Обожавам свободата, която този град дава на всеки.

Ако не бяха годините в чужда среда, нямаше да бъда човека, който съм, нямаше да открия нещото, което обичам да правя професионално, щях да съм друга версия на себе си. Научих се да бъда толерантна, да спазвам обещанията си и да държа на думата си. Животът в чужбина ми донесе безброй познанства с уникални хора. Завърших си образованието там и изведнъж се замислих дали бих искала още. Искам ли да ходя на работа всеки ден в Германия там и да създам своето семейство?

Нещо ме притесняваше.

Мислех си, че ако не се върна сега, няма да го направя никога.

Тук идват клишетата.

Първо – липсвала ми е топлотата в отношенията между хората. Това го осъзнах съвсем наскоро. Манталитетът е различен и това е абсолютен факт. Аз бях свикнала и приела студенината сякаш е нещо нормално, но една част от мен просто не се примиряваше.

Второ – в България има бъдеще за трудолюбивите хора. Да, трудно е, но не е невъзможно. Ако се оплакваш и не действаш, разбира се, че няма да успееш. Това важи за навсякъде. Ако следваш целите си и си постоянен – няма как да се провалиш.

Трето – всяко място, всеки избор в живота ни има своите позитивни и негативни страни. Ние решаваме с кои недостатъци да се примирим и кои предимства да приемем. Просто и вярно.

Истината е, че съм си дала изпитателен срок. Няколко месеца, а може би година в България, време за размисъл. Бързо и емоционално минава времето тук. Чувствам се добре. Все още. Интуицията ми подсказва, че може би ще поостана.

Това, което бих препоръчала на всеки, е да замине. Идете и вижте. Не бъдете теоретици. На някои ще им хареса, други няма да издържат. И в двата случая е ок. Пробата и грешката са есенцията на живота. Нека пробваме, но и нека научим уроците си.

Лиляна, 2017

Лиляна Георгиева
Лиляна Георгиева

Лиляна все още търси себе си и своето поприще, живеейки между Германия и България. Занимава се с филмова критика и анализи. Освен киното, обича спонтанни пътешествия, смислени разговори в приятна компания и хубави книги.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни