„Изгубени в Париж“ е най-новата комедия на съпрузите Фиона Гордън и Доминик Абел, показваща с много цвят и усмивки в какво се изразява чарът на френската столица. Двамата режисьори се превъплъщават и в двете главни роли – на канадската туриска Фиона и бездомният французин Дом. Необикновени ситуации и чудати персонажи ни посрещат от екрана заедно с обаятелни пейзажи и познати забележителности, а темата, както винаги, е любов. Но не онази интимна и красива любов между двама, а величествената и непобедима влюбеност в живота, която е с нас от първия ни ден и която най-трудно опазваме.
Филмът отправя към зрителя предизвикателството да погледне към несгодите, нищетата, та дори към смъртта с повече хумор и позитивно мислене. Изключително важен се явява образът на 88-годишната Марта (Емануел Рива), която е истинско вдъхновение и пример за човек, хванал здраво живота и грабещ от него с пълни шепи. Това твърдоглаво бабе изобщо не се нуждае от грижи или вразумяване, защото знае точно как да се забавлява и оползотворява всеки миг. Пътят към смъртта като че ли е лесен за Марта, тя крачи енергично напред и оставя след себе си поредица от страхотни спомени и незабравими дела.
Нейната племенница Фиона пък е постоянно разкъсвана от любопитство, притеснения и странния си интерес към един… бездомник. При нея се наблюдава до болка познатият сблъсък на разум и чувства. Серията от комични събития, случващи ѝ се от първия момент на пристигането ѝ в Париж, ще я отведат към най-важната истина, а именно, че трябва да следва гласа на сърцето си. Ключов помощник в това прозрение се оказва Дом, който въпреки липсата на пари притежава рядко богатство - напълно подвластен на инстинкта си, преследва онова, което го плаши, но и прави истински щастлив
Най-значимият персонаж обаче си остава Париж - мястото, където се живее истински и където жаждата за живот се усеща най-силно, защото гради мостове между хора от различни държави, възрасти, съсловия. Париж пленява и омайва, завърта те във вихрушка от събития и те бута извън зоната на комфорт. Париж извиква на повърхността най-жизнерадостната и емоционална част от човешката същност и провокира в него само любов, лишена от мисъл и предразсъдъци.
