Чаровната Йоанна Митова е от онези хора, на които „не можеш да им хванеш спатиите“ и които винаги успяват да се замесят в най-интересните, креативни и разнообразни идеи. Известно време се подвизава в САЩ и Лондон, където учи и впоследствие завършва икономика. В София е позната най-вече покрай зелената инициатива Горичка и биохраните Хармоника, за които се труди цели седем години. Покрай двата проекта, заедно с екипа, осъществява няколко филмови фестивали, различни форуми, обучения и какво ли още не. След това решава да преосмисли професионалната си реализация и излиза в едногодишна творческа отпуска, или т.нар. сабатикал, по време на който преминава пътя Камино*, минава през Випассана (10-дневен мълчалив ритрийт за медитация), тества всякакви курсове и ритуали и както самата тя споделя, „експериментира най-вече със себе си и връзката между логика и сърце“.

След като се връща в играта, преди година, отваря иновативното пространство metta, а от две седмици е факт и т.нар. флотационната капсула.

Понастоящем е част от екипа на Creative Mornings Sofia, международен формат за креативни и зареждащи закуски, както и един от създателите на Генератор – концепция и пространство за представяне на дизайна като начин на мислене във всички сфери на живота.

Но това изобщо не е всичко. Потърсихме Йоанна във връзка с една от последните й суперинтересни инициативи – като член на отбора Renault Passion Runners, в който участва заедно с Радослав Мирчев, съосновател на бар „Петък“ и клуб MIXTAPE5, актрисата и модел Лилия Костова и Искрен Тончев – Искрата, продуцент, изпълнител и шампион по бийтбокс на България за 2011. На 29 октомври, в рамките на традиционния Renault Morning Run в Борисовата градина, четиримата любители-бегачи, чийто треньор е небезизвестният Кирил Николов – Дизела, ще тестват силите и издръжливостта си, заедно с още 700 доброволци, които вече са се записали в мащабния градски крос.

„Често закъснявам, защото губя представа за времето, съответно винаги хвърча нанякъде. Аз съм един вечно движещ се човек.“

 Как попадна в Renault Passion Runners и кое бе първото нещо, което ти хрумна, след като получи поканата?

Попаднах като човек, който се интересува от здравословен начин на живот, експериментира безразсъдно със себе си и е градски тип. Първото нещо, което си помислих, бе „Умирам от любопитство кои са другите и дали ще се справя.“

В момента отборът се подготвя за Renault Morning Run – как върви, справяш ли се с тренировките?

Като че ли най-голямото предизвикателство е да създадеш навик и правило, независимо от работа и обстоятелства, да не пренебрегваш тичането и подготовката. Лесно е да се увлечеш по нуждите на деня, трудно е да имаш волята да обуваш маратонките, пък каквото ще да става. В продължение на годината ми се случва все по-често, но още търся баланса.

В какви отношения сте с останалите  и може ли да се каже, че притежавате отборен дух?

Супер сме, обичаме се, последно готвихме вечеря заедно и се търкаляхме по килима след това.

Кое всъщност е най-важното за успеха на един отбор?

В дъжд и вятър членовете му пак да са на линия. Постоянство. Компромиси един за друг.

Имаш ли си любим съотборник?

Ние сме братя и сестри, обичам да ги виждам всичките, заедно с Дизела, нашия треньор и ментор. Супер различни хора сме, с различните си среди и занимания, възрасти, едва ли бихме се засекли и имали възможността да се опознаем и свържем, ако не беше този проект.

 Каква е твоята лична цел на Renault Morning Run и имаш ли стратегия за постигането й?

Да изтичам 10 км под 1 час. Основната ми стратегия е да използвам това, което научих досега – да се наспиш добре преди тичане, да не бързаш, да дишаш правилно. Естествено и да потичам сериозно преди състезанието.

Какво генерално е отношението ти към спорта?

Спортът ни прави по-добри хора. Ежедневното напрежение, натрупано от работа и комуникация с различни хора, може да се изпари само с един час спорт.

 А към тичането в частност?

Не бях привърженик на тичането, постоянно си измислях оправдания – болят ме ушите, нямам правилните обувки, скучно ми е и т.н. Сега гледам на него като възможност да се освободя от мислите и да се почувствам добре.

Най-голямото спортно предизвикателство, което си подхващала?

Едно от най-големите предизвикателства беше минаването пеша на 900 км по пътя Camino de Santiago, със старт Пиренеите откъм Франция и край - океана в северната част на Испания. С една раничка от 12 килограма, 2 тениски и никаква идея дали ще издържа докрай.  Ходих 42 дни без да спирам, срещнах най-интересните хора от цял свят, загубих едни обувки, привързах се към една тояга и се къпах гола в ледения океан накрая. Осъзнах, че големите предизвикателства са основно психологически – по пътя срещнах хора на по 80 години, които вървяха редом с мен, бореха се с мазолите и болежките, но продължаваха напред с усмивка.

Ти си изключително деен човек – позната си с множество инициативи – каква е личната ти формула за баланс между всички начинания, с които си се захванала и как съумяваш паралелно с всичко, което правиш, да изглеждаш винаги толкова добре?

Спрях да се боря с идеята за баланс. Приех, че съм човек, който не може да стои мирен и рано или късно хаосът и многото различни проекти се завъртат около мен. Колкото по-малко мрънкам и се съпротивлявам на собствената си любопитна природа, толкова по-добре се получават нещата. В крайна сметка, всичко, което правя, са мои лични избори и понякога се смея сама на себе си как вдигам летвата все по-високо.

На хората около мен им е малко трудно да се засечем в пространството и времето, но се старая когато съм с някого, да давам 100% присъствие. Никакви телефони, никакви мисли за други неща, просто да присъстваш с другия може да бъде толкова повече от всички редовни срещи на света. Въобще, наситеното присъствие във всяка една ситуация помага да се бориш със стреса и времето. С усилена практика задобрявам в това да бъда концентрирана върху едно конкретно нещо в конкретния момент.

Започнах и много да се забавлявам със собствената си склонност да се взимам насериозно. Понякога в mettaсе разхождам с котешки уши по цял ден или розови очила или нещо такова безумно, за да си припомня, че всичко е игра.

Помага ми да планирам и следващото приключение. Обичам, когато се изключвам, да бъде за по-дълго и без много вещи, една раница на гърба е достатъчна. Обмислям 1 месец в Азия началото на следващата година.

Спортуваш ли активно?

Спортувам активно най-различни проекти. Постоянно съм в движение. Когато имам избор и време, се отдавам на йога, разходки, обичам да го правя концентрирано – 10 дни извън града с програма спорт и хранене.

 Може ли да ни разкажеш малко повече за иновативното пространство metta? С какво се отличава то? Каква е неговата цел? Как се развива и възприема до този момент?

Идеята за metta се роди постепенно, от нуждата ми да изследвам себе си и да намирам начини да се свързвам с някаква автентичност отвъд думите и заучените модели. Преминах през личния си “burn out” преди няколко години и осъзнах, че няма какво да губя, освен живота си.

Metta е смесено пространство с различни функции – имаме солни стаи за деца и възрастни, малка зала за събития, хедонистичен бар и съвсем отскоро се осъществи и моята мечта – отворихме стая с флотационна капсула. Мисля, че семето за едно такова странно пространство се роди при първата ми флотация – безтегловно плаване в топла вода, наситена с магнезиев сулфат в пълна сензорна депривация (изолация от сетивни стимули като звуци, светлина, миризми, допир). Плаването в това „космическо яйце“ е толкова отпускащо, истинско и зареждащо, даже еуфорично, че ти помага да си припомниш - животът има много измерения и често избираме да виждаме само това, което си позволяваме, притиснати от стрес, напрежение и хипер стимулацията на модерния свят.

Целта на metta е да даде възможност да се изследват други светове вътре в нас – дали в обстановката на чисто бяла солна стая, дали във флотационната капсула, или просто разговор при нас.

Не мисля, че имаме отговори. Но сме място, на което заедно можем да изследваме въпросите.

 А както се случва с инициативата Горичка?

От тази есен Горичка започва да развива проекти с нов фокус – ресурсна икономика и градско земеделие в града. Очаквайте скоро новини и покана за участие.

А как би описала Creative Mornings Sofia?

Приятен и зареждащ старт на деня веднъж в месеца с лектор и хубаво кафе. Този месец темата е Пионер, лекторът ни е Мартин Ангелов от  halfbike и очакваме неговия личен разказ как се стига до тази иновация в колелата и как му хрумват идеите.

Има ли нещо, което обединява всичките ти проекти от идейна, философска, социална гледна точка?

Желанието да експериментираме със себе си, да се свързваме и споделяме. Вярата, че единственият начин да напреднем, е да се вадим от зоната на комфорт и да споделяме опита. Надеждата, че можем да счупим ограниченията вътре в нас и да бъдем добри със себе си и останалите.

 С какво още си се захванала в момента?

Част съм от екипа на Генератор – пространство за култура, събития и иновации чрез дизайн. Намира се в бившия Завод Витоша, както и metta, и е част от едно много вълнуващо създаване на микро космос в тази бивша шивачна фабрика.

Възприемаш ли се като успешен човек и какво генерално за теб би могло да се нарече „успех“?

Понятието „успех“ се променя с опита, който трупаме. Към този момент успех за мен е да развиеш умението да виждаш голямата картина, дори когато си до уши в ежедневните оперативни случки.

Какво си пожелаваш?

Здраве. Малки моменти на блаженство и безвремие.Да изтичам 10км под 1 час.

*Камино де Сантяго или пътят Камино е древна поклонническа мрежа от пътища в Северна Испания, крайната точка на които е катедралата в Сантяго де Компостела.

Фото кредит: Renault Passion Runners

Автор

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Напишете коментар