5 неща, които ме дразнят в онлайн групите за майки


Едно от най-хубавите неща в живота на една жена е да се превърне в майка. От няколко месеца аз също съм родител, а щастливото чувство е наистина неописуемо. Като млада мама, побързах да се присъединя към няколко подходящи за целта групи във Facebook, в които с други майки да обменяме важна информация за подрастващите наследници. Скоро след това разбрах, че съм допуснала груба грешка.

Преди се чудих защо всички се подиграват на един специален форум. Сега ми стана ясно, че явно има защо.

Една отгромна част от дамите, които пишат в тези пространства, или нямат представа как се работи с интернет, или не познават кирилицата, или не са наясно с елементарните езикови правила. Понякога всичко това накуп.

Правописът.

Винаги съм смятала, че човек е длъжен да владее родния си език до съвършенство. Без оправдания. И макар че ден след ден се сблъсквам с жестока неграмотност, не мога и не мога да си обясня какво би спряло един човек да се научи как се пише на езика, който говори всеки ден.

Веднъж в една от тези майчински групи се разрази подобна дискусия между грамотни и не толкова дами. Оправданията на жените, които допускаха безумни правописни грешки, бяха, че бързат или че пишат през телефона. Някои пък решиха да нападат, заявявайки, че не са в час по български език. Но най-силно впечатление ми направи изказването на една госпожа, която заяви, че не всички имат възможност да учат. Разбира се, тя е напълно права. Но елементарните езикови правила не се учат в университет, до който не всеки може да стигне, напротив. Учат се в началното училище. А след това се надграждат през годините. Образованието в България е задължително до 16-годишна възраст, което отговаря на 9-10 клас, т.е. на всеки български гражданин се падат стабилен брой часове по български език в класните стаи.

Сигурно нямаше да ми пука толкова, ако не си повтарях постоянно, че тези дами ще възпитават следващото поколение деца. Ясно е, че няма да могат да им проверяват домашните по български език, нито да им помагат адекватно. По-лошото е, че както в интернет, може би така и на тях ще казват, че не е толкова важно как пишеш, важно е какъв човек си. По принцип е така. Но подлежат ли изобщо тези две толкова различни неща на сравнение?

Редовно в групите майките питат кога да захранят децата си с "местни" пюрета. Възможно е да имат предвид пюрета, произведени в техния регион, разбира се. Но все си мисля, че става въпрос за такива, включващи месо. Месни.

Често срещана грешка е и названието на професията "лекър". Дори не искам да ви казвам как изглежда думата, изписана на латиница.

Друга любима правописна грешка ми е "пъщърнак". Вярно, че кореноплодният зеленчук пащърнак не е сред най-честно срещаните у нас, но се е наложил като средство за захранване и почти няма майка, която да не го въвежда в менюто на бебето. Наистина, толкова ли е трудно да се направи една бърза справка за правописа?

Умалителните.

Почти няма майка, която да не нарича лекаря си "доки", педиатъра "педи", а свекървата "свеки". От трите изброени сякаш най-малкото зло е обръщението към бабата, което в някаква малко по-крива реалност може да мине дори за мило. Но е крайно несериозно, дори малко обидно, да наричаш с другите две специалист, прекарал 10-ина години от живота си в придобиване на квалификация. Винаги ми е правило впечатление как самите лекари се обръщат един към друг с "д-р еди-кой-си". Титлата се уважава изключително много. А "педи"... асоциациите, които възникват в главата ми, са просто недопустими.

Еднаквите въпроси.

"На 4 месеца сме и ни предстои захранване, с какво да започнем?" Няколко поста по-надолу: "Бебка вече е на 6 месеца и мисля да захранвам, с какво ще ме посъветвате да започна?". След това: "Мисля да започна захранване, с картоф или пащърнак е по-добре да започна?". И още, и още, и още. Тези групи не са създадени за индивидуални консултации. Във всяка от тях има търсачка, която изглежда е най-сложната за ползване функция на Facebook и само ако човек не намери отговор на това, което го вълнува, би могъл да публикува питането си. Разбира се, повечето потребителки не се занимават да търсят и просто бързат да си напишат въпроса, чакайки някой да им отговори. Е, за техен късмет, винаги се намира кой да го направи. Но много често ако 5 различни майки са решили да дадат мнение, питащата е получила и 5 различни отговора.

Споровете.

Жени, които се карат в интернет, не са най-красивото нещо. Майки, които правят същото, още повече. Трудно ми е да си представя как дами на възраст 25+ стоят пред компютрите и се самонавиват, твърдо държейки не просто да споделят, а да наложат своята позиция. Вечният сблъсък е между кърмещите и некърмещите майки, последван от този трябва ли да се дава вода на новородено, продължаващ с кога е правилно да се захрани бебето и завършващ с детска кухня или домашна храна. Разбира се, майките далеч не се ограничават само с тези теми и са готови яростно да коментират други въпроси, сред които с каква козметика трябва да се маже бебето, да даваме или да не даваме биберон, както и кенгуру или слинг да ползваме?

Безхаберието.

Тази точка може и да изглежда безсмислена на фона на горенаписаното, защото от всичко споделено става ясно, че майките сериозно се интересуват от всичко, свързано с родителството. Тънката разлика обаче е между това да се зададе въпрос, който е специфичен и изисква повече мнения, а не базисен въпрос, чийто отговор трябва да произлиза от общата култура, една бърза справка в интернет или консултация с педиатър. За да не използвам по-тежки думи, ще кажа, че ми е малко странно как дами, които са поели тежката и сериозна отговорност да бъдат родители, се образоват в интернет по не особено сложни теми тип "как да приготвя попара" и "мога ли да дам картоф, престоял 1 час на стайна температура". Виждала съм снимки на деца със сериозни обриви, придружени със запитването "Какво, според вас, е това?". Виждала съм постове, в които се съобщава, че детето е с 39 градуса температура, последвани от питане какво да се прави. Виждала съм публикации на майки, които пишат, че детето им току-що е паднало от някъде, а въпросът е дали му има нещо. Виждала съм не един и два съвета, гласящи да не се доверяваме на педиатрите, а на интуицията си. Това е безхаберие. Да стоиш във Facebook, когато детето ти има нужда, повече или по-малко належаща, от лекар, е безхаберие. Да се опитваш да го лекуваш във Facebook е безхаберие. Социалната мрежа може да бъде много полезна платформа, но тя не лекува. Не лекуват и майките в нея. А един родител, без значение дали е мъж, или жена, трябва да бъде достатъчно отговорен, за да знае как адекватно да се погрижи за детето си в ситуация, засягаща неговото здравословно състояние.

*

След не повече от месец напуснах всички подобни групи, в които членувах. Явно психически не се вписвам, но пък и сам воинът е воин. Майка воин.

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни