Анимационерите: За третия студиен албум и завръщането на сцена


Спомням си времето, когато все още нямаше YouTube, а да не говорим за Spotify, Apple Music или останалите платформи за стрийминг на музика. Тогава меломанският ни глад до голяма степен се задоволяваше от музикалните телевизии, които все още бяха водещ фактор, що се отнася до музикалната индустрия. С голяма доза носталгия се сещам, че например ММ беше нещо като обетована земя за българските артисти, а щом те въртят по ММ, значи нещата се развиват добре за теб. Просто защото и това гарантираше, че адски много хора ще следят това, което правиш.

Анимационерите е една от онези банди, които спокойно можеше да наречеш нестандартни и извън стереотипите, щом зърнеш някое тяхно видео по телевизията. Почти нямаше готин човек, който да не си припява фрагменти от супер якото парче "Сноуборд", или пък "Красива Лулу", като между 2000 и 2003 година бандата успя да издаде и два албума - А (2000) и Плюс (2003). В последствие обаче Анимационерите изчезнаха от българската сцена в продължение на години, преди да се завърнат с третия си студиен проект, носещ името на бандата - Animacionerite.

През декември бандата вече пусна видео към първия сингъл от албума - "Bar Good", а на 13 май Анимационерите ще направят и официално представяне на новия си проект в столичния клуб Mixtape 5. И тъй като ни е интересно, какво точно се случва с Анимационерите, особено след толкова продължително отсъствие, свързахме се с вокала на групата Георги Згуров - Гурко, който ни разказа някои неща.

Дълго време ви нямаше, преди постепенно да започнете да се завръщате на родната сцена. Добре дошли отново! На какво се дължеше отсъствието ви?

По мое мнение на липсата на колективна мотивация, липса на визия за това какво са Анимационерите, подценяване на бранда Анимационерите, но в никакъв случай липса на музикални идеи. Най-малкото, аз и Заека пускахме спорадично по някое парче със страничните си проекти. Аз – с МФортно Диско, той - с Палма Минута.

Липсваше ли ви сцената? Или поне под формата на Анимационерите, защото сам каза, че не сте се разделяли с музиката като цяло…

Да, на мен много ми липсва да съм на сцена. Бих свирил често и при всички положения и на места извън София – нещо, което не сме правили с Анимационерите повече от десет години. Звучи нелепо, нали?

На 13 май в Mixtape 5 ще представите пред публика и своя трети студиен албум. Разкажете малко за него. Какво сте ни подготвили? Какво можем да очакваме от проекта?

Третият ни албум се казва Animacionerite. Измислен и записан е доста бързо. Всъщност, оказва се, че две от по-старите ни идеи, влезли в албума, са последните ни сингли.

„Bar Good“ е една идея на десетина години, която тогава беше доста по-рок, даже доста Faith No More, но и половината от парчето го нямаше още. Скоро вкъщи намерих версия на този вариант. Много е любопитен. Може и да го пуснем някъде. Има колекционерска стойност.

„Има риск“ е една идея на Заека отпреди 6-7 години, преработена и развита от Цецо до варианта, в който я записахме.

Албумът съдържа 11 разкошни парчета. Ще го изсвирим целия на 13 май в Mixtape 5.

Animacionerite
Animacionerite

С какво новият саунд на Анимационерите е различен от стария? А с какво си прилича?

Основната отговорност за саунда носи Цецо. Технологично, той е супер адекватен. Албумът звучи мощно, но в никакъв случай не е за сметка на динамиката в парчетата.

Прилича си по това, че все пак парчетата са си писани от нас. Текстовете са наши, аранжиментите са наши, гласът си е моят. Като цяло, колкото и различни неща да смесваме музикално, винаги личи нашият почерк, нашият характер.

Анимационерите винаги са се отличавали с експериментален и нестандартен саунд, което е изключително смело решение, говорейки за сравнително малка сцена като българската. Какво ви мотивира при подобни залози? Предимство или недостатък е да си различен в България?

Още като бях млад музикант, не съм имал съмнения, че трябва да се експериментира в музиката, затова и не бих могъл да предположа каква би била по-консервативната ми музикална версия. За мен куражът в музиката винаги печели. В този смисъл, опитът ми доказва, че да си различен в България е предимство.

Как протичат участията ви на живо след завръщането ви? Спомнят ли си хората за Анимационерите?

 Не свирим много често на живо. Цикълът от последните години е веднъж на година-две. Колкото до това, дали ни помнят хората, това със сигурност е така. Но за нас е важно да представим музиката си и пред съвсем нова публика, пред съвсем ново поколение.

Можете ли да обещаете, че няма да изчезнете пак?

Истината е, че не мога да гарантирам, че това няма да е последният концерт на групата. Натрупаното напрежение от целия работен процес в чисто човешки план, и липсата на пауза между различните етапи от реализацията на албума, правят нещата около Анимационерите доста крехки и съответно, бъдещето на групата доста неясно. Важно е за нас как ще мине цялото събитие, концентрацията ни е там. След това ще решаваме накъде ще се движим и дали ще се движим изобщо.

В албума има интересни гост-музиканти, като например Константин Кацарски, Милен Методиев, Росен Ватев и Димитър Льолев. Как успя тяхното присъствие да обогати цялостния саунд на проекта?

Има и логично, а и емоционално обяснение за всяко едно от тези имена.

Косьо Кацарски е човекът, който записа и смеси албума ни, и голям пропуск би било да не се възползваме от качествата на този брилянтен мулти-инструменталист. А всъщност, най-ценното, което получихме от него, е, че дефакто, той се превърна в музикален продуцент на този албум.

Милен Методиев, който към момента е басист на Macrophone, е брат на нашия Цецо. Милен е доста фънки басист и се вписа много добре в записаните от него парчета.

Росен Ватев е част от концертната версия на Анимационерите и абсолютно закономерно е да го поканим да запише някои от барабаните в албума.

С Митко Льолев пътищата ни се пресичат няколко пъти последната година и нямаше как да не разчетем правилно този знак, спуснат ни свише.

Animacionerite
Animacionerite

Вие чувствате ли се напълно удовлетворени от третия ви албум, когато вече можете да го погледнете като краен продукт? Успяхте ли да изпълните всички цели, които си бяхте заложили?

Албумът е много добър! Ако имахме още време, може би по-скоро щяхме да вкараме още парчета, отколко да предобряме вече записаните. Дали съм удовлетворен? Бих пробвал някои от записаните неща по друг начин, нека така го кажа.

И един въпрос за финал: как бихте описали Анимационерите на по-младите меломани, които са били малки деца, когато ние слушахме “Сноуборд”?

Това наистина е доста труден отговор. Нека всеки чуе и сам прецени, дали е неговото нещо. Има парти парчета, има вглъбени неща, има и един супер мрак, който ми е много любим. Няма как да не го спомена. Говоря за “Бели врани“.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Понастоящем учи журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни