Боряна Нейкова: за поезията, кучетата и стремежа да бъдеш по-добър човек

Не искам куче да имам.

Не искам нищо да имам

за кратко.

А после дa нямам

завинаги.

Не искам куче в къщата.

След кучето

къщата

е с едно куче по-празна,

с едно куче по-чиста,

с едно куче по-тиха.

По-тъжна от всяка къща без куче

е онази, в която е имало куче.

И думата „ново", употребена за куче

е тъжна.

Не искам куче да имам.

Не искам нищо да имам.

Светът е напуснато място,

където

за кратко е имало

куче,

а после завинаги няма.

Стихотворението „Куче“ носи на Боряна Нейкова голямата награда на Националния младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ през 2014 година. Днес, 12 месеца по-късно, дебютната стихосбирка на младата авторка вече е факт. Срещнах се с нея, за да си поговорим малко за поезия, малко за най-добрия приятел на човека и малко за бъдещи планове. Още в началото на разговора я попитах как самата тя би описала себе си – без биографични данни и обичайните фактологии. Отговори ми, че генерален отговор на този въпрос няма, защото човек не е е не е един или друг по принцип, освен ако не се стреми да изгради някакъв  образ. В даден момент преобладава една черта на характера, после друга. Константа може да бъде само стремежът да си по-добър човек.

Много хора, които пишат, се страхуват да бъдат публикувани и го правят за себе си. Защо ти си от другите?

В часовете по литература, да не правиш разлика между автор и лирически говорител, се смята за груба грешка (усмихва се). Разчитам на това разграничение, иначе сигурно не бих публикувала нищо.  Лирическият герой и авторът са едно цяло само в  момента, в който се пише текстът. Много е важно при редакцията след това отново да станат двама различни човека.

Искаш ли да кажеш нещо на читателите, или писането е твоят начин да изразиш себе си пред себе си?

Понякога писането (и публикуването)  е  единственият начин да кажеш нещо само на един човек.  Стихотворенията са пълни с неизказани очи в очи неща.

Къде откриваше първата си аудитория? А сегашната?

Първата ми аудитория бяха съучениците ми в гимназията, когато започнах да публикувам  в блога си преди 4-5 години. Някои от тях успях да запазя като читатели. Сегашната ми аудитория? Интересна мисъл, да си представя хората, които биха харесали книгата ми, в една стая... само се надявам тя да не е пълна единствено с горди бивши и настоящи стопани на кучета (усмихва се).

Дебютната ти книга вече е публикувана, поздравления! Какво ще открием в нея – от твоя гледна точка?

Може да откриете напуснати градове и къщи, истории, които са можели да се случат, неизпратени писма, една цигуларка, задача по математика, циганката Анка. Но не е задължително, може и нищо да не откриете.

Как изглежда „кучешкият живот“ в твоите очи?

Животът на кучето трябва да е вълнуващ, ако е улично или поне овчарско. Не бих искала да съм на мястото на никое домашно животно. А в „кучешкия живот” не намирам поезия (усмихва се).

Понастоящем учиш Журналистика в Софийски университет. До каква степен специалността се припокрива с авторското ти призвание, ако бихме могли да го определим по този начин?

В детските ми години слушах единствено как призванието ми е  музиката, а в крайна сметка се отказах  от пианото и никога не съм съжалявала за това. Думата „призвание” е много тежка за носене, не я свързвам с нещата, които ми предстоят, каквито и да са те. Дали журналистиката е едно от тях - не мога да съм категорична.

Няма как да не те попитам и за работата ти в сферата на маркетинга – как се чувства душа на поет в подобна бизнес среда?

„Душа на поет” опазил Господ (смее се). Всъщност се чувствам на място в тази среда, тя е свързана с много лични предизвикателства, общуване, има тръпка. Баща ми е човек, който е постигнал много от нищото, макар и в друга сфера. Той е един от най- достойните хора, които познавам и моят личен пример за това, че бизнесът не е „мръсна работа”. Впрочем той имаше рожден ден вчера, на 11.11.

Какво четеш ти самата?

Обикновенно на този въпрос има два възможни отговора- глупав и претенциозен. Ще се опитам да ги избегна като не споменавам автори. Истината е, че имам няколко приятели с много добър литературен вкус, обикновено се доверявам на тях.

А от кого се вдъхновяваш?

Вдъхновявам се от страховете си, от въпросите и противоречията. А понеже въпросът е „от кого”- от хората, които ми ги причиняват.

Сега, след като книгата ти вече е на пазара, какво следва?

Не мисля, че от това следва нещо особено, но кой знае. Надявам се, че ми предстоят още срещи с интересни хора.

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни