Читателският дневник на... Ивета Рашева


Ивета Рашева беше един от най-слънчевите преподаватели, с които имах честта да общувам по време на филологическото си следване. Интересът към старобългарската литература дължа изцяло на нея, с лекота мога да заявя също, че тя е и човекът, събудил любопитството ми към малко познати исторически места в България и по света, повечето от тях пряко свързани с литературата. Ивета не просто вярва в мощта на книгите, тя живее чрез нея. Разказва увлекателно, самата тя е автор на не един и два прекрасни художествени шедьоври. Но за тях - друг път. Защото съм убедена, че и тяхното време ще дойде съвсем скоро.

Към настоящия момент Ивета Рашева е главен асистент към БАН. Какво включва читателският ѝ дневник? Вижте в следващите редове.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

“Трънски разкази” от Петър Делчев.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

В тези разкази дишат едновременно атавистичните страхове на българина и виталността му.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

„- Сеги, селяне, клетва че даьеме! Дека никой никогиш нема да изкаже как умре Гьоката! Децата му че си имат нов баща и он че ги отчува. Еле некогиш разберат, че тоя им бащу е затрил истинскио, у нихната къща, у цело село нема да има вечим живот за живене. У Господа и у вучата кръв клетва че сторваме сеги! Казах, селяне!”.

Кой е любимият ти автор? Защо?

Не мога да отговоря. Мисля, че всеки писател и всяка книга идват неслучайно в живота ми и в точно определения момент. Проблемът е, че се чувствам обсебена, когато открия нов за мене автор, и бързам да изчета всичко от него.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

„Железният светилник” от Д. Талев. Тя ме „вкарва” в българското времепространство и винаги ми помага да открия сила в себе си, за да продължа. Четох я и в нощта след смъртта на майка ми, за да успея да дочакам утрото със светлината от железния ѝ свещник.

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

„Войната на буквите” от Людмила Филипова. Вероятно не можах да я дочета, защото ми се стори обидно за самата мен да го правя.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Четенето не изисква намиране на време. То е просто част от денонощието. Благословена съм, че и работата ми е свързана с четене.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Категорично „Емил от Льонеберя” от Астрид Линдгрен. Четях я непрекъснато. Още помня цели пасажи наизуст. Толкова реалистичен оптимизъм, толкова простичка подреденост на доброто в света, цяла педагогическа система!

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Да. „Малкият принц” на Екзюпери.

Защо четеш?

Защото съм всичко онова, което вече съм прочела, или още не съм. Защото това е моят свят.

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни