Елица Матеева пред VIBES: За скандинавското кино и любовта към седмото изкуство


През май във Варна ще се проведе третото поредно издание на „5 и ½ скандинавси визии за култура“, благодарение на което публиката отново ще се запознае с магията на съвременното скандинавско кино. Дни преди началото на събитието, говорим с неговия създател Елица Матеева.

Здравей, Ели! Удоволствие е, че се съгласи да поговорим. Разкажи ни как възникна идеята за организирането на събитието?

Преди три години имах възможност да кандидатствам с проект пред Община Варна на съответна сесия за творчески проекти, тогава си казах, че във Варна никога възпитаник на НАТФИЗ, който е родом от Варна, не е правил нещо подобно - останал е в града си и иска да подари някакво събитие за хората. Каквото и да си говорим, преди да започне летния туристически сезон... Варна си е провинция. Тогава събитието бе през април, с течение на времето осъзнах, че през май трябва да се случват някакви срещи със седмото изкуство, които да запълнят празнината за празничност, събитийност. Имам щастието, че хората, с които си помагаме за филмите, за организирането на прожекциите, сме първо приятели и изповядваме общи естетически нагласи към света. Само с приятели стават истинските неща, приятели, които се радват на успехите и не се ревнуват от това кой какви пари печели. А Варна се нуждае от нови лица или трябва просто да се осъзнае, че тези островчета на изкуство, сътворени от приятели, са истинските места, те имат нужда от подкрепа и тогава хората виждат, че усилията си заслужават.

С какво е специално за теб скандинавското кино?

Със сантименталния си рационализъм и ироничен прагматизъм. Скандинавците са улучили усещането си за живот. Знаят как се създава качествен стандарт и са мотивирани да го отглеждат, да го ценят и пазят. Киното е специално с Бергман, Лив Улман, Нуми Рапайс, Трине Дирхолм, Ларс фон Триер, Паприка Стайн, Алисия Викандер, Лукас Мудисон и много други красиви същества.

Вече трета година организираш прожекциите. Голям ли е интересът към северното изкуство?

Аз търся ценители, ценителите не са онази снобска публика, която идва заради самото идване, да кажат на някое парти: „Пък вчера бяхме на скандинавско кино, не го разбрахме, бе скучно и мудно...“. Моята публика са онези 40-50 човека, които страдат или се радват заедно с героите и се идентифицират с техните проблеми и така, донякъде за миг, напускат тъжния роден пейзаж, за да се върнат към него след час и нещо с някакво озарение, а защо не и с повече обич към себе си.

А как избра названието „5 и 1/2 скандинавски визии за култура“?

Много хубав въпрос, имах пет филма и в главата ми се въртеше заглавието на филма на Никита Михалков „Пет вечери“ с Людмила Гурченко плюс един филм с Джак Никълсън „Пет леки пиеси“ и тъй като бях предвидила, че винаги ще разказвам за нещо ,освен прожекцията на филми, тази една втора представлява усилието, надвишаващо обикновената петица, така се появи заглавието-игра на думи и кино.


Всяка година промоционалният постер изобразява емблематичен герой или актьор на Севера, кого виждаме на тазгодишния? Как се случва изборът на най-подходящото изображение?

Тази година изображението няма нищо общо със Скандинавието, плакатът е  цитат на на филм със специфична тематичност, в него се разказва за любов между двама младежи, които преминават през себе си, за да се открият и разберат същността си. Изображението съответства на моментното ми състояние: имам перо, но на финала вятърът ме е лишил от перото, от ангелското начало. Идеята е: влизаме с лекота в салона, но това, което преживеем, ще ни накара да стъпваме здраво на земята, без илюзии.

През 2016 гледахме филми с носителката на Оскар Алисия Викандер. Кои лица да очакваме през 2017?

Препоръчвам последните филми на Биле Аугуст и Лукас Мудисон. „Безшумно сърце“ те удря с чук в главата, а „А ние сме най-добрите“ ни дарява с детската чистота и искреност. Написала съм за „Безшумно сърце“ кратък критически текст, с който ще се опитам да подготвя публиката преди прожекцията.  „Шведски навлек“ е филм, който ни показва как би било добре да общуваме с по-малките от нас. Децата и родителите са скъсали взаимната си връзка и доверие, а не бива! Финландската комедия, която ще покажа в библиотеката, е тайна-изненада и представя света на пенсионерите.

Ще можем ли да се насладим отново на лекции за важни фигури от скандинавската култура?

Да, имам лекция за Лукас Мудисон. Това е великолепен шведски режисьор и писател, някои смятат, че филмът му „Мамут“ е реплика на „Вавилон“, но ако не сте заплакали на дебютния му филм „Покажи ми любовта“ и на „Лиля завинаги“, съжалявам, наистина сте пропуснали много.

Освен на скандинавско кино, ти организираш прожекции и на филми от други европейски страни – смяташ ли, че Европа произвежда повече качество, отколкото Америка? Защо?

На мен Европа ми е по-интересна, а Америка има своето прекрасно кино чрез т.нар. независимо кино, моите зрители  в Регионалната библиотека добре познават разликата между американски независим филм и европейско кино. Джим Джармъш е чудесен пример за американски независим режисьор и това, което прави, е магия.

Как възникна у теб любовта към седмото изкуство? Защо е важно да се гледат филми?

Влюбих се в киното поради липса на нормална работа във Варна. Можех да бъда добър драматург на местния театър, мога, но не съм почитател на ГЕРБ, не съм почитател на двуличието, което цари в тази среда, затова гледането на кино ме подтикна да работя за хората, да им показвам интересни неща, да им отварям едно прозорче, което да разшири хоризонта, да ги прави щастливи. Влюбих се поради дефицит, поради нужда, а може би и по принуда.

Сподели какви са бъдещите ти планове? Какво да очакваме от теб?

Нямам планове, в момента имам две малки цели: да си намеря достойна работа, която да ме удовлетворява и да открия човек, с когото да споделям остатъка от живота си.

И за край – кои филми, според теб, всеки задължително трябва да види?

Не си падам по класациите и задължителните неща, защото те са вид ограничение. Хубавото на изкуството и в частност на киното е това, че то ни провокира към различни мисли, чувства - според мен  хубаво е да дишаме чрез киното. За мен киното е спасителен остров, където се чувствам уютно, чувствам се човек.

Радослава Влайкова
Радослава Влайкова

Радослава е филолог и ненаситен читател. Обича да учи нови езици, да слуша френска музика, да пътува, да пише и да потъва в книжни светове. Във всеки ден открива поне едно вдъхновение, което после облича в думи!

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни