Хамелин: интервю 2 в 1

Тя учи в Испанската гимназия „Мигел де Сервантес”. Завършва НАТФИЗ през 2016 година в класа на проф. Снежина Танковска. Изкарва и бакалавър по Психология от Софийски университет. Поставяла е пиесите „Слуга на двама господари” по Карло Голдони, „Федра” по Жан Расин и Марина Цветаева и др. в Учебен театър на Натфиз.

Той е студент последна година в Театралния колеж „Любен Гройс”. В момента играе в „Ревизорът”, а сред ролите му се открояват още тази на Фриц в „Лешникотрошачката” (Сити Марк Арт Център) и Тезей от „Сън в лятна нощ” (ТК „Любен Гройс”).

Тя е Александра Петрова, а той - Мартин Христов. Тя е режисьор на постановката „Хамелин“, която се опитва да представи света през очите на едно бедно и подложено на жестоки посегателства дете, а той влиза в ролята на самото дете – невръстния Хайме. Тя е номинирана за режисура за Икар 2017 вкатегория Дебют, той - за най-добро актьорско изпълнение.

Потърсихме и двамата, дни преди  датата на поредното представление на Хамелин в Сатиричния театър, на което ще присъства и самия автор – испанския драматург Хуан Майорга, за да разкрият две различни гледни точки – тази на режисьора и тази на актьора – върху самото произведение, работата и сериозните социални проблеми, които разисква тя.

Започваме с Александра...

Следвала си един семестър Режисура в Кралското висше училище за драматично изкуство, Мадрид (Real Escuela Superior de Arte Dramático). Опиши наученото в личен и професионален план от престоя си там?

Обогати ме във всякакъв смисъл. Кралското висше училище за драматично изкуство е може би най-престижното и уважавано място, където можеш да изучаваш театър в Испания. За мен беше много ценно това, че бях обградена от страхотни хора - свежи, талантливи, сърдечни и непринудени. Там като цяло е социално прието да си в добро настроение, енергичен и общителен, т.е. обратното на ситуацията тук. Върнах се много заредена и доста категорично усетих разликата в средата, която сме си изградили в чисто човешки план и на ниво ежедневно общуване.

Това, което най-много ми хареса в работата на преподавателите, беше вниманието към детайла в изграждането на сценичната история и индивидуалният подход към студентите. По режисура ми преподаваше Едуардо Васко (Eduardo Vasco), който е най-младият режисьор, избран да ръководи Националната трупа за класически театър на Испания (Compañía Nacional de Teatro Clásico), начело на която е в продължение на седем години. Той е режисьор с много опит зад гърба си и изразена страст към класическата драматургия. Създател е на театралната трупа “Noviembre”.

Гледах и много театър. Най-силно впечатление ми направи "Чайка" на литовския режисьор Оскарас Коршуновас (Oskaras Koršunovas), който е едно от големите европейски имена. За мен това е перфектната постановка на "Чайка".

Там ли научи за Хуан Майорга? Защо се спря на него за автор на дипломната ти пиеса?

Знаех кой е Хуан Майорга години преди да замина за Испания. Той е най-уважаваният испански драматург. Неговите пиеси се поставят не само в Европа, но и по цял свят. Майорга е носител на респектиращ брой отличия: 5 награди "Макс" – най-авторитетното отличие за сценични изкуства в Испания, инициатива на испанското Генерално дружество на авторите и издателите (SGAE), което се гласува от 14 000 театрали - 3 от наградите са за най-добър драматург и 2 за най-добра драматургична адаптация. Миналата година беше удостоен и с “Europe Prize Theatrical Realities” – най-престижната европейска награда в областта на драматургията. По покана на Институт Сервантес Хуан Майорга ще посети за първи път България на 22 март. На тази дата ще гледа "Хамелин" в Сатиричния театър, а на следващия ден в Червената къща ще има среща-разговор с него, посветена на проблемите на съвременния театър.

А защо точно „Хамелин“?

Убедена съм, че всеки, който гледа пиесата, ще си даде отговор защо избрах именно нея. „Хамелин” е пиеса, която може да се чете на много нива и е провокация към зрителите. Рядко силен и многопластов текст, даващ безкрайни възможности за интерпретация. Актьорът Павел Иванов, който играе следователя Монтеро в нашата постановка, веднъж я определи с думата "пъзел" - много точно сравнение! Историята е интересна, болезнена, базирана на реални събития, изпипана до най-малкия детайл. В нея няма дори една думичка, която да не е част от пъзела и да не тежи на мястото си. Система, в която всеки елемент има своята незаменима функция. За нас беше интересно да изследваме линиите на отделните персонажи, да търсим вътрешните мотиви и основания за техните постъпки, така че да защитим полюсните им убеждения. Надявам се, че за зрителите ще е също толкова увлекателно, колкото ни беше на нас, да досъздадат в съзнанието си скритите моменти от историята. На сцената ние изграждаме ключовите парченца от гореспоменатия пъзел, останалите се попълват от публиката.

Как избираше актьорите – как стигна до Мартин?

Още в самото начало взех категорично решение да не правя никакви компромиси с екипа. Да събера точните хора не беше лесно и отне време, но напълно си заслужаваше усилията. Страхотно удоволствие е да работиш с хората, за които си убеден, че са най-добрият избор, и с които заедно можете да създадете най-пълноценния репетиционен процес - да се провокирате взаимно и всеки да извади дълбоко от себе си качества, мисли, чувства, за които по-рано дори не е подозирал, че притежава. Пожелавам си някой ден отново да ми се случи такава среща.

Относно това как избрах Мартин - мисля, че не съм му го казвала, но още преди "Хамелин" ми се въртеше в главата идеята да го поканя за някой проект, въпросът беше да имам точната роля за него. Той е актьор, който прави впечатление със страхотната си органика, в същото време чрез нея създава и необходимата дълбочина и „плът” на образа, прави го пълнокръвен. За ролята на Хосемари с Мартин стъпихме на реални разкази от психолози и от хора, преживели сексуално насилие като деца. Втората роля – тази на Хайме, я усетихме по-близка до нас. Цялата тази агресия, желанието да се заявиш, да покажеш, че те има, през което минава един тийнейджър, ние също сме го изпитали, дори и да не е ескалирало до такива категорични проявления, до каквито достига Хайме.

Кое беше най-трудното за теб като режисьор на изключително млад екип?

Не е било трудно, беше вдъхновяващо. Всяка сутрин отивах на репетиция с огромно желание. Имахме много интензивен и пълноценен репетиционен процес, дискутирахме, проверявахме различни хипотези за връзката между двете паралелни линии в пиесата: сюжетната линия на събитията от историята и тази на „коментаторската” действителност. В пиесата интересен е образът на Коментатора (или четеца на ремарките), изигран от Димитър Захариев. Той има за задача да прекъсва сценичния разказ и да връща публиката към действителността, като по този начин границите между гледано - видяно, зрител - актьор се разчупват и се дефинират отново, появяват се различни точки на напрежение, върху които кристализира всяка отделна сцена. Изграждането на това приплъзване на двете линии беше много интересно за мен и за актьорите. Разгадавахме кой(кои) персонаж(и) всъщност е(са) сегашното лице на това явление, за което е метафора образът на Вълшебния свирач от легендата за Хамелнския ловец на плъхове, който, за да накаже неблагодарния град, отвел след себе си всичките му деца, без да може никой да му попречи. 

Зарядът, който стои зад създаването на „Хамелин”, си личи всеки път по време на представление, а в екипа има едно много обединяващо и зареждащо усещане за обща кауза.

Тематиката на постановката е изключително специфична и определено нелека тема – направи ли някакви проучвания – у нас или в Испания, доби ли живо впечатление от съдбите на децата от бедни семейства и живота им?

Немислимо е да се захванеш с подобна материя, ако не стъпиш на солидно проучване. През последните години темата за педофилията и злоупотребата с властта неизменно присъства - ставаме свидетели на множество скандални разкрития за размерите на това явление, но също и на обществената импотентност да се пребори с него. Мащабите на този проблем са по-големи, отколкото хората подозират. Юристите признават, че да се разобличи, докаже и накаже актът на педофилия почти винаги се превръща в мисията невъзможна. Справка в съдебната практика в България показва, че малкото ефективни присъди, издадени срещу лица, уличени в блудство с непълнолетни, най-често завършват със символични санкции - нищожна парична глоба.

Твърдиш, че театралният език в днешно време боледува – какво по-точно имаш предвид?

Това са думи на Майорга. В теоретичните разработки той твърди, че специфичният език, който театърът може да предложи, е по-мощен като въздействие на фона на силно визуално ориентираната среда, в която живеем. Майорга провокира хората, избрали да дойдат именно в театралната зала, да „видят” чрез думите, в буквален и преносен смисъл. Конкретно в „Хамелин“, при съучастието на зрителското въображение театралният текст съдържа потенциала да направи видима картината на действието, а възприятието се реализира като вътрешна визуализация на драматургичната текстуалност.

Получи номинация за режисьорски дебют – това определено действа одухотворяващо?

Да. Радвам се , че работата ни е оценена, и то от специалисти, които са авторитети в театралните среди. Това носи удовлетворение и аз им благодаря. За млад артист е много важен погледът отвън, професионалната оценка на колегите, интересът на публиката. В същото време не е лесно, защото означава и да поемеш отговорност за това какво правиш оттук нататък, за посоката, която избираш като режисьор.

Имаш ли мечтана творба, която искаш да поставиш?

Разбира се! Но не бих се захванала с нея, преди да е дошъл точният момент. Виждам го като съчетание както от външни обстоятелства и от натрупан професионален опит. Сега например са ми интересни някои от по-малко познатите пиеси на Лорка, както и съвременната немска, британска и словенска драматургия.

Какво ти се прави сега, имаш ли идея вече?

Да, и ще положа усилия да го реализирам, въпреки трудностите.

А сега е ред и на Мартин:

Ти си най-младият от целия екип. Още следваш. Коя поред роля е това за теб? Какви други си играл?

По едно и също време  репетирах "Хамелин" и "Сън в лятна нощ", дипломният ми спектакъл, в ролята на Тезей. Това са първите ми роли.

Дори разказвачът в пиесата отбелязва, че ролята на дете е нещо изключително трудно – какво е да влезеш в подобна роля и то на невръстно, бедно същество, което никой не разбира?

Трябва да влезеш в главата на детето. Да усетиш амплитудите, през които то минава. Защото възрастните не се движат през такива амплитуди. Веднъж, бях много малък, и си загубих една играчка. Не можах да я намеря около мен и реших, че съм я глътнал без да искам в играта. Не казах на нашите няколко дни, за да не ми се скарат, че съм си изял играчката. През тези дни живеех с мисълта, че ще умра, защото рано или късно, играчката в мен ще ме убие. Но не им казах, за да не ме набият. Точно такива са децата!

Кое беше най-предизвикателното за теб в това да се въплътиш в ролята на 10-годишно дете и как се подготви за ролята?

В началото на репетициите, Александра ни заливаше от информация за неща свързани с тематиката на представлението. Заедно се ровехме из сайтове за подобни случаи. Сайтове за педофили и реални престъпления свързани с насилие над деца. Паралелно с общите ни репетиции имах и индивидуални с Александра, в които работехме върху Хайме и Хосемари, двете деца в пиесата, определяхме техните прилики и разлики. При Хосемари енергията е много повече вътре в него, докато при Хайме е точно обратното - той е много по-експанзивен и изкарва цялата си агресия навън. Най-голямото предизвикателство в изиграването на тези персонажи е - разшифровайки логиката на децата и начина им на мислене да защитя позицията им, от позицията на възрастен.

Беше ли ти нужно време, за да се решиш дали да вземеш тази роля? През какви мисли премина?

Съгласих се веднага, когато разбрах за какво става въпрос. Не си представях какво ще излезе. Доверих се на режисьора и колегите. Много си помагахме в процеса. Но подозирам, че Александра тайно е знаела как ще се получи!

А как се справи с голотата на сцената? Изисква се голям кураж и отдаване на ролята?

Ти сама си отговори.

Помниш ли първия съзнателен път, в който реши, че ще бъдеш актьор? Все още ли е същата мотивация?

Два пъти по-силна!

Каква е Александра като режисьор?

Уверена. Заразителна. Смела.

Получи номинация за актьорско майсторство. Как се чувстваш, мотивира ли те това?

Разбира се. Много ценя съвместната ми работа с останалите актьори от екипа на Хамелин – Димитър, Павел, Надя, Иван, Калин. Харесва ми как с всяко следващо представление техните персонажи стават все по-интересни, мотивирани и защитени, и за мен общата ни работа е процес, в който непрекъснато има какво да научиш.

Какво или кого мечтаеш да изиграеш?

Искам да се срещна с персонажи от класическата драматургия, но също така ми е интересно да участвам и в по-експериментални проекти. Всичко, което ме развива като човек и ми дава поле да изследвам човешката природа. "Човекът" ми е интересен.

Може да гледате Хамелин на 22 март, в Сатиричен театър Алеко Константинов, от 19:30 часа. Събитието във Facebook.

Мартина Панайотова
Мартина Панайотова

Мартина е едно от градските момичета в екипа на VIBES. Мистериозна, загадъчна и интересна, Мартина може с часове да ви разяснява подробности за indie киното, качествената музика и потайностите на градския живот. Позволете й да бъде ваш гид и уверяваме ви - няма да съжалявате.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни