РЕВЮ: "Игра на тронове" - Битката на копелетата

ВНИМАНИЕ! ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СПОЙЛЕРИ!

“Битката на копелетата” вече е история, а режисьорът Мигел Сапочник ни подари един от най-добрите епизоди на Игра на тронове до този момент. Макар и цялото действие на епизода да бе разделено в само две сюжетни линии, а именно - защитата на Мийрийн от страна на Денерис и протежетата й, и очакваната с огромен интерес схватка между армиите на Джон Сноу и Рамзи Болтън, която трябваше да определи кой ще владее Севера в утрешния ден, това ни бе напълно достатъчно. Защото видяхме толкова много, колкото отдавна не бяхме виждали в рамките на един-единствен епизод от сагата.

Може би донякъде нормално, първата част на епизода, включваща Денерис и любимите й дракони, които се събраха за първи път заедно от доста време насам, бледнееше по мащаби и кадри спрямо това, което видяхме в последствие край Зимен хребет. Въпреки това, успяхме да видим някои наистина ценни краски, до известна степен може би подсказващи ни за посоката, по която персонажът на Денерис би поел в бъдеще. Самото й желание да изтреби до крак господарите и да опожари Юнкай, Волантис и Астапор предвидливо бе изтъкнато от Тирион като притеснително сходство с маниакалното поведение на баща й в миналото. До този момент бяхме свикнали да виждаме една по-премерена и пресметлива Денерис, калкулираща действията си като опитен държавник, но това й внезапно желание за кръвопролитие може да бъде приемано по множество различни начини, особено имайки предвид миналото на баща й. Дали пък яростта и жаждата за кръв постепенно не взимат превес у нея?

Денерис с един от домашните си любимци
Денерис с един от домашните си любимци

Впрочем един от най-важните моменти в епизода бе посещението на Тион и Яра Грейджой в Мийрийн, което най-сетне означава, че Денерис има така нужните й кораби, с които да отплава към Вестерос. Това, което очакваме от толкова дълго време, вече е напът да се случи, а именно - Денерис Таргариен да стъпи в Седемте кралства с трите си дракона и голямата си армия, за да предяви претенциите си към Железния трон. The party is on!

След като разбрахме, че Денерис най-сетне ще получи възможността да отпътува към Вестерос, бързо бяхме пренесени и към Зимен хребет, където предстоеше да видим “Битката на копелетата” между Джон Сноу и Рамзи Болтън. Макар и вече само един от двамата да бе официално “копеле”. Как можеш обаче да не използваш толкова яка кечфраза? Проблемът на Джон и Санса бе там, че армията на Рамзи превъзхождаше осезаемо тяхната по своята численост, поради което и бе нужна солидна стратегическа мисъл, за да бъде неутрализирано предимството на болното копеле, което целият свят искаше да види мъртво.

"Битката на копелетата" бе впечатляваща и в чисто-визуално отношение
"Битката на копелетата" бе впечатляваща и в чисто-визуално отношение

И ако Джон нагледно бе стигнал до някакъв що-годе смислен план, с който да балансира изоставането си на бойното поле, всичко отиде по дяволите в момента, в който Рамзи Болтън реши просто да бъде Рамзи Болтън, бръквайки като с медна тел в красивата му, но на моменти и малко празна главичка. Целият стратегически напън на Джон отиде по-дяволите, щом той видя малкия си полубрат Рикон Старк да бъде пронизан със стрела от лъка на Рамзи. Впрочем, още един Старк по-малко. Колко останаха вече? Тук видяхме и един от най-глупавите и патетитчно безмислени моменти в цялата история на сериите, в който Джон Сноу, подобно на главен герой в третокласен екшън, и на забавен каданс, осмисля случилото се и решава, че ще зареже целия си грижливо премислен план, за да тръгне напълно сам срещу 6000 души срещу себе си. Честно, това беше толкова тъпо, че чак си мисля, дали сценаристите не ни се подиграват в някои подобни моменти. Между другото, някой стигна ли до логичен отговор, защо Рикон Старк тичаше в права линия през цялото време? Да, така си и помислих.

Моментът, в който Джон Сноу решава, че може да се изправи срещу 6000 души
Моментът, в който Джон Сноу решава, че може да се изправи срещу 6000 души

Битката беше яко изживяване, като за това няма спор. Удивително е как Рамзи Болтън заложи на философията “всичко под ножа”, обстрелвайки и свои, и чужди със стрелците си, като така и не ми стана ясно, по какъв начин се събраха толкова перфектно изглеждащи купове от тела на бойното поле. Да не би някой случайно да ги подреждаше, докато останалите кръстосваха мечове? Ироничното е, че Рамзи изпълни точно това, което Джон искаше да направи с него - да накара противника си да атакува първи, а след това да го заобиколи от всички страни и да го вкара в капан. Като цяло може да се каже, че Рамзи отлично знаеше как да използва численото си превъзходство в случая, без обаче да предполага, че плановете му ще се объркат заради скрития коз в ръкава на Санса.

О, да - Санса Старк. Какъв път само извървя това момиче, а? От онази разглезена принцеска, до играчка в ръцете на двамата най-големи злодеи в историята на шоуто - Джофри и Рамзи, до една силна и опасна жена, която обърна целия развой на битката с ход, който дори и съюзниците й не предполагаха, че е способна да предложи. Можем да сме сигурни, че след този епизод Санса Старк ще бъде герой от съвсем нова величина, а някои съвсем предвидливо я нарекоха “новата кралица на Севера”. Мисля, че тепърва ще видим доста силни ходове от нейна страна. Онова слабо момиче, от което нищо не зависеше, определено вече е минало. Честно казано, надявам се Съдбата отново да я срещне с по-малката й сестра Аря, защото би било адски интересно да видим по какъв начин двете биха действали в синхрон. За края на Рамзи и срещата му с любимите му кучета няма какво да добавим, нещата са си просто poetic justice!

Нима не чакахме всички този момент?
Нима не чакахме всички този момент?

И за финал, няма как да не кажем едно последно "сбогом" на Вун Вун - адски симпатичният великан, който падна в битката, но преди това разгони фамилията на не малко противници, а като финален принос и буквално "влезе с вратата" в Зимен хребет и прецака из основи плановете на Рамзи Болтън за мишкуване и отстояване на обсада. Тъжното е, че Вун Вун май бе последният от своя вид, поне доколкото ни е известно, поради което май станахме свидетели на нещо като исторически момент в шоуто. Но така се случва, когато би трябвало да си защитен вид, но вместо това влизаш с рогата напред в една от най-кървавите битки в историята на Вестерос. Ще те помним винаги, Вун Вун!

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Понастоящем учи журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни