Как едно дете удари шамар на стереотипите

Знаете ли, случи ми се нещо. Нещо приятно. Нещо одухотворяващо. Малък, но сладък миг на душевна ласка, споходила ме в неочакван момент и на до голяма степен - неочаквано място.

Представете си до болка позната картина. Жега. Мръъъъсна жега, както казва един изключително популярен в момента роден хип-хоп изпълнител. Влакче в метрото, но от старите - онези едвам кретащи руски мотриси, в които е по-вероятно да зърнете еднорог, отколкото да усетите полъха на климатик.

Натоварен съм с багаж. Топло ми е. Не искам да съм там. В мислите си вероятно съм някъде в Исландия, където представата за плаж би представлява лед и някой друг айсберг, отколкото пясък и коктейлчета с чадърче. А дори не знам почти нищо за Исландия.

И точно тогава - чудото се случи. Денят ми сякаш пое към напълно различна посока, благодарение на непознато за мен същество на около десет години, 300-350 къса хартия и един-единствен поглед натам.

Слънцето сякаш си проправи път сред мрачните тунели на подземната софийска железница, щом видях как това, пак повтарям - около десетгодишно момиченце, бръкна в малката си раничка и извади оттам… книга. Точно така. Вместо да извади телефон или таблет, то извади книга. И насочи поглед към страниците, жадно попивайки от мислите на автора.

Не зная защо ви разказвам това. За мнозина от вас тази история вероятно е безмислена. Други като мен чувстват деня си осмислен, виждайки възможно най-съкровената надежда в едно четящо дете. Днес. В тези времена на технологии, социални мрежи, масово чалгизиране и растящ процент на неграмотност сред младите хора.

Не съм родител и нямам представа как се възпитава едно дете, включително и как се стимулира любовта му към четенето. Вероятно до голяма степен наивно, но все си мисля, че начини винаги има. Че има пътека сред изпълнените с с тъчскрийн изкушения лабиринти на технологичната епоха, която води към едни все по-забравени навици сред подрастващите. Защото книгата е също предмет, както предмет е и таблетът, но едното масово започва да събира прах за сметка на другото.

Но няма значение. Важното е, че аз видях онова момиченце в метрото, което стопли сърцето ми със своята книжка. Останалото е във вашите ръце, родители. Ако нямате време - намерете. Ако не знаете начин - измислете. Но не оставяйте децата си без интерес към книгите. Това е дефицит, който те никога няма да преодолеят, независимо колко скъпи смартфони им купувате.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Понастоящем учи журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни