Когато хаосът срещна вечния покой


Да живееш на момента. Като за последно. Чували ли сте тази максима? Нови избори, нови пътища. И така. Всеки ден.  Но изведнъж, стой, почакай! Озоваваш се в Рим. Една от най-красивите европейски столици, Вечният град. Мястото, което някои наричат “нулевия километър”, защото преди хилядолетия император Октавиан Август издигнал бронзов монумент, наречен Milliarium Aureum или Златен километричен камък. Смята се, че именно оттук води началото си Римската империя и заради него се ражда добре познатата ни сентенция - ” Всички пътища водят към Рим”.

Така и аз. Озовах се на “нулевия километър” като че ли точно навреме.  Ходещ хаос, летящ мотор, прехвърчащ през дните като буря, която идва, взема и си заминава. Насред вечния покой. Да, това е Рим. Град, събрал вечността в тесни калдъръмени улички, сгради, облечени в история, безумно вкусна храна и усмихнати хора, които никога за никъде не бързат. Рим се пие бавно. Точно, както италианското вино, а понятието “време” тук не съществува. И това беше едно от първите неща, с който градът ме грабна.

Запитах се, ако всички пътища водят към Рим, кой от всичките да избера в собствения си житейски кръстопът.

В един късен следобед реших, че ще се разходя из Рим, съвсем сама. Разбира се, изгубих се. Буквално.  За хаос като мен обаче, загубването не означава паника, а приключение.  За това просто забавих крачка. Нещо, което ми се случва изключително рядко във вечно забързаната ни и шумна София. Вървях из малките улички, по които мотопедите и малките им практични коли едвам се провираха измежду огромните тълпи туристи. Гледах кафенетата, пръснати на всеки ъгъл. На една от масите се беше събрала огромна италианска фамилия, а смехът ѝ се чуваше от километри. На друга, стара италианка пиеше лимончелото си и пушеше застинала, но от наслада. Насладата да изживее всяка една секудна в блажен покой. Точно това италианците наричат  “La Dolce Vita” или “Сладък живот”.  Погледнах и покривите им, на които на почти всеки може да видите градини и дори дървета. От малка обичам все да гледам повече нагоре, отколкото надолу. Е, вярно, често се спъвам, но пък никога не ме е страх да погледна отново.

12122602_10205423828264279_2034228770345735492_n

Гледах и хората. В очите. Нещо, към което тук от доста време нямах интерес да правя. И навсякъде съзирах нещо, което толкова много ми липсваше да виждам - искрени  и неподправени усмивки, смях, желание да помогнеш, да дадеш, без да искаш нещо в замяна и най-вече - желанието за живот.

Казах си, че не знам, дали заради историята, статуса, финансовата им стабилност, или заради прословутото им “La Dolce Vita”, но тези хора знаеха как да се наслаждават на живота и бяха  щастливи. Пожелах си някой ден да видя подобен тип физиономии и тук. Защото всеки от нас има проблеми. Вероятно и всеки един човек, който видях онази вечер на тясната калдъръмена уличка в Рим също има проблеми. Нито един от тях обаче не видях да гледа навъсен в земята. В главата ми се прокрадна известната мисъл на Уайлд, че “Всички ние сме в канавката, но някои от нас гледат към звездите.”

И в този миг си дадох сметка, че едно от вълшебството на Рим е, че той много ясно ти припомня, че независимо кой път ще поемеш, в раницата си трябва да носиш малките, но най-важни неща.  Едно от тях е  твоята собствена истина. Това разбрах, заставайки пред известната скулптура “Пиета” в базиликата “Св. Петър” във Ватикана, място, което вярвам и най-финото перо не би могло да опише. Когато скулптурата на твореца била поставена никой не можел да повярва, че такова съвършенство може да се сътвори от едва 23-годишен скулптор. Единствената защита, която имал пред себе си Микеланджело било творението му и думите, че изворът на красотата и правдата не остаряват никога.

12193755_10205423827384257_5709420099861936917_n

Всички храмове и паметници в Рим, приютили вечността под покривите си, тихо нашепват на човека “да бъде”, независимо от времето и пространството. Независимо от всичко. Тази истина съзрях, преминавайки покарай Пантеона, който е бил напълно опожаряван няколко пъти от съдаването си през 27 г. след Христа,  но все още стои непоклатим  и величествен в центъра на Рим. “Да бъдеш” тихичко шепти и всяка струйка вода, която си проправя път в емблематичния Фонтан ди Треви.

И разбира се… Сикстинската капела, едно от нещата, които имах най-голямо нетърпение да видя. Окото веднага беше привлечено от най-известната фреска в света - “Сътворението“ - Символът на ренесансовата идеология, утвърждаващ страстното единство между човешко тяло, ум и дух.  Пръстите на Адам, протегнати и почти докосващи тези на Господ. Запитах се, възможно ли е някога, особено в съвременния свят, пръстите все пак да се докоснат, или с течение не времето тяхното отдалечаване ще се чувства все по-осезаемо?

На стената зад главния олтар се намира и Страшния съд. Добре познатата картина, в която Христос отделя праведниците от дясната си страна, а грешниците — от лявата. А под тях -  демоните, чиято роля е да ги мъчат за вечни времена.

12193430_10205423827304255_3522180567724535496_n

Стоейки пред най-известния стенопис в света си мислех от коя ли страна бих искала да застана аз, след което се усмихнах. Защото, дали изобщо някой би могъл да бъде разпределен правилно. И нима правилното за теб е правилно за мен и не е ли най-страшният от всички грехове това да не бъдеш щастлив. Парадоксът в живота обаче е, че именно заради него някой “безгрешник” едва ли би се престрашил “да хвърли камъка” върху своето “правилно”.

Аз не знам дали италианците са по-близо до Бога. Но начинът им на живот със сигурност е по-близо до божествения. Не знам и дали всички пътища водят към Рим. Но знам, че заставайки на нулевия километър, аз още веднъж си потвърдих, че всеки един път ще те отведе до правилното място, стига да имаш волята, сърцето, силата и характера да редуваш правите участъци с резките завои,  хаоса с покоя, като се наслаждаваш на всеки един миг.

“Колко трае една вечност?“ ще ме пипитате вие, когато се завърна от Вечния град.

“Точно колкото един миг!” ще ви отговоря аз и ще продължа пътя си, за да се насладя на най-сладкия миг - La Dolce Vita.

Божила Симова
Божила Симова

Божила е бялото скорпионче от екипа на VIBES. Страстен защитник на правдата, тя няма да се поколебае да използва тактиката "право, куме, в òчи", ако я предизвикате. Ако успеете да я спечелите обаче, ще се убедите, че тя е верният приятел, от когото имате нужда в живота си.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни