"...да, писането е най-добрият начин
да я караш
предпочитам да ме намерят
мъртъв върху тази пишеща машина
както
(ха!ха!ха!)
някой критици мислят
че вече
съм.
няма значение:
нуждая се единствено от
своите пишещи
пръсти
и нищожно
количество
болка."
Някъде в Америка. Бар. Джаз. Двама добри приятели прекарват поредна вечер в неспирен танц с чашите и бутилките, които са превърнали в една от малкото постоянни величини в живота им. Дали са алкохилици? Не знаем, а и не ни интересува. Но изглеждат някак свободни, спасили от тегобата на баналните грижи, потребностите към материални придобивки и живот като по учебник. Скучно е, а и не биха издържали. Затова са в бара. Защото там тези неща ги няма. Не съществуват. Заличени са от спиралата на живота им.
"Късмет по дяволите" в Театър 199 (режисьор - Иван Урумов, участват - Георги Кадурин, Пламен Сираков, Мариана Миланова и Андрей Велков) е постановка по текстове на Чарлз Буковски и Джак Керуак, селектирани от Атанас Бояджиев и Богдана Костуркова.
Представлението няма централен сюжет, като единствената постоянна величина в него са персонажите на Георги Кадурин и Пламен Сираков - Чарли и Дийн, както и барът, в който те се намират от началото до края. Нарочно не споменаваме Мариана Миланова, защото тя влиза в ролята на няколко различни жени, появяваща се и напускаща сцената.
Както можете и да очаквате, постановката се върти около добре познати сегменти от творчеството на Буковски и Керуак - секс, алкохол, свобода, пътуване, джаз, писане и всичко онова, което силно ги разграничава от вселената на баналното и нормалното. Чарли и Дийн са твърде далеч от стандартния семеен живот на редовия американец, а и честно казано, никога не са се и стремяли към него.
Георги Кадурин се превъплъщава в театрален прототип на Буковски, а в определени моменти от постановката, светлината озарява лицето му, за да го видим рецитиращ негови стихове. Това са и някои от най-въздействащите моменти от представлението, което е далеч от най-добрите, които съм гледал, но има своите моменти.
Пламен Сираков е човекът, който поне за мен, очарова най-силно с играта си, влизащ в ролята на Дийн. Пламен изнася истинска лекция по правене на комедия на сцена, а в някои моменти хората около мен се смееха толкова силно, и от сърце на играта му, че репликите на актьорите не се чуваха. Магнетичен, крайно забавен и очарователен - Пламен Сираков е всичко това в "Късмет по дяволите".
Ако сте почитатели на бийт поколението, Джак Керуак или Чарлз Буковски, "Късмет по дяволите" в Театър 199 е едно отлично театрално предложение за вас. Дайте му шанс и кой знае, може би няма да съжалявате. Късмет, по дяволите.
