Мелтем Йълмаз пред VIBES: За бежанския ужас през очите на „Сорая“


Тя е журналист. И нейните теми са всички онези, които карат хората да извръщат глава. Теми, за които никой не иска да говори. Години наред Мелтем Йълмаз е гласът на живеещите на улицата хора, изоставените деца, бежанците, жертвите на насилие жени. Първата ѝ книга – „Мъртъвци в пустата нива: Бонсай“, се състои от репортажи, изследващи наркоманията. Първият ѝ роман също е свързан с работата ѝ, но този път пречупена през художествена гледна точка.

Преди малко повече от седмица турската авторка посети България, за да представи романа „Сорая“. В него тя разказва историята на 20-годишно момиче, бягащо от войната в Сирия и търсещо убежище в съседна Турция с надеждата за ново начало. Животът обаче ѝ е подготвил още изненади...

Срещаме се, за да си поговорим за истинските събития, вдъхновили романа, за журналистическата професия и нейните най-мрачни моменти, както и за бежанската тема, превърнала се в основна сюжетна линия на „Сорая“.


Здравей, Мелтем, благодаря, че прие да направим това интервю! За пръв път ли посещаваш България? Какво знаеш за страната ни?

Аз също благодаря за този приятен разговор. Да, това е първото ми посещение в България. Но дълбоката историческа връзка между България и Турция винаги ме е вълнувала. Двете общности дълги години са живеели под управлението на османците. Въпреки че са били отделени териториално, техните културни взаимоотношения винаги са се запазвали непокътнати. Така че не се чувствам все едно пътувам до друга държава.

Безспорно е, че българската литература се радва на много почитани автори. Емилиян Станев, Иван Вазов и Любен Каравелов са само някои от тях. Едно от нещата, които ме вълнуват най-много, е фактът, че в България интелектуалното ниво е силно развито. Горда съм, разбира се, че романът ми достигна до читателите на подобна страна. Освен това България има огромно музикално богатство с натрупаните през вековете фолклорни песни, разнообразието от инструменти в отделните области и многото оригинални музиканти. Въпреки че България е малка държава по отношение на територията си, притежава много богати и интересни музикални традиции. И накрая – изключително съм впечатлена от уникалната българска кухня, която има особеностите на славянската и средиземноморската, на турските ястия от османския период и на европейските вкусове, всички от които са в пълна хармония.

Нека разкажем на читателите ни нещо повече за теб: как би се описала ти самата?

Изобщо не ми е лесно да се определям като човек, който се издържа, разказвайки за хора, моменти и събития. Но смятам, че двете ми най-важни качества са наблюдателност и емоционалност. Вярвам, че романите ми се харесват толкова, благодарение на отраженитео на тези две качества в стила ми на писане. Освен това да творя литература и да се вслушвам хората винаги ми е доставяло удоволствие.

Какво отношение имат турците към имигрантите? Подкрепя ли ги родината ти?

Турция е страна, чиято политика е отворила врати за сирийските имигранти и  категорично ги приема в своите земи. Все пак обаче е трудно да се каже, че имигрантите са еднакво щастливи. В много погранични градове пламват малки неразбирателства между местните и имигрантите, които предизвикват по-големи проблеми. В общинските градове хората не толерират, когато имигрантите просят на улицата. Някои заможни сирийци създадоха бизнес тук, но мнозинството продължава да живее в мизерни условия. Въпреки че повечето, отседнали в бежанските лагери, мигрираха в градовете, те все още живят по необезпечен и несигурен начин, работейки за смешни пари. За жените животът е много по-тежък, тъй като голяма част от тях се опитват да оцелеят без съпрузите си. Като отговор на това турското правителство отвори вратите си за сирийците в най-тежко положение, за да им помогне да живеят в страната по-човешки.


Идваш у нас, за да представиш дебютния си роман „Сорая“ – каква е историята, скрита зад създаването му?

След като започна гражданската война в Сирия, направих всичко по силите си, за да проследя живота на сирийците, потърсили убежище в Турция. Срещах се с тях в лагери, по-големи градове и в гранични провинции. Станах свидетел на многобройни трагедии. Със „Сорая“ опитах да дам най-доброто от себе си, за да споделя с читателите реалностите, които видях. Сякаш цял живот съм чакала този момент. И сега, след като настъпи, мога да призная, че изпитвам удовлетворение.

Работата ти като журналист спомага за написването на романа – как се случи това?

Всъщност моите романи дължат много на журналистическата ми практика. Много хора гледат на журналистиката като вредно влияние за писането на романи, но аз мисля, че е точно обратното. По време на интервютата, които съм направила до момента, съм ставала свидетел на много животи, толкова страшни и отчайващи, че е трудно дори само да слушаш. Хора, които са достигнали дъното; които са били в капан; или които са постигнали невъзможното... Тези хора ме приеха в най-вътрешния си свят, споделяйки най-интимните си тайни с мен. По този начин аз действително съм преживяла хиляди истории. Затова дойде момент, в който се почувствах готова да споделя всички тези животи чрез езика на литературата.

Има ли истинска история зад романа „Сорая“?

Това е историята на млада жена, засегната от войната, която тръгва към Турция с огромни надежди и мечти. Която е свидетел на насилие, тормоз и сексуално посегателство в лагера, в който тя търси убежище. Която взима радикалното решение да избяга от живота в лагера. И която, въпреки избора си, изпитва любов, както и вътрешната трансформация, която тя поражда... „Сорая“ не е история само на една жена бежанец, а всъщност на хиляди. Всичко, което трябва да направите, е да се огледате внимателно, за да ги видите. Написах „Сорая“, базирайки се на живота на една млада жена, с която се запознах в бежански лагер. Но съм сигурна, че има много повече истории, подобни на тази на Сорая, които чакат да бъдат разказани.


Защо реши да пишеш на тази тема?

Хората, събитията и историите, с които се срещнах по време на интервютата, ме накараха да искам да направя нещо повече. И „повече“ за мен означава литература. Езикът на литературата ми даде възможност да разкажа неща, които нямах възможност да споделя по време на новинарските репортажи. Цензурата е валидна за новините, но не и за литературата. Накратко, литературата беше път към свободата в страна, в която пресата е изложена на огромна цензура. Затова избрах чрез книгата да кажа истината на хората, стигайки чрез нея до ума и сърцата им.

„Сорая“ изглежда като история за любов, война и политика, но обединени в необикновена хармония. Така ли е?

„Сорая“ е роман, който създадох, вдъхновена от живота на млада жена в бежански лагер. Както ти казваш, любовта и войната вървят ръка за ръка, а това, че любовта е по-сложна от войната, не е толкова често срещана история. Но аз вярвам, че е възможно. Написах тази книга без да залагам на фикция в началото, пускайки историята по течението на живота. Поставих се на мястото на Сорая и написах какво би могло да ми се случи и как бих се почувствала, ако аз бях изпитала събитията в историята.

Планираш ли следващ роман? На каква тема?

Моят нов роман наскоро се запозна с читателите. Казва се „Ирис“. Според някои от тях, той е градската версия на „Сорая“. Ирис е млада жена, заклещена в тълпата на метрополиса. Бракът, който тя сключва с надеждата да се възстанови от травма в детството ѝ, се обръща с главата надолу след една необичайна случка. След това за Ирис следва приключение, в което открива не само скритите истини за живота, но също и своята истина. Всъщност историята улавя момент от политическия и психологически живот на модерните градски хора.

Снимки: Манол Дончев

Станислава Добрева-Симидчийска
Станислава Добрева-Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни