Мирян Костадинов: Кървави пари


Изключително се радвам, когато из дебрите на българската музика се появи нещо, истински грабващо те за гърлото, както последния сингъл на MIRY - "Blood Money". В крайна сметка, не е ли това основната цел на музиката? Да разтърсва, да стопява бариери, да променя хората и мисленето им, да бъде силно болтче в машината на революцията?

В "Blood Money" Мирян Костадинов и неговата банда говорят за "кървавите пари". Говорят за социалната несправедливост, за нуждата от възмездие и промяна, за целия сбъркан механизъм, по който функционира светът. От векове насам. И всичко това, пропито от кръвта върху парите, които отбрана клика от хора си разпределят, играейки си с живота на милиони други. В "Blood Money" Мирян Костадинов и MIRY са социални, искрени и посочват проблеми, за които всички знаем, но твърде много от нас предпочитат да отбягват, заравяйки глави в пясъка, подобно на щрауси. Във въпросното парче Мирян пее: "You greedy bastards better watch your backs, cause the knives in ours did not pierce hearts". Да, ние все още сме тук, все още сме цели и дишаме, но колко дълго още бихме оцелели, оставайки единствено наблюдатели?

Може да се каже, че Мирян Костадинов доби по-сериозна популярност с участието си във формата X Factor, макар и допирът му с музиката да датира дълго отпреди това. X Factor бе един добър трамплин за Мирян, но и аз определено съм на мнение, че потенциалът му като артист надскача значително рамките на едно телевизонно шоу, колкото и добре организирано да е то.

През миналата година Мирян пусна своя първи официален сингъл - "I Won't Pray", който бе последван от "You Already Know". За да се стигне и до прекрасната "Blood Money", която и всъщност провокира следния разговор с него. А той определено имаше какво да ни каже.

Съвсем наскоро ти и бандата ти ни направихте убийствено впечатление с последния ви сингъл “Blood Money”, където нанасяте тежки крошета на социална тематика. Чия е кръвта по тези пари и кой се разпорежда с тях?

Кръвта по банкнотите не е на тези, които разполагат с тях, а на тези, за чиято сметка са придобити. Текстът, който написах, е насочен срещу мръсните пари, спечелени по нечестен път или дадени за покриването на престъпление. За жалост, това е изключително актуална тема, не само в нашата държава, но и отвъд границите й. С песента и видеото към нея искахме да покажем точно колко тънка може да бъде бронята на облечените във власт и пари, когато хората потърсят възмездие. "Blood Money" представя крайното унижение, потъпкване на правата ни и безизходицата, пред която сме поставени ежедневно. Тя е бунт срещу наглостта, своеволието и беззаконието, което цари около нас – просто не можем да продължаваме да живеем по този начин! Трябва да крещим, да излизаме на площадите и да не се предаваме, докато не изкореним корупцията, пропила се в тъканите на нашето общество.

В парчето усещаме много гняв и болка, а ти пееш “tonight we burn this haunted carrousel, cause Hell's a place we all know well”. Как изобщо стигнахме дотук, че Адът да е метафора за света, в който живеем?

Чрез апатията си.. Според мен основният проблем стои в незаинтересоваността на младите и победенческия дух на по-възрастните. След премиерата на песента получавам страхотни съобщения и коментари, с които хората дават смисъл на нашия проект. Това са хора, осъзнали нуждата от промяна -  готови да се обединят и да направят света, в който живеем, по-добър. За жалост, срещам и доста недоволство, апатия и упреци, че по този начин нищо няма да се промени. Защо и кога изгубихме вяра в себе си и собствените си възможности? Какво трябва да се случи, за да осъзнаят хората тук и в чужбина, че ние управляваме света около нас, а не силните на деня, към които отправяме своите надежди и мечти?

Вярваш ли, че с един микрофон и една китара можеш да внесеш промяна? И ако “да”, не е ли твърде идеалистично това?

Не можем да очакваме, че ще оставим значителен отпечатък в историята с една песен и посланието, стоящо зад нея. Сигурно ще минат години и още много песни ще бъдат писани и изпяти, докато видим осезаема промяна. Но тук поставяме началото на нашата група – MIRY. Вярвам, че в един човек и неговата китара би могла да бъде заложена нeвероятна сила и емоция, която да повдигне, ако е нужно, и планини. Аз ще продължа да пиша текстовете и песните, които смятам че трябва да бъдат чути, независимо дали ще успеем да се реализираме, или не. Както Ленън преди доста години изпя - “You may say I’m a dreamer, but I’m not the only one. I hope one day you’ll join us and the world will be as one.”

Музиката за мен не е просто кариера или начин за препечелване на пари. Тя е нещо много по-силно. Тя е религия! Когато виждам неправда, кръвопролитие, престъпления, омраза, не ходя в храм да се моля за спасение, а пускам музиката, която ме кара да се чувствам силен, обичан и обграден от добри хора, мислещи по сходен до мен начин.

MIRY
MIRY

Има поговорка, че ако ти не се занимаваш с политика, политиката ще се занимае с теб. В духа на “Blood Money”, а и като млад човек, чувстваш ли се политически ангажиран? Гласува ли на последните избори?

Разбира се, че гласувах! През последните години следя нещата изключително внимателно. Смятам, че всеки трябва да има правото и възможността да изрази своя глас. За да стане това по правилния начин, обаче, трябва да се вложат много часове и средства, за да се образова по-добре политически нашето общество. Навсякъде лидерите и политическите партии злоупотребяват с необразоваността на част от населението, апатията на хората и малкото познания, които имат за това как реално се управлява една държава. Самата политическа система в цял свят е изкована от корупция и забулена в мистерия, нарочно усложнена до най-малкия детайл, за да могат хора като мен и вас да останат объркани или незаинтересовани.

Мисля, че преди 2-3 години, когато бяха мащабните протести в България, се доближихме възможно най-близко до промяна. За жалост, чрез медийни манипулации и полицейски произвол, този бунт беше брутално потъпкан. Тогава бях студент в Англия и имаше дни, в които дори не ходех в университета, за да мога да следя чрез всевъзможни източници как се развиват нещата у нас. Следя с интерес винаги, когато народът поиска възмездие. Това са едни от най-вълнуващите времена - когато хората започват да горят със страст за случващото се около тях. Мечтая за свят, в който този начин на мислене ще бъде ежедневие.

В “Blood Money” също така казваш - “we can't just breed, pay bills and die”. Със сигурност обаче имаш наблюдения за случващото се в България, а за повечето хора животът се изчерпва именно с това. Веднага бих те попитал, свързвайки го и с твоя цитат - как би коментирал нищожния бюджет за култура, който всяка година се отделя от властимащите?

Не бих могъл обективно да дам оценка за работата на Министерството на културата, защото реално  не съм запознат доколко и какво изобщо можем да очакваме от него. Проблемът е сериозен и ще бъде актуален, докато не се промени стандартът на живот за всеки един от нас.

Имал съм възможност да пътувам и да представям своята музика в Южна Корея. Там срещнах невероятни хора – усмихнати, щастливи, оценяващи изкуството и готови да дадат средства, за да подпомогнат нещо, в което виждат смисъл. Но как да направим сравнение, когато не можем да си позволим да сравняваме? Когато заплатите ни покриват на ръба месечните ни разходи, не можем да очакваме силна културна сцена. Спомням си от часовете по психология в гимназията за пирамидата на Маслоу. Тя илюстрира, че когато човек няма средства, за да покрие своите най-основни физиологически потребности – да се храни, да е здрав, да има сигурност за него и близките му,  то няма как да очакваме в ежедневието му да има осезаемо място за култура. Същевременно богати батковци карат скъпи коли и пръскат хиляди левове в чалга клубове... Те инвестират в заведения и наливат кинти в изпълнителки, проповядващи секс, вулгарност и простотия. В резултат, всички получаваме още от псевдо-културата, появила се като тумор за българската музикална индустрия от години.

Въпреки горенаписаното обаче, наистина се чуствам щастлив и горд, че напук на случващото се и на фона на безпаричието и необразоваността, родната ни България разполага с невероятни творци, актьори, музиканти, художници, спортисти и танцьори, които биват ценени и подкрепяни от хиляди хора в родината ни и извън нея.

MIRY
MIRY

Живял си и си учил във Великобритания. Сигурно много хора те питат защо, по дяволите, си се върнал тук. Ти как им отговаряш?

За много хора изборът ми би изглеждал нелогичен, особено имайки предвид, че бях започнал да изграждам добра музикална кариера и собствен бизнес с ръчно изработени осветителни тела, чиито дизайн и изпълнение бяха изцяло мое дело. Но не оставайте подведени! Много от утопичните ми представи за различен свят бяха бързо потъпкани от буйстващи идиоти - плашещо тъпи хора, които злепоставят “конете с капаци”, изключително тесногръди и незаинтересовани, разполагащи с правото да се държат арогантно и агресивно с цялата си необразованост. Най-големият ми проблем определено бяха хората, които срещнах там.

Не ме разбирайте погрешно - имах и все още имам много приятели от Острова, които не спадат в тази статистика, но като цяло смятам, че имаме много грешна представа за живота там. Това е една модерна и развита държава и реално ще ни трябват поне двадесетина години, за да ги догоним, макар че и те си имат същите проблеми като нас. За около три години успях да свикна с красивото и различното, но когато вече спре да ти прави впечатление, осъзнаваш реалността – лошо има навсякъде.

Завърнах се в България, защото имах нужда. Имах нужда да бъда близо до приятелите си, да бъда разбран и ценен и да започна да градя този музикален проект. Имаме много работа за вършене и смятам, че най-доброто начало трябва да бъде поставено на мястото, където се чувстваш най-добре. Нали знаете - "не харесвам държавата, но обичам родината си“.

На какво те научиха британците, чисто в музикално отношение? Няма как постоянно да не си обикалял по клубове, за да слушаш местните банди. Със сигурност имаш наблюдения как се случват нещата там?

Наистина се възползвах напълно от музикалната сцена на Острова. Това е място, дало началото на велики поп и рок изпълнители и това донякъде има връзка с темата за стандарта на живот, за която споменах. Всяка седмица се провеждат концерти на световни звезди, при това - винаги в препълнени зали. В държава, където музиката е въпрос на национална идентичност и поставена на такъв висок пиедестал, и същевременно заплатата ти позволява да живееш спокойно, няма как да не съществуват и много млади хора, искащи да изразят себе си по този начин.

Лошото в този случай е пренасищането. Най-голямото ми предизвикателство беше преминаването от платен музикант в клуб, до музикант, който представя авторска музика и има своите последователи. Адски много хора не успяват да преминат тази граница и за жалост аз осъзнах, че сам българин във Великобритания няма да получи този шанс.

Имах възможността да започна да работя с няколко групи, но проектите бяха крайно неуспешни, защото всеки, с когото работех, не успяваше да вложи нужното упорство и постоянство, необходимо да успееш в тази индустрия. Срещнах много професионалисти, но изначално мързеливи хора. Докато музикантите в България трябва да събират стотинките си, образно казано, за да се сдобият с музикален инструмент или техника, то там това става с щракване на пръсти. Исках да се завърна в България, където хората са амбициозни и непремирими, готови да положат къртовски труд, за да постигнат мечтите си.

MIRY
MIRY

Ако не се лъжем, “Blood Money” е третото ти парче след дебютното “I Won’t Pray” и “You Already Know”. Кажи ни сега, задава ли се албум? Какво ни подготвяш?

Имам невероятната чест да работя с едни от най-добрите музиканти в страната. Мартин Стоянов на клавир и Богомил Енчев - барабани. Мартин е и човекът зад пулта, който смесва и прави аранжимента по всичките ни записи. Заедно работим от няколко месеца насам и смея да твърдя, че се задават много силни и категорични парчета. Подготвяме дебютен албум, който ще излезе следващата година през пролетта, с поне 10-12 песни. Аз съм авторът на текста и музиката на почти всички от тях. Албумът ни ще съдържа композиции в няколко различни подразделения на рок музиката. Изключително много се гордея, че пишем сами музика си, което ни различава от много от съвременните изпълнители в България. Записвам нови идеи за композиции и текст почти всеки ден, в резултат на което имаме 40 демо-парчета, с които разполагаме във всеки един момент. Силно се надявам, че след издаването на дебютния ни албум, ще последват и повече международни участия. Готови сме за по-голямата сцена и нямам търпение да споделим музиката си и с по-широка аудитория в чужбина.

Малко банален въпрос, но кои са най-големите ти музикални вдъхновения? В духа на “Blood Money”, инспириран ли си от банди като Rage Against the Machine, например, пишейки такова парче?

Да, със сигурност. "Blood Money" е изграден като сингъл, завръщайки ме към музиката, която слушах, докато израствам – музика, която винаги е оставяла следа в душата ми. Още от дете съм закърмен с Pink Floyd, Dire Straits, Deep Purple, Led Zeppelin и още много други, които баща ми, като диджей от старото поколение, когато са били необходими много повече качества от това само да притежаваш лаптоп, е пускал в препълнени зали от млади хора, доста по-ангажирани с бъдещето на света, отколкото сега.

Групата, която винаги е била част от мен и съм се припознавал в посланията на песните им, е RISE AGAINST. Тяхната музика е изцяло със социална тематика и си спомням още като хлапе как бях научил наизуст всяка една тяхна песен и пеех с цяло гърло срещу неправдата, случваща се в моя малък свят. Най-точно бих могъл да асоциирам "Blood Money" като вдъхновена от тях, Rage Against the Machine, Anti-Flag и System of a Down.

Може да се каже, че ти доби по-сериозна популярност с участието си в X Factor преди няколко години. Какво може да даде подобен формат на един млад артист като теб?

Подобен формат може да даде адски много, в зависимост от това как човек иска да гради музикалната си кариера. Аз останах много разочарован от участието си, защото имах различни очаквания и разбирания за самия формат от това, което бях гледал в чужбина. X Factor е реалити, търсещо неподправени таланти, хора, показващи неочаквани възможности, нещо оригинално, нещо нечувано. За жалост, когато участвах, бях на ниво самоук уличен музикант, който няма никаква представа от музикална теория или претенции да е силен вокалист. Бях изправен срещу хора, учили музика цял живот. Почти всички имаха голям опит по музикални конкурси, започнали да се явяват на тях, малко след като са проходили.

Единственото, с което аз можех да блесна, бе умението ми да свиря на китара и да подхождам с индивидуалност и оригинален аранжимент към всеки един кавър. Така се случи, че аз бях лишен от възможността да покажа най-силните си качества. Бяхме изправени наравно да доказваме кой има най-добрия универсален глас и кой е най-добър имитатор. Работата е там, че това не е най-правилният начин да се определи дали един човек става за певец. Колко от спечелилите риалити формати по света днес са добре работещи музиканти?

Нещо, което не харесвам в музикалните формати в световен мащаб, е потъпкването на таланта. Разбира се, че винаги във всички държави продуцентите успяват да намерят съмнителни музикални авторитети, не винаги прекрасен подбор, но пък почти винаги има поне 1-2 лица, заслужаващи уважение. Това обаче, което мен изключително много ме вбесява, е отношението, с което биват разглеждани участниците. Гледали сте навярно много кастинги от подобни предавания, в които важен сегмент са смешни и неадекватни участници, на които и публиката и журито открито се подиграват, присмиват и унижават. Разбирам, че това е част от шоуто, но защо да бъде шоу за сметка на друго човешко същество.

MIRY
MIRY

Според мен голяма част от хората, искащи да покажат талант, са репетирали години и са мечтали за подобен шанс. Случват се много неща, чакаш няколко часа в некомфортна обстановка, стават технически проблеми и имаш реално две минути да покажеш всичките си възможности. Наблюдавал съм толкова жестоки сцени, в които безпричинно се крещи на някого, че не трябва да се занимава с музика никога повече, че това изобщо не е за него, че няма никакъв талант. За да се занимаваш с музика, трябва да притежаваш изключително комплексни качества, защото когато един човек бъде отхвърлен и обиден по толкова зрелищен начин, има два варианта – да се предаде или да продължи да прави музика. Страхотно е, ако се случи второто. Да, ще пее фалшиво известно време, но ще се научи. Всеки може да пее, въпрос на упражнение е. Ще му е трудно да пише песни, но във времето, с упорство, подобен човек ще започне да прави участия, хората ще чуват  за него и постепенно ще разпространи музиката си.

Така се прави истинска музика, а не на поточната линия.

Защо прави музика Мирян Костадинов?

Защото имам нужда. Защото всеки път, когато се чувствам щастлив или тъжен, намирам емоция, която да опиша в ноти. Защото от дете винаги съм намирал утеха в нея. Не знам на какво се дължи и не мисля, и че ще успея в целия параграф да избягам от клишетата, и все пак да бъда искрен. Музиката ми е дала много идеи, тя е преобръщала дните ми, карала ме е да крещя от гняв и да изпитвам любов към някого. Това е една от най-великите и необясними сили в света, които са способни да обединят хората и да ги накарат да дишат, мислят и живеят като един организъм. С музика се влиза в битка и с музика се изпращат загиналите. От майчината приспивна песен, до опелото, тя е навсякъде около нас и винаги е била движеща сила на емоция и вдъхновение. Народната музика пък е причината да имаме допирна точка с миналото, с традициите, обичаите, чувствата и мислите на нашите предци.

Правя музика, защото това е начинът, по който искам да бъда запомнен. Защото това е творчеството, с което се гордея и искам да оставя след себе си. Защото виждам жажда за смисъл и емоция. Защото виждам нужда от искреност и неподправеност. Защото знам, че искам това да бъде моята професия. Хич не е лесно да бъдеш музикант, но това да имаш възможността да споделяш истинските си чувства и мисли с други човешки създания, и да успееш да ги докоснеш и развълнуваш - по-голяма награда за един творец няма. Защото когато учих математика и физика в гимназията, аз рисувах и пишех текстове в часовете, осъзнавайки, че не искам да следвам предначертаната пътека, свързвайки бъдещето си с точните науки. Защото разбрах, че ако остарея и съжалявам за изборите си, мога да виня единствено себе си. Защото виждах и все още виждам потенциал за развитие и винаги съм готов да се подобрявам. Защото знам, че трябва много постоянство и репетиции, които в крайна сметка ще дадат резултат. Защото обичам това, което правя.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Понастоящем учи журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни