По-скоро е за хора с ексцентричен вкус или такива, които обичат да оцветят сивото с половинката си и да се отпуснат във вана с много пяна, бутилка вино и разговори. Голи. Нищо особено. Не бързайте, не съм свършила. Половинката не е любовта ти, а сиамския ти близнак. Казвам го, все едно имат избор.
Мястото е театрална работилница „Сфумато“. Постановката е дело на креативното дуо Йордан Славейков и Димитър Димитров, а „Паякът“ е проект на тяхното сдружение с общественополезна цел „Б Плюс”.
Героите са буквално сиамски близнаци. Празнуват рождения си ден. Уговорили са операция за следващия ден – след нея – ще се разделят. Сестрата цял живот е мечтала за този ден. Денят на свобода. Братът, от своя страна, не желае да се откъсне от зоната на имагинерния си комфорт.
Вечерта преди операцията е вечер на съмнения. Има 50% вероятност единият да не я преживее. Емоции - като пред смърт или пред раждане – за предсмъртното състояние знаем повече. Защо не помним чувството преди раждането ни? Те и двете – началото и краят – много си приличат. Само дето никой не се е върнал след конеца да разкаже какво, защо и в какви цветове е продължението.
Вечер на равносметки, откровения, (само)обвинения, неизживени емоции, ненацелувани устни и всякакви „не“ – неща. Неизживяното винаги дава превес на чувството, че си се разминал с невероятното или минимум доброто, не и че си пропуснал нещастието. Това е несбъдването на единият близнак – Марта. Обратното е за брат ѝ. За него тя е най-хубавото, а онова, което е нямал, е същото, от което се е спасил.
Оттук и въпросите преди деня на разлъка. Отговорите, от уклончиви и жалещи, придобиват сбръчкано откровен облик, попарват със страховете си, вместо да лекуват... Дилемите са извечни. Изборът е неочакван. Спирам.
Паякът може да го припознаете в каквото си решите. Не се заемам да слагам паспарту. Огледайте се за паяжина.
