Понякога е приятно да е страшно


„Приятнострашно“ от Яна Борисова и Галин Стоев е една от онези постановки, за които съм слушала много от познати и приятели и една от малкото, за които знам, че са я гледали повече от няколко пъти.

Как се разказват два часа, в които сюжетът по-скоро отсъства за сметка на усещанията, които преливат и в диалозите, и в мълчанията на Снежина Петрова, Стефан Вълдобрев,  Владо Пенев, Вежен Велчовски и Радена Вълканова? Самият Галин Стоев казва, че това е публичен разговор за интимността и проявленията й в съвременния свят. На зрителя му се струва от време на време, че наднича през прозореца на чуждите емоции и макар да няма право, много иска да научи повече за този вълшебен странен свят.

Фани (Радена Вълканова) и Соня (Снежина Петрова) са много добри приятелки, доста различни като характер, но необходими една на друга. Фани е вглъбена, живееща на ръба между реалност и илюзия, докато Соня е по-нервна, подозрителна към Филип (Стефан Вълдобрев), напълно потънала в параноята на жена, която може да не е достатъчно обичана. От друга страна, тук е и братът на Филип, по-малкият и прекалено обгрижван от него Виктор (Вежен Велчовски), който е влюбен във Фани.

Мислите на четиримата и отношенията им се преплитат по много различни и неочаквани начини, всеки успява малко по-добре да  види този, който най-малко е разбирал. Фани е най-причудлива с градината, която прави и педантичността в избора на цветя и дървета. Това ще бъде нейното най-съкровено място, където ще отива, когато след много години съзнанието я напусне и страховете я превземат. Постоянно ми приличаше на Алиса в страната на собствените си чудеса.

Виктор макар и сравнително тих персонаж, крие много неща в себе си. За едно от тях научаваме от Гарабедян (Владо Пенев), най-колоритният образ в постановката, който ни разсмиваше редовно. Нещо, което ми бе нужно след меланхолията на Фани, както и всички най-дразнещи женски черти в Соня. Филип се променяше през няколко реплики и докато го обвинявах несъзнателно за някои негови действия, точно толкова и му симпатизирах в объркването.

Много са слоевете от поуки и размисли в „Приятнострашно“.Най-силно ми остана в съзнанието моментът, когато Фани  обясняваше защо са много по-ценни неизживяните неща и хора – тях никой не може да ти ги отнеме, те нямат банален край и горчив привкус. Толкова по-красиво е това, което си можел да имаш и изживееш, вълшебството на онова, което се изплъзва и отдалечава. Сигурно затова финалът може да се тълкува по минимум два начина, аз още не съм сигурна, че знам кой е моят.

Обичам постановки, в които ми е приятно да ми е страшно. Такива, в които няма нужда да ври и кипи сюжет, защото пластовете емоции са достатъчни. Такива, в които рентгеновите очи са по-важни от слуха. Наистина публичен разговор за интимността. Ако и за вас е така, „Приятнострашно“ ще ви хареса. Ама много.

Стефани Калчева
Стефани Калчева

Стефани е едно от най-романтичните попълнения в екипа на VIBES. Роклята на цветя или някое друго винтидж попадение е нейната задължителна униформа, а оръжията: качествена литература, благородни каузи и поне една изящна чаша, пълна с искрящо розе.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни