Симос и историята му като ловец на градски пейзажи


Красивите градове по света са безброй и честно казано ми се иска да ги обиколя всичките. Без да преувеличавам. Едновременно с градовете, обградени от природни забележителности, ме вълнува и модернистичният облик, както и старинната архитектура. Затова не мога да се наситя на нашата разкошна София, но и постоянно тършувам за още красота - българска и чужда. Съвременните технологии и дръзкия ум на младото поколение помагат да се разпространяват ежедневно разнообразните дебри на различните урбанистични кътчета по света. Всеки върви по улицата и запазва моменти с апарата си, но тези, които го умеят добре, жънат небивал успех в социалните мрежи. Един от тях е човек, когото не познавам, но реших да разпитам, защото беше първият абонат в Instagram, когото последвах. Неговите последователи изобщо не са малко, бурно очакват и реагират на всеки следващ пейзаж, а няма как да се отрече, че кадрите му носят характер. Той не е професионален фотограф, но има идентичност и стил, който проличава във всичко, което публикува и показва на хората. За него знам само, че всеки път ме впечатлява с работата си и го определям като ловец на красота. Знам също, че се казва Симос, а повече ще ми разкаже сега..


Коя песен трябва да слушат хората, докато четат това интервю?

Първата песен, която ми идва на ум, е ‘’ I see fire” на Ed Sheeran, някак си ритъмът ѝ ме кара да пътувам във времето.

Разкажи ми за Симос - откъде идва името му, кой е той и какво обича да прави през свободното си време? А когато е зает с какво е зает?

Това, може би, е най трудно за обяснение - дълга история, която ще се опитам да разкажа накратко. Симос всъщност е Симеон... Роден съм в България, и по - конкретно, в красивия град Габрово. По стечение на обстоятелствата 5-годишен заминавам за Гърция, заедно със семейството ми. Там завърших средното и част от висшето си образование. Симос идва от това, че в Гърция Симеон не е много популярно име и когато се представиш като Симеон след 5 минути вече се обръщат към теб като Симос. Така си остана това име, дори и откакто се върнах в България и да исках да се представям като Симеон беше неуспешно. Даже на един мой рожден ден бях запазил маса в заведение на името Симеон и моите приятели така и не разбраха, че това е нашата резервация, защото очакваха да е на Симос. Така че си остана като име Симос.

Иначе Симос си е обикновен младеж, който се радва на живота, обича да пътува , обича да се вижда с приятели, работи, и в същото време се озадачава от проблемите на страната и града, в който живее, и се опитва да е активен колкото може за решаването им, вълнува-тревожи се за бъдещето си и не на последно място обича да снима. До преди месец нямах свободно време, тъй като работех за голяма корпорация и времето ми беше много ограничено. Свободното си време споделях с любими хора, приятели и пътуване. Сега вече, след като проектът, за който работех, свърши, имам повече свободно време и си мисля за бъдещи проекти, които ще ангажират свободното ми време и ще ми създадат много нови предизвикателства и емоции.


Кой момент те накара да се влюбиш във фотографията?

От малък обичам да снимам, всъщност винаги съм обичал да снимам. Спомням си как съм изразходвал купища ленти за снимане. От 10 клас започна най-силно да ме влече фотографията, участвал съм даже в конкурси за снимане в Гърция и сме печелили награди като екип. След това имаше други неща, които ми отвлякоха вниманието за известно време. Общо взето започнах да снимам пак след разговор и влиянието на приятел,  който си имаше и има успешен  акаунт в инстаграм - тогава пак се събуди фотографът в мен.

Има ли фотографи, които ти влияят с работата си?

Има професионални фотографи, които правят наистина страхотни снимки и се впечатлявам от тях, но няма някой, когото мога да ти кажа като име и който да ми влияе толкова много. По-скоро ми влияят много снимките на хора, които не са професионалисти и се опитвам да черпя опит от тях, както и да подобрявам даден кадър, дали като ъгъл, или  като обработка на снимката.


Каква е същността на един добър кадър?

Според мен същността на един кадър е, освен стандартите за светлина, ъгъл и параметри, да има емоция и живот в него. Тоест да можеш да докоснеш някой с този кадър, успея ли един човек да докосна, за мен е перфектният кадър.

Къде и в какво намираш вдъхновение, за да снимаш?

Нямам конкретни условия за това. Както казах и преди, всяко едно нещо, което провокира емоция в мен, е за снимане - може да съм на кафе и изведнъж нещо да привлече вниманието ми и да стана и да започна да снимам. Може би има едно  нещо, което ме вдъхновява винаги без изключение, и това е природата.

Снимането на хора не те ли привлича?

Ако говорим за портретна фотография - не, не ме привлича. Смятам, че за себе си мога да “извлека“ най доброто от пейзажите. Иначе, често в снимките ми са присъствали и хора, но никога не съм ги публикувал, тъй като зачитам много личното пространство на човека и винаги си мисля, че снимайки даден човек, го нарушавам по някакъв начин. Затова и този тип фотография не ме привлича особено.


Кадрите ти улавят градската архитектура, но и атмосфера – буйна, спокойна, грозна, красива и щастлива, но какво от нея те прави теб щастлив?

Това, което ме прави щастлив е, когато успея с даден кадър да уловя момента - дали е буен, или спокоен, дали грозен, или красив и щастлив, важното за мен е да успея да хвана този момент, в който да вложа моята гледна точка, за това как го виждам аз.

Каква е София за теб и лесно ли е да ѝ се наситиш?

София за мен е светла, но тайнствена, красива, но изоставена. София е град, на който трудно можеш да се наситиш -  трябва да го обиколиш и познаваш много добре, за да можеш да кажеш,  че си се наситил, и смятам, че винаги ще ни изненадва.

Ако София беше жена как би я описал?

Мистериозна. Винаги е способна да ти разкрие нещо ново и различно, ако го търсиш.


Колко места си успял да нарисуваш с кадрите си?

За съжаление малко. Има наистина много красиви места в България, и не само, които бих искал да нарисувам с кадрите си.

Имал ли си момент, в който ти е спирал дъха от гледката?

За това, което съм изживял и виждал, имайки предвид малкия ми опит, все още, мисля че засега мога да посоча Метеора в Гърция. Там наистина ми спря дъхът от гледката и най-жалкото е, че нямам снимките, които направих.

Направи кратка класация с твоите най-привлекателни кътчета, където често се връщаш, за да снимаш отново и отново?

Тук няма да се затрудня особено - това са кътчетата в центъра и около центъра на София - всеки път минавам от там и всеки път снимам нещо различно.


Много хора с трепет очакват следващия ти кадър, а имаш ли идея за по-сериозен проект свързан с твоите пейзажи?

За сега не. Снимам, понеже ми харесва да го правя, не го правя с някаква професионална цел. Взимам си телефона, с който снимам и снимам всичко, което за мен показва/разказва нещо. Относно това дали имам проект - да, има много неща, които ми се въртят в главата, но, за съжаление, не знам кои от тях ще успея да осъществя, тъй като времето ми е много ограничено. Вече имам една страница в инстаграм, с която целя да покажа най-красивите кадри от България, но като цяло това е съвсем в началото и свободното ми време малко затруднява осъществяването на подобни проекти...


Очакваше ли толкова голям интерес към себе си и тези положителни реакции към градската красота, която раздаваш на хората?

Не, в никакъв случай. Гледал съм как снимките на професионални фотографи се радват на голяма популярност и съм си казвал, че искам и някоя моя снимка да се радва на такава популярност, но не съм вярвал, че ще стане. Но много скоро това се случи и то не веднъж. След всеки такъв кадър аз се чувствам все по-полезен и усещам, че правя нещо, което се харесва наистина.

Успешно ли предаваш с гледката и емоцията на мястото? Трудно ли се улавя духът на различните градове?

Зависи… различни гледни точки има винаги. Аз снимам от моята гледна точка, но много често се поддавам на емоцията, какво би се харесало от последователите ми. В същия момент се сещам обаче, че се харесва точно това - моята гледна точка и как усещам мястото и не е нужно да следвам нечии подобни кадри. Иначе да, за мен е трудно за уловиш и предадеш духа на всеки град. Всеки град има своето излъчване и ако успееш да го предадеш със снимка, си направил нещо добро.

Издай ни някои от бъдещите дестинации, които желаеш да посетиш или ще посетиш скоро и разбира се ще ни ги покажеш ли през твоя поглед?

Тази година смятам да пътувам много и за да задоволя собствените си нужди от почивка, но и за да мога, естествено, да снимам повече и повече. Бъдещите дестинации, които ще посетя, са няколко пъти Гърция,  Румъния , Испания и имам огромното желание да направя круиз до Бразилия, остава само осъществяването му. И да, разбира се, ще ги покажа през своя поглед.

Пам Велидис
Пам Велидис

По етикет името ми е Пламена, но ме наричат Пам. По образование философ и социолог, а по призвание естет във всяка сфера на живота. Плаша се от застоя на тялото и мислите. Вярвам, че човек съществува, за да се усъвършенства като моделира своя разум. В това начинание книгите, според мен, са възможност за най-добри постижения. Това е причината да харесвам три неща – хубави книги, хубави хора и хубаво вино. Думата „хубави" може да се замени с „качествени", а единицата за качество в моя свят е съдържанието на вдъхновение, вкус и смисъл.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни