Теодора Маркова и Георги Иванов: сценаристи "под прикритие"

Сигурни сме, че гледаш Под прикритие и сме напълно убедени, че чакаш всеки следващ сезон с нетърпение. Определено знаеш кой е Куката и най-вероятно някой от лафовете му е станал част от ежедневния ти речник. Създаването на един толкова успешен продукт обаче изобщо не е лесна работа. Зад единия час твое неделно забавление стои огромен екип и много креативност. Именно това е причината да потърсим двама от главните виновници за случването на всичко това – сценаристите Теодора Маркова и Георги Иванов. Те стоят и зад увлекателните сюжети на още редица любими и успешни сериали у нас. Хващаме ги в крачка между редицата ангажименти и новите творчески планове, за да ни разкажат как „аджеба“ се прави толкова успешен сериал и как се чувстват те самите...

Защо станахте сценаристи?

Теди: Един ден реших, че трябва да си сбъдна детската мечта.

Жоро: Аз осъзнах, че винаги всичко започва с една добра история. А и трябваше някак си да освободя тия гласове в главата си.

Опишете се с по три думи:

Теди: Мога да опиша всеки друг, но не и себе си. Точно когато реша, че вече се познавам, отново нещо ме изненадва.

Жоро: „Още пет минути”

Как се запознахте и как се случи да работите заедно?

Теди: По неволя. През 2007-ма имаше конкурс за сценаристи, организиран от световната компания FREMANTLE MEDIA. Ние бяхме сред избраните 20 души. Обучаваха ни няколко месеца и направихме заедно сериала „Забранена любов“ по лиценз на същата компания. Там се намерихме с още трима сценаристи, установихме, че си пасваме и почнахме да пишем заедно. Минахме няколко обучения в Лондон и създадохме „Стъклен дом“, „Под прикритие“, „Революция Z“, „Фамилията“...

Жоро:  За мен срещата ни с Теодора Маркова, Невена Кертова, Тео Чепилов, Цонко Бумбалов, Екатерина Цветанова, а в последствие и Иван Ланджев е някакво космическо задание. На финалния етап бяхме 20 човека, но между нас 6-мата се получи някаква химия. Най-вече ни обедини разбирането, че за да се пише добре за кино, не е нужен само талант, но и професионална подготовка. Просто всички ние искахме да правим нещата така, както се правят в добрите екипи по света. Освен това ни обедини сходният критерий и сходното виждане за света.

пп

Писането на сценарий за толкова успешен сериал като „Под прикритие“ е повече от предизвикателство. Как успявате да създадете един свят, който развълнува не само България, а и публиката на цели три континента?

Теди: Не правим нещата заради резултата, продажбите или наградите. Това е много коварен капан. Егото се включва и започва да те контролира – иска успехи, иска аплаузи. Спираш да пишеш искрено и само мислиш как да се харесаш. Това рядко води до нещо добро. Опитваме се да не мислим за крайната дестинация, наслаждаваме се на пътя.

Жоро: Ярки, реалистични и мотивирани главни герои, които не спират да се развиват, които имат качества и недостатъци. Това е формулата.  Успешен филм има само тогава, когато зрителят изпитва емпатия към героя, вълнува се с него, мрази или го обича. А успехът му в чужбина, освен чисто кинематографичните качества на сериала, е и общовалидната история, разпознаваемите конфликти и вечните теми като – приятелство, дълг, предателство, добро и зло.

Откъде черпите вдъхновение и идеи?

Теди: Няма формула. Понякога идеите те връхлитат в неподходящи и неудобни моменти. Но писането за телевизия не ти дава възможност да чакаш Музата. Сроковете са много стегнати, налага се да създаваме по един епизод на седмица. Затова ползваме различни техники. Например всеки трябва да измисли 30 варианта как героят ще разкрие, че е лъган. Казват, че първите 10 идеи са лесните връзки в мозъка, клишетата, вторите 10 идеи дават по-непознатите решения, в третата десетка има истински оригинални хрумвания.

Жоро: Основно от общуване и любопитство към света.

пп1

Как се създава и развива даден герой и завръзка?

Теди: Всеки герой има функция в историята. Колкото и незначителна да е ролята му, той трябва в даден момент да обърне действието в неочаквана посока, иначе е ненужен за сюжета. Именно оттам започва изграждането – за какво служи този образ, какви качества трябва да притежава, за да изпълни мисията си във филма. След това измисляме страховете му, мечтите му, какво иска (което е фалшивото желание) и от какво всъщност има нужда (което е обикновено арката му). Прекарваме понякога часове и дни върху един персонаж, описваме незначителни детайли от неговото ежедневие и моменти от неговата биография, които са го формирали. Знаем почти всичко за родителите му и детството му. И така продължаваме докато не усетим, че ни е станал близък приятел. Дори да е злодей, трябва да го разберем, да знаем защо е такъв. За нас този процес е много важен, въпреки че зрителите виждат само горната част на айсберга. Това прави героите живи, достоверни и уникални.

Жоро: За всеки герой е важно да има някакво противоречие в характера, което да го прави интересен за гледане. Второто условие е да го накараш да взима решения. Интересна завръзка винаги е, когато пред героя има препятствие, което изглежда невъзможно за преодоляване.

Имате ли любим герой от „Под прикритие“?

Жоро: Ако усетим, че имаме пристрастия към някой герой, това означава, че нещо не сме направили както трябва с останалите.

Теди: Всичките са ни деца и ги обичаме поравно.

пп2

Не ви ли е мъчно да ги убивате?

Теди: Мъчно ни е. Има такава максима – трябва да сме сигурни, че публиката много обича един герой (или много го мрази), преди да бъде убит.

Жоро: Никога не „убиваме” един герой просто така. „Краят” на героите винаги има причина и е важно да го направим като кулминация в историята, а не за да предизвикаме кулминация. „Убиването” на героите като цяло е безсилие и ние винаги сме го избягвали. Ако след „убиването” зрителите останат удовлетворени и го коментират много дълго след това, тогава не ни е мъчно. 

Искало ли ви се да промените съдбата на някой от героите?

Теди: Героите нямат съдба, имат сценаристи. Всяка написана реплика или действие променя техния път. Добрият сценарий изправя персонажите пред избори, след които те не могат да се върнат назад.

Жоро: Може би най-сладкото в нашата работа е това да накараш един герой да „оживее”. Да контролираш съдбата му и да видиш как зрителите се вълнуват за него е всъщност основната ни задача.

Репликите в „Под прикритие“ стават лафове на цял един народ – сигурно сте много горди?

Теди: Гордостта пречи на писането. И на всяка друга работа. Ако усетим, че й се поддаваме, си бием взаимно шамарчета.

Жоро: Много често ме питат „тая реплика ти ли я измисли” или „кой пише диалозите на еди кой си герой”. Всъщност много рядко някой от нас си спомня как и кой е измислил конкретната реплика, защото целия процес по писането на сценария е плод на много обсъждания, брейнсторминг, редакции и надграждане. Удоволствието от работата в екип не е, когато точно твоята идея е реализирана на финала, а това че си допринесъл до добрия краен резултат.

А чувствате ли се като звезди или поне като трендсетъри?

Жоро: Звезди – не, няма начин. Това са две несъвместими неща – сценарист и звезда. Виж – писател-звезда може. Неслучайно повечето хора предпочитат да пишат книги, защото осъзнават, че цялото внимание ще е само за тях. Но сценарист, който иска да стане звезда, е сбъркал професията. Киното все пак е плод от труда на много хора. Ние сме щастливи, когато актьорите, които играят в нашите филми, станат звезди.

Теди: Не. Чувствам се като човек, който обича работата си. Осъзнавам, че телевизията възпитава вкусове и налага естетика и не възприемам оправданието, че публиката иска простотия. Всеки, който създава медийна продукция, носи отговорност.

Има ли го моментът, в който вкарвате собствени позиции в устите на героите?

Теди: Самият сценарий има послание, което е личната ни позиция. Понякога тя излиза през устата на някой персонаж, но по-често през действието, през грешките на героите и техните уроци.

Жоро: Филмите, киното, сериалите създават обществени норми и ние осъзнаваме тази отговорност, затова се стремим да влагаме определени ценности според нашите виждания. Няма как да го избегнем това. Например в нито един наш филм или сериал няма чалга.

пп4

Какви са качествата, които трябва да притежава един добър сценарист?

Теди: Общо взето противоречиви. Интуитивност и аналитичност, въображение и самодисциплина, проницателност и чувствителност. Но най-вече силата да можеш да изтриеш всичко, което си написал, и да го започнеш отначало.

Жоро: Основното, според мен, са любопитство и пренебрегване на егото. После идват качества, които само помагат – като постоянство, точност, работа в екип и разбиране на правилата. Да, има правила – това е занаят, който се изучава, а талантът и усетът към добрата история е чудесен бонус.

Къде сме ние в бранша, погледнато от глобална гледна точка?

Теди: От 2000 година насам в България са създадени 30 сериала. Това е внушителна бройка, за жалост малко от тях се помнят и още по-малко са продадени в чужбина. Причината е в това, че все още се подхожда много аматьорски. Вярвам, че можем да създаваме качествени филми, но това зависи и от волята на телевизиите. Докато частните телевизии смятат, че няма смисъл да инвестират в добри сериали, съдържанието им ще деградира.

Жоро: В нашия екип се стараем да работим по стандартите за писане, които са доказани в цял свят. Успехът на „Под прикритие“ и „Стъклен Дом“ в чужбина доказа, че сме на прав път. Доказа също, че зрителите в България искат и оценяват качествения български продукт. От тази гледна точка ни е мъчно, че телевизиите непрекъснато се оправдават с липса на средства и притискат продуцентите да правят компромиси, което води до побългаряване и пренебрегване на основни правила. Това също води до опити за правене на сериали за всичко. Т.е. с един продукт, ако може да хванем цялата аудитория. Затова скоро няма да видим нови жанрови сериали. Добре че беше БНТ и Митовски и инатът им да направят „Под прикритие“.

Имате ли амбиции за Голямото кино?

Теди: В момента голямото кино е малкото кино. В световен мащаб най-добрите продукции сега са в телевизията, там работят и най-добрите сценаристи. Фестивалната вълна уби киното и загуби зрителите. Това е и най-сериозната дискусия, която се води в Европа. Иначе да, тази година предстои да бъде заснет нашият първи игрален филм „Дъвка за балончета”. Наскоро приключихме сценария и на втория си филм „Писма от Антарктида”, който е копродукция между България и Чехия.

Някакви други планове за бъдещето?

Жоро: Общуваме активно с колеги от чужбина и работим в посока да правим копродукции. Приятно е да комуникираш с някой, който разбира езика на кинодраматургията.

Мартина Панайотова
Мартина Панайотова

Мартина е едно от градските момичета в екипа на VIBES. Мистериозна, загадъчна и интересна, Мартина може с часове да ви разяснява подробности за indie киното, качествената музика и потайностите на градския живот. Позволете й да бъде ваш гид и уверяваме ви - няма да съжалявате.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни