Унгарска рапсодия


Излиташ със свит на топка стомах. Вълнуваш се и чакаш с нетърпение да кацнеш. Изчисляваш времетраенето на полета и гадаеш как ще се чувстваш, когато най-сетне си лице в лице с други хора и друга култура. Погледът ти се рее в небето с облаците. Струват ти се така близо, но ръката ти никога нe успява да ги дръпне за памучните опашки. Опитваш да заспиш, защото сънят ще сбъдне телепортирането ти в новия свят.

Стоиш безмълвен пред могъществото на архитектурата и се възхищаваш за пореден път на човешкия гений. Той има привилегията да създава това изкуство, което да възпира рациото, но да разтуптява сърцето. Погледът е неспособен да обхване наведнъж детайлите в купола и остротата на кулите. В далечината вятърът накърдя водите на Дунава и отнася корабчета някъде, където градът ще им разкрие тайните си.

В обедните жеги на август тук времето сякаш е спряло. Бароковите сгради, прегърнали калдъръмените улици, са мираж, който шепти истории за моряци и търговци. Крачките ти по нажежения асфалт са плахи, но едва сдържаш порива да затичаш, за да чуеш как звукът от подметките ти отеква из празните кръстовища. Желаеш да покориш всяко кътче на Будапеща, но не си очаквал, че е толкова спокойна и тиха. Толкова аристократична. Чувстваш се малък в прелестната й утроба, но и защитен от останалия грозен свят.

Но щом слънцето се спусне зад хоризонта, щом луната пристъпи на сцената на небесния свод, Будапеща разтваря клепките си. Тя е нощна птица. Облича се в най-ярките светлини и танцува до развиделяване. По пътищата й плъзват скритите досега души и празнуват поредната красива вечер. Будапеща е млада и буйна, но толкова благородна и елегантна… Заразява те с животворна енергия, хваща ръката ти и ти показва любимите си кътчета. Неизбежно се влюбваш в тази унгарска кралица. И се усещаш безсмъртен, подаряваш усмивки на непознатите, които вече някак си са се превърнали в най-близките ти; защото говорите различни езици, но чувствате по един и същи начин.

Верижният мост ти шепне ласкави покани. Върховете му са така на високо, че покориш ли ги,  ще докоснеш звездите. В основите му насядали тъй много същества, млади и непобедими, в хванали стари китари, а от устите им бликат заразителни смехове. Сред тях царят свобода и изкуство и се твори история.

Прекосяваш моста и закрачваш по протежението на реката, срещнал като че ли най-скъпия приятел.  Разказвате най-красивите си спомени – тя с плисък на водите, а ти с усмивки. И отново те среща с онова най-могъщо човешко творение, което те омагьоса още в началото. Сега то блести в златно, прилича на огромен факел и оцветява небето над себе си.  А край готическите му кули – ореол.

Утрото е тихо. Сякаш не помни нощта. По улиците тишина, а в мислите ти лято и светлините на повелителката на Дунава.

Радослава Влайкова
Радослава Влайкова

Радослава е филолог и ненаситен читател. Обича да учи нови езици, да слуша френска музика, да пътува, да пише и да потъва в книжни светове. Във всеки ден открива поне едно вдъхновение, което после облича в думи!

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни