Пиша този текст, защото се чувствам подразнен. Подразнен от социалната стигма, която всекидневно се стоварва върху домошарското съсловие. Да, точно така - аз съм домошар и се гордея с това. Домошари от всички страни - обединявайте се. Вдигайте бойните знамена и заемете позиции, защото е време да защитим каузата си. Каузата на домашния уют, тишината и спокойствието. Вдигам копието си и го хвърлям към първия party animal, който фокусират очите ми. Подреждам пехотата в перфектна формация, въоръжавам фалангата и подготвям конницата за атака по фланговете.

Не, сериозно - писна ми да чувам едни и същи подмятания от рода на "човек, събота вечер е - излез", "как не ти писва да си стоиш вкъщи" или "100 tei prais, brat". Твърде много хора изглежда не разбират, че интровертната ми природа понася определен тип седмична динамика, която предполага конкретен лимит от емоции, шум, викове и писъци, които мога да издържа, преди да изляза от кожата си. Science, bitch, както би казал Джеси Пинкман.

Казват, че интровертите са като автомобили, що се отнася до разхода на енергия и нуждата от презареждане. Иначе казано - хората като мен, за разлика от екстровертите, "хабят" от запасите си на енергия при всеки социален контакт, което поражда нуждата от презареждане в последствие. Презареждането от своя страна става в условията на домашен уют, посвещаване на любими занимания - най-често сам или в отбрана компания, и избягването на публични места, особено такива с шумни и приказливи хора. Останалите често не разбират, че в случая това не зависи от мен, а че природата ме е програмирала така. И не - това не означава, че мразя хората. Просто предпочитам да избягвам компанията им 24/7, което не е нищо фатално в случая.

В силен контраст с масовото разбиране за добро прекарване, моята перфектна събота вечер би представлява часове на игра с любимата конзола, любуване на отдавна свален филм или поглед върху наскоро закупена книга. Интровертната ми същност позволява излизане за кино или посещение на приятно заведение, но в малобройна и отбрана компания, в която няма непознати хора и не се налага да водя "опознавателен" или "непринуден" разговор, който всъщност е толкова принуден, че чак му е изписано на челото.

Ходил съм по клубове, естествено. И продължавам да ходя, макар и не толкова често. Познавам и другата страна. Виждам десетки хора, които не искат да бъдат там, но са там, защото социалният "етикет" така повелява. Виждам хора, които пият сами, макар и в "компания", стоят на едно място и се правят, че се забавляват, докато в същото време се чувстват по-нелепо и от средностатистически пенсионер пред компютър. Само защото социумът така им налага - че е събота вечер, човеееееек, трябва да пиеш и да излезеш някъде, иначе си скапан мухльо.

Интровертите не са самотници, те просто взимат внимателно обмислени решения за това, как точно да прекарват времето си. И с кого. Ако мога да се изразя така, ние мислим "бутиково". Излизаме само на места, които си заслужават, виждаме се само с хора, които си заслужават и прекарваме времето си само по начини, по които си заслужава. Не правим компромиси с времето си, защото държим на него. Не сме склонни да отидем на поредното тъпо парти, само защото е парти и се предполага, че трябва да присъстваме. Не, не трябва.

Здравейте. Казвам се Константин и вероятно следващата събота вечер ще си остана вкъщи. И това ме кара да се чувствам прекрасно, защото ще бъда единствено с любимия си човек и ще правим нещо, което обичаме. Без излишни разговори с непознати, без престорено дружелюбно поведение и десетките други глупости, на които хората се подлагат всеки уикенд. И да - ние също ще пием. Просто ще го правим по един по-приятен за нас начин.

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар