Влюбваш ме отвъд ръба на китарата


Едва ли някога е съществувала по-красива мелодия. Подобно на росата върху разрошените от вятъра цветя, нотите отскачат с трептението на струните. Пръстите ги гъделичкат припряно, но нежно, и творят нечуваното съвършенство. Познати ритми сега биват преобразявани в нещо по-различно, вълшебно и пристрастяващо. Каква е тайната на ръката, като привидение танцуваща и създаваща всеки звук? Не мога бъда безучастна пред такова изпълнение. Не мога да възпра сълзите от очите си и топката в стомаха си, няма как да не настръхвам и да не се прекланям през изкуството.  Думите не стигат и не са нужни.  А по-красива мелодия едва ли някога ще съществува…

Преди не ме интересуваха китарите. Признавах единствено меланхолията на цигулката и романтиката на пианото. И въпреки любовта ми към рока и метала, не ме привличаше майсторството на басистите. Сега, стояща някъде в мрака, опитомена от вихрушката на прожектори и електрически китарни звуци, бидейки на сантиметри от живото въплъщение на страстта към музиката, се променям завинаги. Вслушвам се в чистотата на тоновете и усещам начина, по който връхчетата на пръстите докосват инструмента. Вслушвам се и се влюбвам.

Силуетът на сцената причинява твърде внезапното изменение в мислите ми. Ловкостта в движенията му хипнотизира. Погледът е скрит под сянката от козирката на черна шапка, но катранените очи пробляскват в тъмнината като зверове от пещерата си.  Устните потреперват от удоволствие, обсебени от възпроизвежданата музика. Няколко трептения и вече съм напълно пристрастна към всяка извивка удоволствие на тялото и всяка усмивка. Възхитата ми е неописуема и жадувам само да се наслаждавам на бързината, с която тоновете биват откривани и галени от изкусните ръце. Вече не мога, не искам да откъсна взор от изкуството,  което той сътворява. И сякаш го посвещава на мен, сякаш само аз го оценявам.  Като че досега не съм изживявала правилно музиката и едва сега опознавам себе си. Не разбирам емоциите, които се надигат от вътрешността ми, но си проправят път през всяка пора на кожата ми. Скоро ще експлодират навън, а болката ще е така сладка, че ще я желая вечно. Възможно ли е да изгубя ума си заради една мелодия? Или един творец?

Спираш въздуха ми като цигарен дим сред тежката влажност на дъжда. Не дишам, но живея чрез ръцете ти. Трептя от вълнение и се сякаш огъвам като струна изпод пръстите ти, отпечатваш тялото ми в нотен лист. Вече знам всичките ти детайли. И понеже чувам, когато перцето одрасква грапавината на струната и когато пръстите ти се приплъзват по грифа, изпълнението ти е толкова, толкова съвършено. Никога няма да се чувствам така отново, защото само ти можеш да докосваш така металните нишки, че да те обикна в рамките на само една песен.

Моля те, не преставай свириш, за да продължа да си представям, че докосваш мен.

Радослава Влайкова
Радослава Влайкова

Радослава е филолог и ненаситен читател. Обича да учи нови езици, да слуша френска музика, да пътува, да пише и да потъва в книжни светове. Във всеки ден открива поне едно вдъхновение, което после облича в думи!

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни