За пътя, за теб и малко за мен


Напоследък чувам все объркани мисли. Споделят ми ги, забелязвам ги, започнах и да ги усещам. Дали аз съм се настроила на такива честоти, или наистина ставаме все по-незнаещи накъде сме се запътили….

Питам се и ти ли се чувстваш така изгубен, и ти ли усещаш онзи вътрешен хаос? Търсиш пътя си, който за миг е пред теб, виждаш го толкова ясно и после отново изчезва внезапно. Дошъл отникъде и отиващ си изведнъж. Не знаеш имало ли го е изобщо, или ти се е привидяло. Знам, че ще се разпознаеш в тези думи, че ще ми повярваш, когато ти кажа, че не си сам, че не си сама. Има и други като теб, живеещи в онази криза, за която често се говори – не на средната, а на младата възраст. Когато вече не си в началото на 20-те си, но не се и чувстваш достатъчно зрял за следващите крачки от живота си. Знаеш, че нещо ти липсва, но не можеш да го доловиш с думи и усещания. Може би имаш нужда от Смисъл или пък ти трябва Себе си. А истината е, че Пътят е това, което търсиш, за да събереш на едно място и него, и смисъла, и себе си.

Иска ми се да знам как по-лесно да се подредим в хаотичния ни твърде плосък, твърде стъклен и твърде външен свят. Как да го направим малко по-вътрешен. А по-лесно май няма. Така сме си го направили, така и си го правим – мъчно и изпиващо, загубили прекалено много от себе и от по-добрите сили, които са ни движели преди. Казваш – такъв ни е светът сега, нищо не може да се направи освен да живеем и да се справяме кой както може.

Иска ми се да знам, че не си прав. Да вярвам, че можем да се вдъхновяваме, да желаем, да постигаме, да бъдем и да търсим неуморно онзи път, който е само наш. Да го разпознаем още щом се открие пред нас и да не го изпускаме от очи до края. Вярвам, че ще го извървиш и ще си щастлив. Понякога ще се обръщаш, ще се луташ и по него, но ще усещаш, че е правилният и че те води към едно определено „някъде“, че има смисъл.

Иска ми се да си дадеш време да се огледаш за него – той си е там и те чака. Можеш да опитваш и нови неща, докато го търсиш и да паднеш, да сбъркаш, да се отчаеш. И това не е лошо. Защото знам, че един ден ще създадеш онази компания, ще напишеш книга, ще стигнеш до Нова Зеландия само с една с раница. Ще.

Иска ми се да обещая, че ще вървим заедно по него, докъдето стигнат силите ни. Но този път си е само твой. А моят – само мой. Понякога ще ги преплитаме и ще се преплитаме. Ще се разплитаме и ще продължим да вървим.

Боряна Богданова
Боряна Богданова

Боряна е филолог по образование и вечно търсеща по призвание. Обича въздействащата музика и пеенето, качественото кино, вълнуващите книги и вдъхновяващите разговори с интересни хора.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни