За силата на човешката воля и посланието на една „малка“ книга


Наскоро успях да прочета една на пръв поглед „малка” книга. Не знам дали „малка” е правилното определение, но в тази книга аз открих много големи неща. Всяка книга носи своето послание и идея, носи своята мъдрост и поука, кара ни да се замислим. При някои книги тези качества са ясно изразени, при други на чак толкова, а при трети – дълбоко скрити. Може една книга да е малка по обем, но в същото време да носи голямо богатство и мъдрост. Въпросната книга е от първия тип – тя е малка по обем, но в същото време носи нещо голямо в себе си. Носи една голяма човешка истина, едно важно послание.

„Историята на моя живот“ е автобиографичен разказ за историята на сляпата и глуха американка Хелън Келър. Тя не се ражда със заболяването си, то я застига едва когато е на 19-месечна възраст. Според лекарите болестта й е определена като „остра инфекция на стомаха и мозъка.” Така, тя загубва слуха и зрението си. Навярно смятате, че живот, който е лишен от зрение и слух, е и немислим. Напротив, Хелън Келър ще ни докаже, че човек винаги успява, стига да поиска това достатъчно силно и е естествено да се бори за него, дотолкова, че да надживее собствената си съдба. Благодарение на нейната учителка Ан Съливан, тя успява да се научи да общува, преминавайки през Брайловото писмо до четенето по устните. Самата тя не потъва в бездната на мрака, защото „зрящи ли сме някога били денят завинаги остава наш”. Тази личност и нейната история са типичен пример, че човек може да изживее радостта от живота, дори да е преминал в слепота и глухота. Съзнанието на един човек, прекарал живота си в тъмнината на слепотата, успява да изрази с такава детайлност природните картини и тяхната красота. Това е нещо, което на практика ние виждаме ежедневно, но всъщност дори не го забелязваме и не оценяваме това, което имаме.

Всичко в живота ни, било то успех или пък неуспех, всяко действие или бездействие, зависи само от нас самите. И най-същественото всичко зависи от това колко е силна волята ни, за да направим нещо. Историята, която ни разказва тази книга, е за удивителната сила на човешката воля. Онази воля и неистово желание, което осмисля човешкия живот и го прави пълноценен.

В на пръв поглед незначителните около сто и петдесет страници всъщност се крие една велика мъдрост и голяма история, заслужаваща внимание. В тази удивителна история се крие нещо, което би ни накарало да се замислим за живота, който живеем. Една книга и един автор, които ни показват колко много всъщност имаме, а дори не забелязваме.

Четейки тази история, човек не би могъл да остане безразличен и към отношението на Хелън Келър към книгите – онова голямо богатство, до което трябва да се докосне всеки един от нас. Независимо от физическия си недъг, тя успява да прочете толкова много литература и дори да завърши университет. По-късно написва и няколко книги, чието послание звучи много актуално днес и може би ще остане завинаги в сърцето на прочелите книгите й. Сред по-известните заглавия се нареждат „Светът, в който живея“ (1903), „Отвъд тъмнината“ (1908), „Моята религия“ (1927), също и „Светлината в моята тъмнина“ и много други, всяка от които с уникално послание и мъдрост.

Посланието, което ни носи книгата, всъщност е много важно и може би ще бъде актуално винаги. Показва ни колко сме „слепи“, въпреки че „виждаме“, а светът, животът кипят около нас. Не осъзнаваме колко неограничени възможности ни предоставя животът, минавайки през него неустно. Ще си позволя да цитирам част от книгата, която съвсем синтезирано показва пътя на живота и то през погледа на авторката: "Аз бързо възвръщам куража си и с усмивка прогонвам разочарованието от сърцето си, защото, в крайна сметка, всеки, който е решил да стигне до истинското познание, трябва сам да изкачи хълма на Мъчението. След като няма павиран друм до върха, аз трябва да се катеря на зигзаг по мои си пътечки. Многократно се подхлъзвам, падам, стоя дълго на едно място или се движа по ръба на пропастта, губя кураж, но после го намирам по-укрепнал отпреди, пъпля, напредвам по-малко, добивам смелост, ставам нетърпелива и се изкачвам по-високо, откъдето започвам да съзирам разширяващия се хоризонт. Всяка борба е вече победа. Още едно усилие и достигам сияйния облак, сините дълбини на небето, висините на моите мечти."

Важно е да се спрем на това, че „Всяка борба е вече победа!...” Когато човек наистина силно желае нещо и от все сърце се стреми да го постигне, той успява, независимо от трудностите, които му предоставя животът. Ние трябва да вярваме в себе си и да се борим. Ние имаме всичко, от което се нуждаем, за да водим своята борба. Трябва само да го осъзнаем, да повярваме, че сме „малък сбор от възможности”… От нас зависи да направим живота си достоен и пълноценно изживян, пълен с радости, тъги и неограничени възможности! Хелън Келър и „Историята на моя живот“ биха ни помогнали да го направим.

Любомир Петров
Любомир Петров

Литературата и книгите са моят безценен източник на вдъхновение, а писането е моята страст. Поради тази причина избрах пътя на журналистиката. Споделям всичко, което ме заинтригува в живота около мен. Но безспорно книгите и литературата са темите, от които се вълнувам най-много.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни