Защо нямам нужда от теб?


Февруари е, когато осъзнавам колко много равносметки са направени, а повечето от тях – вече забравени.

Затова и реших да ти споделя нещо. Събудих се тази сутрин и осъзнах, че не искам човек като теб да е близо до мен. Нямам нужда от такива хора около себе си. Вероятно съм го знаела отдавна, но може би нарочно е било някак притиснато, смачкано и потънало, дори почти погубено, но явно не съвсем някъде дълбоко в мен. Защото ме е било страх да си призная колко не аз ставам с всеки следващ ден.

Не мисли, че е лесно да съм откровена с теб. Но смятам, че е редно да го знаеш. За да извлечеш поука сам за себе си един ден, когато вече имаш очите, душата и сърцето, за да си отговориш на въпроса защо вече сме така далече и няма връщане назад. Странно, но обърна ли се, дори не те и виждам.

Питаш защо нямам нужда от теб ли?

Нямам нужда от теб, когато осъзнавам, че само аз съм човекът, който давам, без да очаквам нищо и без да ми трябва каквото и да е, освен самият ти. Дали си ми близък, роднина, приятел, или другата половина от мен – отнася се за всеки от вас. Представете си, че изведнъж се погледнете в огледалото и там няма никого, защото всяка ваша частица е вече чужда и подарена на някой друг. Друг, който е предпочел и който е избрал да взима, без да дава и да граби, без да дари.

Нямам нужда от теб, когато осъзнавам, че това не съм напълно аз. Хората се променят сами, променят се и един друг, но ако се върнете към същото онова огледало и се погледнете отново, кого виждате сега? Не се ли е случвало да се уплашите, защото оттам ви се озъбва един съвсем друг образ, един непознат, когото дори не харесвате вече? Това имам предвид. Предпочитам да се уча от грешките си сама, да се променям постепенно, но в хармония само и единствено със себе си.

Нямам нужда от теб, когато осъзнавам, че се стремя да вървя напред, а ти с всички сили ме теглиш назад. Когато виждам как образът ми се размива в огледалото и нищо не мога да направя, за да си помогна. Не ви ли се иска да правите от време на време по нещо откачено? Може би да изкачите някой на пръв поглед непосилен връх, да скочите с парашут, да пътувате на стоп. Да не спирате да развивате себе си, правейки по нещо ново и различно – извън онази рамка, за която всички говорят, но малко имат смелостта да прекрачат. Но не можете да направите каквото и да е, защото нещо (някой) ви пречи и ви спира, без дори да осъзнава това. Ти просто си такъв, не се опитвам да те съдя. Но аз имам нужда от нещо повече, за да бъда наистина себе си.

Нямам нужда от теб, когато осъзнавам, че аз се боря, а ти спиш. Когато виждам, че се стремим към различни неща, по различен начин, че ние самите сме две крайности, имаме различни ценности и идеи за това как изглежда пътят напред. Че го гледаме през различни прозорци и огледалата са станали вече две, макар и едно срещу друго.

Който и какъвто и да си е без значение. Аз вече нямам нужда от теб.

Благодаря за това, на което ме научи.

Благодаря, че ме изслуша.

Боряна Богданова
Боряна Богданова

Боряна е филолог по образование и вечно търсеща по призвание. Обича въздействащата музика и пеенето, качественото кино, вълнуващите книги и вдъхновяващите разговори с интересни хора.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни