"Звездна нощ" на холандски рисувач


Ситен дъждец опръсква прозорците на шестетажни панелни блокове. В утринна тишина само капчици пеят хладна песен. Безгрешно обагрено в кралскосини цветове, небето загатва за предстоящ безоблачен ден. Гларус обажда от нейде своята ранобудност. Вятър носи мирис на мокър асфалт.

Съзерцавам юлския изгрев в 5 сутринта. Бистри росинки приветствуват новия ден. Мокрите тротоари жадуват лятното слънце. В този ранен час бодърстваме само аз и морските чайки. И посрещаме заедно утрото, те с весел крясък, аз с въздишка. С глава, подадена през отворения прозорец, се заслушвам в дъждовната песен – ах, как омайва само! Писалка шава между пръстите ми, влажен лист се развява на перваза, а по него като дамски грим се размазват току-що записани мастилени слова. Тяхна муза е тази първоюлска утрин.

Влюбено дихание се дочува сякаш в стаята, окъпана в синьо. Женски силует се скрива от прозореца. И пристъпва котешки към диханието, за да го прегърне с хладни длани. То не спи, то не чака.

-Не спиш ли? Нима те събудих? –изричам майчински аз.

-Не беше ти. От часове лежа с мислите си. – отвръща ми, а мъжкият му глас сякаш секва за миг песента на капките по стъклото. – А ти, пак ли бдиш мълчаливо над природната стихия?

- Ромонът изпъди съня от клепките ми. – прошепвам му и се свирам под белите завивки до него. Полагам глава на гърдите му, усещам как енергично бие сърцето му.

-Вдъхновението не спи и не чака. – думите му ме усмихват.

Едва надигам поглед към лицето му. Черните му очи искрят както винаги, не угасва техният буен пламък. Във вените му кипи обичта към живота и страстта към свободата, като на някогашен млад български вожд, като на безстрашен Асеневец.

Лежат в дъждовна утрин две любови в полусън. Поетично се обичат – без думи. Само с поглед, само с допир. Лежат, вплетени в прегръдка, като два нюанса синьо, съчетани в картина „Звездна нощ” на холандски рисувач.

В дъжделиво юлско утро, в едноцветна стаичка с бяла постеля, с мокро прозорче, с много изписани листи, в ложе на поети крак въз крак се преметна. Длан погали белоснежно бедро. Нежен гъдел подразни мъжка шия, кестеняви коси се пръснаха по гръб, а върху него имаше бенки. Груба ръка докосна бледи страни. Четири очи играха на гоненица, търсейки се в тъмата. Устни се намериха въпреки мрака.

Радослава Влайкова
Радослава Влайкова

Радослава е филолог и ненаситен читател. Обича да учи нови езици, да слуша френска музика, да пътува, да пише и да потъва в книжни светове. Във всеки ден открива поне едно вдъхновение, което после облича в думи!

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни