"НОКАУТ" за българското кино


От Бруклин, Ню Йорк до Банско в родната България, “НОКАУТ” проследява историята на бивш ММА боец на кръстопътя между музиката, любовта и мечтите си.

Ще започна от там, че макар и да не съм филмов критик, мога съвсем спокойно да преценя кога един филм е добре направен и кога нещо не му достига, за да се получи качествена продукция. "НОКАУТ или Всичко, което тя написа" на младия режисьор Ники Илиев попада във втората категория. Поздравления на целия екип за труда, който е хвърлил за създаването на филма, и за прекрасното отразяване на българския манталитет, НО това, че е сниман в САЩ, не означава автоматично, че продукцията ще е сполучлива.

Още от интродукцията на героите, които “счупват 4-тата стена” като започват монолог с очи, вперени право в камерата, зрителят лесно може да си направи извода, че макар и с привидно дълбок смисъл, филмът няма да бъде сериозен. Арън Хънтър (Гари Дърден) разказва с лека снизходителност за преживяванията си на ринга и травмата на мозъка, която е получил от тях, докато Боби (Орлин Павлов) споделя за живота си като български емигрант заедно със сестра си Жана (Саня Борисова-Илиева), която попада в компанията на роми още в ранното си детство и в следствие започва да се държи и облича като тях. Интересното тук е, че повечето хора смятат Жана за луда, понеже тя не може да комуникира по нормален начин с хората, както и самият Арън. Бившият ММА боец обаче намира спасение в музиката и именно на негово представление младата българка се запознава с него, което се оказва и началото на една истинска и “смахната” любов.

 

Като погледнем сюжетната линия като едно цяло, можем да си направим извода, че действието се развива прекалено бързо, като е натрупано с купища ненужни сцени и неточности (като например обявяването на борците в “синия ъгъл” и в “левия ъгъл”).

Като говорим за “ненужни” сцени е необходимо да се спомене за съвсем кратката среща между Боби и бившата жена на Арън (Евелин), която завършва в леглото на родния боец. Смея да твърдя, че тази сцена по никакъв начин не допринася за развитието на действието, даже напротив - тя е там, просто за да я има (особено при положение че освен на следващата сутрин не виждаме младата жена повече във филма). А като говорим за неща, които просто съществуват, трябва да се обърне внимание и на диалозите, които са не само обикновени, ами и не движат действието в някаква посока, което ги лишава от единственото им качество и ги прави наистина безцелни. Друго нещо, което прави наистина силно впечатление, е разваленият английски от страна на родните актьори. Разбирам, че не всеки е надарен с перфектно произношение, но ако ще се опитват да правят продукция на западно ниво, поне и артикулацията им да е на съответното.

Ще призная, че осъзнавам защо нещата са се развили по този начин. При положение че филмът е заснет в рамките на 3 месеца, едва ли може да се очаква стойностна продукция. Това, което ми допадна обаче, бе фактът, че музиката е направена специално за филма от Влади Михайлов, Борислав Бояджиев, Орлин Павлов и Гари Дърден, като американският актьор участва със солово парче. Джазовите песни и прекрасният глас на Гари със сигурност остават запомнящи се от публиката, която още се чуди какъв е смисълът на второто заглавие на филма. Смисълът, който е вложен в него, наистина ми допада - това е фраза, използвана през Втората световна война от войниците, които получават писма от приятелките си, че това е краят. Доста готин завършек на филм, но със сигурност не оправдава гореизброените недостатъци.

Ако има все още хора, които са стигнали до края на тази статия -  не се отчайвайте напълно! Има и добра стана - филмът е добър за разпускане и малко смях, главно заради акуратно изразената българска действителност. Но при положение че "Възвишение" толкова вдигна летвата за родни продукции, ще бъде трудно на българските режисьори да създадат паметни и завладяващи екранизации. И все пак ако искате да се посмеете малко, посетете най-близкия киносалон и вижте сами за себе си дали гореспоменатото наистина е така.

Теодора Златева
Теодора Златева

Мечтател по душа, който обича пътуванията, джаза, хубавата храна и изкуството във всичките му форми. Оценява добрите филми и красивите неща в живота. Живее, за да твори.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни