Роман Полански – възходи и падения

Като киноман винаги ми е било интересно да науча повече за личността на любимите си режисьори. Когато разбера възходите, но и трудностите, през които даден човек на изкуството е минал, получавам още по-ясно разбиране какво иска да изрази чрез творчеството си.

Именно затова започнах да си купувам книгите от поредицата за кино библиотека „Амаркорд“ на издателство „Колибри“.

Една от книгите е тази за Полански, озаглавена „Роман за Полански“. Името на Полански от години предизвиква противоречиви реакции и разделя публика и медии на две. Той е или обичан заради изкуството, което прави и всичко останало няма значение, или мразен заради проблемите и слабостите в личния му живот.

За мен Полански е един от гениалните режисьори на нашето време, а личният му живот – сам по себе си достоен за сценарий. Дълго време четох откъси от случванията в живота му в медиите, събирайки фрагменти ту от личните му драми, ту от филмите му. Опитвах се да сглобя живота му, за да разбера мотивациите и поривите в творчеството му.

Крайната ми спирка след като се разочаровах от последния му излязъл филм: „По действителен случай“, беше именно книгата на издателство „Колибри“.

За мое огромно учудване в книгата си Полански не спестява на читателя нито възходите, нито паденията си. Тя представлява автобиография, писана в началото на 80-те години.

Темата за сексуалния тормоз в Холивуд е доста актуална напоследък, а Полански дава мнение и разкрива своята гледна точка много преди разразилите се скандали и #MeToo инициативите.

Освен това в „Роман за Полански“ авторът разказва за детството си в окупирана от нацистите Полша, убийството на бременната му съпруга Шарън Тейт и обвиненията за изнасилване на малолетна. Неговата гледна точка е искрена и човешка, а книгата е писана непосредствено  след ареста му, в края на може би най-тежката фаза в живота му и преди да срещне настоящата си съпруга Еманюел Сене, с която създават семейство и деца.

Лесна за четене, „Роман за Полански“ е един анализ, който  Полански сам прави, а това е най-трудното – да признаеш греховете си и да опиташ да намериш покой със самия себе си.

Дали режисьорът на „Бебето на Роузмари“, „Китайски квартал“ и „Пианистът“ успява да намери собствения си душевен мир, читателите могат да прерценят сами.

Лиляна Георгиева
Лиляна Георгиева

Лиляна все още търси себе си и своето поприще, живеейки между Германия и България. Занимава се с филмова критика и анализи. Освен киното, обича спонтанни пътешествия, смислени разговори в приятна компания и хубави книги.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни