Стефан А. Щерев § LIGNA пред VIBES: Театърът е уникален инструмент за дисекция на всичко

Фестивалът за съвременен танц и пърформанс „Антистатик“ се провежда за единадесета поредна година в София и предлага множество интересни и актуални за зрителя представления. Днес си говорим за пърформансът „Опиянение и гняв“, чрез който ЛИГНА (Оле Фрам, Михаел Хюнерс, Торстен Михаелсен), Стефан A. Щерев и Емилиян Гацов коментират важни за съвремието ни политически концепции и явления.

Здравейте! За екипа на VIBES е изключително удоволствие, че имаме възможността да поговорим! Разкажете ни как възникна идеята за вашия пърформанс, какво беше онова, което Ви вдъхнови?

Стефан А. Щерев: Преди всичко, нека кажа, че ЛИГНА и Антистатик имат история. През 2011 г в София, като част от международната програма на фестивала, бяхме поканили представлението им “НОВИЯТ ЧОВЕК”. След като го видях, установих колко много общо имам с тази група и ми се прииска да работя с тях. Мен ме вдъхнови възможността да правиш театър с другите, да подреждаш и композираш очакванията и нагласите на хората, чрез формата на техния театър. Така ги поканих да работим заедно върху темата за публичната информация, тайните служби, властта. Тогава мотото ни беше ”Истинската власт започва там, където започва тайнствеността”, един цитат от Хана Аренд. Бяхме избрали да поставим представлението не в театър, а в някаква голяма публична сграда, която по свой начин символизира отношенията между посетител, наблюдващ-наблюдаван, отворените пространства и забранените жестове. Избрахме голям шопинг мол в София и направихме “Тайно радио” през 2013.

След това дойде и естественото желание за следващ общ проект. На мен ми ставаше все по-интересно да намерим една тема, която да е позната и в Германия, и в България, която обаче да има различно звучене и затова предложих да се занимаваме с Лайпцигския процес. За този исторически момент в България преценката е все още неясна. Тя все още е идеологически украсена и натруфена с откровени измислици. В Германия, разбира се, главно в Източна, това събитие има съвсем друго звучене. Установихме с Оле, Торстен и Михаел, че сама по себе си личността на Димитров всъщност не ни е интересна, но процесът срещу него и другите обвиняеми всъщност отвори много въпроси и някои тревожни паралели в днешно време. Разправата с политически и идеологически противници е най-лесна, когато има “особено” събитие-палеж, атентат, пуч. И оттам започнахме да намираме все повече теми, които да изградят драматургията и текста,  по които работехме. Възходът на крайнодесните движения в Европа, нуждата от “силна ръка” в моменти на криза, ни поставиха въпроси, които искахме да провокира и нашият проект. Всеки от зрителите получава слушалки, чрез които слуша и “действа” според дадената му роля. Образите на 300 спартанци, бранещи Термопилите от нашествениците, този мит, който се поставя срещу бежанците например, и налагането на тези и идеи, че те са новите колонизатори, също са в представлението. Но нека не говоря повече. Нека хората видят сами. Премиерата ни беше през септември 2017 във Франкфурт и сега очакваме публиката в София с нетърпение.

Какво се крие зад заглавието „Опиянение и гняв“, как се спряхте точно на него?

Оле Фрам/ЛИГНА: През 2006 Петер Слотердайк публикува книгата „Гняв и време“. Той напомня затова, че thymos – което може да се преведе като гняв – създава политическото при Платон, и иска да даде началото на една нова политика, насочена срещу всяка психология.  Неговият ученик Марк Йонген принадлежи към новите десни партии в Германия и с thymos-ът опрадава нападенията на бежански лагери като съпротива срещу уж военната инвазия посредством мигрантите. Заглавието също така трябва да постави под въпрос и ефекта на театъра.

Темата на Вашето изпълнение е твърде актуална за времето, в което живеем. Защо идеите на един така консервативен политически режим отново са популярни в Европа?

Стефан А.Щерев: Защото политическите режими са имунозащитени от времето.  Без оглед на историческото време, при силна криза човекът някак инстинктивно се захваща за лидерството, непоколебимо е готов да жертва много свободи в името на някаква наложена сигурност. Но ние допускаме, че този инстинкт не вроден, а е придобит. Един вид, политическите елити са ни дресирали да реагираме така и да търсим закрила от една идея, една власт, една партия. Звучи плашещо, нали? Умберто Еко пише, че "в корена на първично-фашистката психология винаги има обсебеност от някаква форма на заговор. И най-лесният начин да се разреши заговорът е апелът към ксенофобията”. Можем да разширим изречението, като добавим “апелът към другия, различния, чуждия”. Той се превръща в заплаха, плашило, с което будим инстинктите и страховете си. И все по-яростно се сгъстяваме и затваряме в себе си, изграждаме стени с бодлива тел и крещим, че бежанците ни превземат. А това са фантазми и бълнувания, които ни пречат да гледаме с други очи на света. Ще цитирам Умберто Еко отново : “Първичният фашизъм расте върху експлоатирането и изострянето на естествения страх от различното - и търси консенсус на тази основа. Първият апел на едно фашистко или незряло фашистко движение е апелът срещу чуждите. По този начин първичният фашизъм е расистки по самата си природа.”

В “Опиянение и гняв” говорим открито за това.

Търсите или отговаряте на въпроси чрез представлението си? Каква е ролята на публиката в него?

Оле Фрам/ЛИГНА:  Ние не смятаме, че пърформансът трябва да дава отговори. Много повече се надяваме да подтикнем публиката да помисли по-задълбочено за своята лина позиция. Нашата постановка я поставя в различни ситуации, които я превръщат във вършител. В действието въпросът какво да се направи - или защо фашистките предложения са толкова популярни в момента  - е различен.

Имате ли опит с българската аудитория? А очаквания?

Оле Фрам/ЛИГНА: През 2011 LIGNA за пръв път на фестивала „Антистатик“ показа свой проект, който бе оценен много добре. През 2011 заедно със Стефан Щерев реализирахме в един от софийските молове пърформанса „Тайно радио“. За нас е любопитно да видим как публиката ще реагира на свързването между театъра и публичното пространство.

Какви цели си поставяте с излизането на сцената? С какво тя допринася на самите Вас?

Стефан А.Щерев: Чрез сцената доближаваме собствените ни представи за реалността. На сцената доминира реалността, и то тази, която сме създали ние с помощта на всички актьори-зрители. Така заедно намираме начин за комуникация. Театърът е интересен, когато общува непосредствено. Той е уникален инструмент за дисекция на всичко.

Има ли място разглеждането на обществените проблеми и феномени в изкуството? Смятате ли, че дискутирането им е по-лесно чрез него?

Оле Фрам/ЛИГНА:  Разбира се, стига средствата на изкуството да не бъдат подчинени на политическите цели, а да могат да разгръщат тяхната особеност. Не става въпрос  толкова за дискусия, колкото за постигането на ново пространство на опит, което показва различна способност на действието.

Благодарим Ви за отделеното време! VIBES Ви желае безкрайни успехи за в бъдеще!

Стефан А.Щерев: Благодарим и ние. 

Радослава Влайкова
Радослава Влайкова

Радослава е филолог и ненаситен читател. Обича да учи нови езици, да слуша френска музика, да пътува, да пише и да потъва в книжни светове. Във всеки ден открива поне едно вдъхновение, което после облича в думи!

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни