"Дотолкова съм сигурен", че адът са другите

“Life didn’t have to make sense. That was the big joke, get it”.

Обичам драми, които замъкват надълбоко и “Дотолкова съм сигурен” се оказа корабокрушение. Истински ад за чувствителен човек, ако ад значи истина. Вълните тласкат, въздухът привършва, само и само да изплуваш за нов и да потънеш отново. HBO се слави с качество, тук имаме рейтинг – 7,9, мъдър режисьор и… Марк Ръфало

Не знам дали помните “Да се събудиш на 30”, но тази сладка романтична комедия е сред първите филми на Ръфало. Още тогава ми се стори годен за знакови роли. В бръчките на интелекта му, парливия поглед и твърдия дух. Изминаха години, в които прехвърля проекти, та даже стана “Хълк ”, но сега, захласнат, продуцира минисериал, за който трябва да свали и възвърне 10 килограма. Съперничи на Крисчън Бейл с трансформация ниво легенда. Тук приема форма на двама братя – шизофреник (Томас) и циничен алфа мъжкар (Доминик). Сам споделя, че се е страхувал да изиграе болест достоверно, но подемайки света на Томас, се намества сигурен в кожата му. В това седефено сърце, заело тяло на 40-годишен мъж, обзет от паранои и библейски цитати. Контрастът между двамата е чудовищен и гениално изигран – Доминик може, знае и прави нужното, мъкне товарите на всички, не говори за себе си и се губи в цигарен дим. Томас е малко дете, което от студент битува в клиники, не проявява агресия, но има войнствени епизоди, в които трябва да уддържиш тялото и душата му, за да не счупят и другите. Те са идентични близнаци с италианска кръв и корени на агресивен егоцентрик – дядо им, а животът им е бинтове и рани.

Дотолкова съм сигурен

Всичко почва с инцидент, кофти сцена тип Black Mirror, в която искаш да симпатизираш, но си ужасен. После един след друг се нижат шамарите  – проклятието на семейство Бърдси. Местим се в различни линии от живота им – като малки с втори баща насилник; в колежа, където е нормално да се влюбиш, но не и с брат-близнак на мозъчни стероиди, който плаче от всичко и чупи пишеща машина, защото не открива ключа. Системата не дава и пет пари за психично болните, мисли за своя кяр и не ги разбира. За да ги разбереш, трябва да им повярваш – че не искат да те наранят, че им пука, че им е тежко. Приятелката на Доминик е руса мацка с име, отговарящо на нрава (Джой), която не иска да чуе за брат му – пече си тиквени семки, пробва да се отстоява и да възженее, но е сляпа за този мъчен живот на бавачка. Майка му пък знае, че той е силният, доведеният баща щади силата на ударите, а всеки случаен човек го уважава и боготвори. Отвсякъде валят призиви да забави темпо и да се погрижи за отломката от човек в огледалото, но кракът му не пуска газта. До катастрофа, до падане, подути очи и кървящо сърце. “Просто няма кой друг да го свърши”.

През вина и тютюневи изпарения, искаш да издърпаш Доминик от неудобния житейски костюм, да го прегърнеш и да му покажеш, че ти пука и че този калпав свят не заслужава доблестта му. Бавно, в мрачната, но прекрасна кинематография, се въртим от флашбеци към настояще. Лъчът и голяма любов Деса (Катрин Хан), общата им болка, разказ през детски очи, целият гняв, узрял в примирение, социални работници, психиатри, зверства. Сценарият на Дерек Сианфранс се крепи на съспенс, дълбочина и интелигентност. “Дотолкова съм сигурен” е центрофуга от проблеми и болести. Реални и плътни, остри като касапски нож, резки като смърт. “Small, stifling, suffocating world”. Във войната между алчност и духовност, като аналогия на шизофреничната мисия на Томас, виждаме светът какъвто е – тъмен и богат, но с много страст в пролуките. И надежда - в онези, останали човечни. Като доктор Пейтъл, като Лиза Шефър, чистачът-индианец, Лео и дори повърхностните герои, изоставящите и насилниците. Героите са мътни и наситени, имат от всеки цвят и изражение. Режисьорът (Сианфранс) споделя, че е пристрастен към близкия кадър, дава свобода на актьорите да изявят собствените си чувства и да изтекат в историята, забравили, че е просто игра. И ужасно се усеща.

Мартина Чалъкова
Мартина Чалъкова

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни