Песен с мелодия на спомени

Случвало ли ви се е…всъщност съм сигурна, че ви се е случвало да чуете някоя песен и да си кажете „Леле, колко харесвах тази песен преди, а сега дори съм забравила, че съществува”. И следва последователност от действия, толкова сигурно доказана, колкото математическа теорема.

Намирате песента в интернет под предлог, че искате да я изслушате още веднъж, защото „по дяволите, това наистина ми беше любимо парче, а не съм го слушала от години”…и веднага проверявате от колко точно години. Пресмятате наум преди колко години е издаден албума, от който е песента…вадите ги от своята възраст и точно в този момент се раждат реплики като: „Искам пак да съм на 20”, „Харесвам една и съща песен 15 години, явно съм от хората, които са постоянни”, „Как пък грам не се промених за тези 15 години и съм си все толкова наивна- запеят ми за любов и аз веднага се разтапям”, „Хубави песни правеха едно време, не могат да се сравнят с днешните лирически герои - тревопасни чифтокопитни бозайници и сладки печива с набухватели”.

Аз наричам това явление - синдромът на мелодията. Защо синдром? Защото едно чисто слухово възприятие „раздразва” всички сетива- спомен за аромати на море, парфюм или храната на баба; спомен за докосване, интимност или приятелска прегръдка; спомен за затруднено дишане от вълнението на първата, последната или единствената любов; спомен или безспоменост за световъртеж от една чаша повече, споделена на фона на песента…убедена съм може да допълните още много симптоми на синдрома.

Синдромът на мелодията е като шарката - трябва задължително да минете през него и е рядко срещано да не ви сполети. Колкото по-малки сте, толкова по-бледи са спомените свързани с тази любима песен. Но, колкото по-късно преболедувате, толкова по-опасни са емоциите и по-дълбоки белезите.

И все пак има една съществена разлика с шарката - може да се повтаря многократно.

Димана Симеонова
Димана Симеонова

Носител на вируса на сарказма, преживявам всеки ден с двойна доза самоирония, приемана с чаша хубава бира. Имах късмета да разбера достатъчно рано, че отговорът на въпроса за смисъла на живота е 42. Сега ми остава да открия само кой е въпросът. В преследване на тази мисия, вървя през живота, заобиколена от качествена литература, завладяващо кино и вкусна храна…без да броя калориите.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни