Аокигахара: там, където смъртта пирува

Ако финалът на Игра на тронове е насадил нихилистични мисли в главата ти, то Аокигахара, известна като "гората на самоубийците", е дестинация за размисъл.

Разположена в подножието на планината Фуджи, мистичната гора, която отнема десетки животи годишно, все пак не е тема за подбив. Именно в такава се опита да я превърне ютуб сензацията Логан Пол миналата година, споделяйки видео на една от жертвите на японската гора. За щастие, обществото реагира светкавично и нетолериращо, принуждавайки ютубърът да свали видеото и да се извини публично.

Документирано или не, безчетният брой тела, изоставени вещи и висящи въжета са достатъчно доказателство в очите на местните за страховитата сила, притегляща отчаяни души към дебрите на гората. От 1970 г. насам доброволци патрулират из гората веднъж годишно, събирайки труповете, за да могат да бъдат погребани подобаващо.  Нарастващата популярност към рисковата горска дестинация направи полицията предпазлива и те отказват да дадат точна статистика на самоубилите се. Последният публичен доклад е от 2003 г., когато броят на откритите тела е 105 – рекорден до тогава.

Аокигахара

Гората привлича и много туристи в добро ментално здраве, но с наклонности към безразсъден авантюризъм. Те смело прекосяват оградителните ленти, подминавайки предупредителните знаци "Влизането забранено" и окачените по дърветата надписи (на японски и английски език) "Животът ти е ценен дар от родителите" и "Обсъди с полицията преди да решиш да умреш", които имат за цел да обезкуражат влизащите от необмислени постъпки. Приключенците, от своя страна, се запътват към "Ледената пещера" и "Вятърната пещера", надявайки се да не бъдат погълнати от злокобната тишина на гората.

Аокигахара

Намираща се на 160 км западно от Токио, Аокигахара е изключителна локация с таинствени способности, често приписвани на силното наличие на желязна руда. С тази магнитна аномалия се обяснява защо компасите и електронните навигационни системи спират да функционират, а телефоните губят обхват мигновено. Най-безопасният и разпространен начин за излизане от гората е да маркираш маршрута си с въже, като го увиваш около дърветата и проследиш нишката наобратно. Или да хвърляш трохички по пътя като Хензел и Гретел.

Наричат гората още "Море от дървета“ (Jukai на японски ези), тъй като дърветата са разположени толкова на гъсто, че короните им трудно пропускат светлина. Корените им се преплитат един върху друг, правейки земята неравна и трудно проходима, освен това тя е вулканична и не се поддава на обработка. Диви животни почти не обитават мястото. Горски изследователи твърдят, че в гората не може да се чуе ехо, а повечето туристи винаги отбелязват, че тишината там е страховита. Може би именно тя е причината за подтискащите мисли, които налягат горските бродници. Звукът ни кара да се чувстваме някак свързвани със света, а изолацията от шум, както и мрачната атмосфера, която гъстите шубраци създават, прави японската Аокигахара изпитание за човешката психика.

Аокигахара

Гората дължи легендарната си репутация и на множество литературни трудове, вдъхновени от мистиката й. Японският роман "Черно море от дърветата" (Kuroi Jukai на японски) от Сейчо Мацумото проследява историята на влюбена двойка, която отнема живота си в гората. А наръчникът "Перфектният начин да умреш" визира Аокигахара като една от най-подходящите локации за целта и често бива открит в близост до телата.

Аокигахара

Интересно е да се отбележи, че японската култура гледа на самоубийството през друга призма – още от феодалната епоха самурайският ритуал на самоубийство „сепуку“ се е считал за благороден. Това несъмнено е оставило следа върху мирогледа на японците като начин за поемане на отговорност. Фактът, че мнозинството горски самоубийци от последното десетилетие са костюмирани бизнесмени, които се обесват в гората след финансовата криза през 2008 г. потвърждава теорията, че за тях въпросът е такъв на чест.

Обитавана от духове, насадена с негативно енергийно поле или пропита от историческа памет, гората Аокигахара не е най-препоръчителната туристическа дестинация. Но защо пък да не я обходиш с Google Street View от спокойствието на леглото си?

Пламена Кирова
Пламена Кирова

Пламена пише разни неща. От време на време. Понякога отъпква неотъпкани пътеки. А друг път витае из измерения.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни