В рубриката ни, посветена на българските модни блогъри, ви срещаме с вдъхновяващи личности, които правят света около нас малко по-пъстър. Една от тях е Томислава - на 19 години, родена в София, но понастоящем живееща в Париж, където изучава Глобални и политически комуникации и История на изкуството в Американския университет. Преди това завършва Американския колеж в София, където поставя основите на Клуба за мода и връзки с обществеността, с който организира две благотворителни модни ревюта, наречени "Изкуството да даряваш" и с които успява да събере 10 000 лева за благотворителност, които биват дарени за ремонта на Онкологичния диспансер в София и за Ученическия институт по математика и информатика към БАН. Томи се определя като амбициозна и работеща усилено да постигне това, което иска, а най-голямата ѝ мечта е да основе благотворителна организация, под чийто патронаж да се бори за каузите, които силно я интересуват. Днес обаче ще си поговорим за нейния блог, модните ѝ предпочитания и вдъхновения. Вижте какво си казахме в следващите редове.

Откъде дойде вдъхновението за името на твоя блог? Защо се спря на точно това наименование?

Не съм мислила много върху името. В момента, в който реших, че ще си направя блог, знаех, че ще носи моето име. От много време имам Instagram, Snapchat и от почти 5 години имам Tumblr, които също носят името tommytomova и исках да има последователност в наименованията на акаунтите ми в социалната мрежа.

Кога се реши да поставиш основите му? Какво те инспирира?

През септември миналата година се преместих да живея и уча в Париж. Още първия семестър се записах в телевизията на университета ми, където се отвори позиция за заместник-директор. Кандидатствах, уж на шега, но след серия от интервюта ме одобриха. Седмицата на модата приближаваше, а моето желание да отразим поне няколко ревюта растеше. Направих всичко по силите си, за да получим покани, свързах се с много фирми и за наша огромна радост имаше успех.

Спомням си, че бях малко притеснена, защото не беше минал и месец, откакто ме назначиха и исках да се справя добре с това предизвикателство. Нямах време да мисля за визията си или да подготвям специални аутфити. Бях се фокусирала върху това да се справя добре като журналист – да изготвя интересни въпроси, различни от стереотипните, които се задават на ревюта и да намеря ярки персонажи, които да интервюирам.

Ден преди първото ревю реших да отида до Гранд Пале, където се провеждат повечето ревюта, за да видя каква е обстановката. Докато обсъждах с оператора различните места, от които може да снимаме, няколко фотографа дойдоха и започнаха да ме снимат. Разпитваха ме какво нося, каква марка са дрехите ми, защо съм избрала точно това... от журналист, който задава въпроси, изведнъж ролите се обърнаха. Фотографите и модните специалисти, с които се запознах, казаха, че много харесват стила ми, че се отличава от този на останалите и ме посъветваха да си направя блог - мое място, където да споделям визиите си и да пиша за нещатата, които ме вдъхновяват и вълнуват. Тези запознанства и срещи доста ме окуражиха и ми дадоха точно този тласък, от който се нуждаех, за да положа основите на блога и да го развия до сайта, който е днес.

Повече снимки, повече текстове или комбинация между двете е съдържанието на твоя блог? Кои са твоите теми?

Още със създаването на блога имах желание да избегна клишираните модни постове и да предложа нещо различно и отличително. Точно затова текстовете са много важни за мен и предпочитам да публикувам 2-3 статии на месец, но да са написани качествено и да оставят някаква следа върху читателя, да го накарат да почувства нещо и да се замисли върху прочетеното.

В началото, като започнах да пиша, още не бях намерила своя глас, не знаех за какво точно искам да пиша и статиите ми бяха доста различни от това, което са сега. Когато препрочитам първите си постове, винаги намирам нещо, което не ми звучи както трябва и искам да променя. От време на време ми идва вдъхновение да пиша по-поетично и наскоро публикувах (на английски и френски) нещо като поема за Париж - точно това стана и любимия ми пост в блога. Определено се отличава от предишните ми постове, а и от тези на други блогъри. Получи се чудесен баланс между текста и красивите снимки на изключителния фотограф Фран Болони, с когото снимахме в 6:30 сутринта, за да избегнем туристите при Айфеловата кула.

А кои са моите теми? Труден въпрос. Винаги, докато пиша, сякаш мислите ми отиват на хиляди места, идват ми много идеи, които явно идват с процеса на писане и накрая се получава нещо много различно от това, което съм си представяла в началото. За това бих казала, че пиша за всичко, което чувствам, че искам да изразя в момента на писане. Интересно е, че много хора, а и аз самата, характеризират блога си като моден, а в немалко постове дори не споменавам модата. Обичам да пиша за пътувания, за изкуство, за силата на човек да мисли позитивно, да преследва целите си, да осъществява мечтите си и да се наслаждава на живота максимално.

Лесно ли е да си различен? Често, за мое най-голямо съжаление, модните комбинации, които представят блоговете, са плашещи за средностатистическия българин. Случвало ли ти се е да те гледат с недоверие по улиците? Как го приемаш?

Едно от най-полезните неща, на които ме научи блогът, е да излизам от моята comfort zone. Тъй като започнах да снимам постовете си в Париж, където на всеки ъгъл има фотографи, блогъри и модели, които правят снимки, спират движението, преобличат се по средата на улицата и носят летни рокли или бански през януари, някак си спираш да ги забелязваш. Там повечето хора се обличат доста по-екстравагантно, а по време на Седмицата на модата можеш да видиш много фрапантни случаи. Хората дори не ти обръщат внимание, докато снимаш в Париж, докато тук, в България, не мога да кажа същото.

Като се прибирам за ваканции и снимам аутфити из центъра на София, доста минувачи се спират, гледат и питат дали могат да ме снимат. Като им кажа, че фотосесията е за моден блог, доста се учудват, определено не очакват този отговор. Но на мен ми е много забавно да снимам в София, винаги има екшън.

Относно модните комбинации, определено обичам да нося малко по-привличащи вниманието дрехи, било то смъкнати аутфити с политически месидж или екстраваганти рокли. Може би някои от тях са наистина странни за средностатистическия българин и той не би ги облякъл, но аз това и целя – да съм различна. Случвало се е да ме гледат с недоверие по улиците - не само като снимам някой аутфит, но и като просто съм излязла малко по-интересно облечена и това ме кара да вярвам, че наистина правя нещата така, както трябва.

Следиш ли модните тенденции, или предпочиташ да залагаш на индивидуалност? Какъв е твоят стил?

По принцип залагам на индивидуалност, но също така следя новите колекции на модните гиганти, а и особено когато ходиш на ревюта, е добре да си запознат с тенденциите за сезона. За ревютата, които най-много ме впечатляват, пиша статии и
винаги си правя проучване за определената марка: как се различава тази нейна колекция от предишната и дали следва модните тенденции, или залага на индивидуалност. Често разглеждам модни сайтове и следя off-duty стила на любимите ми модни вдъхновения като Елена Перминова, Мира Дума, Оливия Палермо, Негин Мирсалехи (с която се запознах и е уникална!). Моят стил може да бъде описан с четири думи – kinda classy, kinda hood. Всичко зависи от настроението ми.

Кои са задължителните елементи, които включва тазгодишният ти летен гардероб?

Сатенени рокли, драперии, римски сандали, хитони, ленени панталони, поли под коляното.

Какво е отношението ти към твоите колеги? Кои са чуждите и български блогове, които харесваш? Защо?

Честно казано, не следя български блогове, но се надявам да се запозня повече с работата им в бъдеще... може би защото аз самата пиша на английски и следя блогове, в които се пише на английски език. Моля ви, препоръчайте ми някой български блогър, който да разгледам! Чуждите, които харесвам, са Кристина Базан, Негин Мирсалехи, Дойна и Ейми Сонг. Харесват ми както снимките им, така и текстовете към тях. Отношението ми към моите колеги е позитивно - огромна адмирация, защото знам колко трудна е работата ни и колко хората я подценяват, особено в България.

Освен с блогърство, занимаваш ли се с нещо друго? С какво? И блогърството може ли да е професия у нас?

Освен с блогърство, се занимавам с доста неща, като приоритет в момента е образованието ми. Уча Глобални и политически комуникации и История на изкуството в Американския университет в Париж. Освен от мода, комуникациии и изкуство, съм много заинтересована от политика, устойчиво развитие, правата на жените, образование за младежта и съм се занимавала с организации като ЮНЕСКО и ЗОНТА.

В момента активно се занимавам с една политическа кампания, като менажирам акаунтите ѝ в социалната мрежа, от време на време пиша статии за "24 Часа", организирам благотворителни събития, а преди седмица приключих стажа си в Атлантическия клуб и Информационния офис на НАТО.

Според мен е изключително трудно, почти невъзможно, блогърството да е професия у нас, тъй като още я няма тази култура хората да четат активно блогове и фирми да се свързват с блогъри за колаборации и реклами, но много се надявам в бъдеще това да се промени.

Как би завършила изречението: Модата за мен е…?

... начин да преобразявам себе си в човека, който искам да бъда, когато се събудя сутрин.

Автор

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Напишете коментар