„Чичо Томовата колиба” или нова перла в короната на българско издателство


Романът „Чичо Томовата колиба” от Хариет Елизабет Бичър Стоу е една от онези вечни класики, които няма как да оставят читателите безразлични и спокойни. Авторката се осмелява да пише за проблем, за който всички се страхуват да говорят. Проблем, за който понятието „расова дискриминация” е крайно недостатъчно.

Историята разказва за чичо Том, който е продаден от господаря си и принуден да се раздели със съпругата и децата си. Героят преминава през много страдания и трудности, но въпреки това запазва вяра в доброто и човечността си.

Днес „Чичо Томовата колиба” е един от шедьоврите на американската литература и главният ѝ герой дори заема единадесета позиция в излязлата през 2006 година книга „101 най-влиятелни несъществуващи личности”.

Повод за написването на книгата става решение на Конгреса от 1850 година, според което хората, оказали помощ на избягал роб, се смятат за престъпници. Счита се, че излизането на романа до голяма степен повлиява за напрежението между аболиционисти и робовладелци, довело до избухването на Гражданската война в Америка. При написването ѝ, Стоу не си поставя политически цели. Тя пише за робството от християнска гледна точка като жестока несправедливост, резултатът от която е разделяне на семейства и отнемане на деца от майките им. Тъй като е обвинявана от своите противници в недостоверност на написаното, през 1853 година тя издава „Ключ към Чичо Томовата колиба“, където разкрива своите документални източници.

Издателство „Изток-Запад” представя ново издание на класическото произведение. Преводът е дело на Анна Каменова, а художник е Петър Станимиров. Илюстрациите на „Чичо Томовата колиба“, заедно с тези на всички томове от колекция „Върхове“ на издателството, ще бъдат част от изложбата на художника. Изложбата ще се проведе в периода между 9 и 24 септември, в сградата на Съюза на българските художници на ул. „Шипка“6. Официалното откриване е на 9 септември от 19 часа.

Предлагаме ви и кратък откъс от романа:

„Една сутрин, когато мис Офелия бе заета с ежедневната си домашна работа, тя чу гласа на Сен Клер, който я викаше долу от стълбите.

– Братовчедке, слез за малко! Искам да ти покажа нещо.

– Какво има? – запита тя, като слизаше с ръкоделието си в ръце.

– Купих нещо нарочно за теб. Ето виж – каза Сен Клер и бутна към нея едно малко негърче на около осем или девет години.

Момиченцето бе от най-черните негърчета. Очите му, кръгли и лъскави, святкаха като стъклени мъниста и се движеха неуморно от предмет на предмет. Поразено от чудните неща в салона на новия господар, то стоеше с полуотворени уста и откриваше два реда бели и блестящи зъби. Къдравата му коса, оплетена в множество малки плитки, стърчеше на всички страни. Лицето му изразяваше някаква особена печална тържественост и важност, под които прозираше острият му ум и хитрина. Момичето беше облечено само в една мръсна парцалива рокля, съшита от зебло. Изобщо то имаше някаква странна и нечовешка външност, както казваше по-късно мис Офелия, нещо „дяволско“, което ужасяваше тази почтена дама.

– Огъстин, защо си ми довел това нещо?

– Как защо? За теб! Да го учиш и възпитаваш по правилния път. Намирам, че е много интересен негърски екземпляр. Ей, Топси – извика той и подсвирна като на куче. – Попей сега и потанцувай нещо.

В черните и лъскави очи блесна насмешлив и дяволит израз. Момиченцето запя с чист пронизителен глас странна негърска песен и задвижи в такт краката и ръцете си. В див, невероятно бърз ритъм, то се въртеше, пляскаше с ръце, удряше едновременно коленете си и издаваше някакви странни гърлени звуци, характерни за негърската музика. Накрая то се преметна два пъти във въздуха и удължената заключителна нота прозвуча като парна сирена. То отведнъж се закова върху-килима и скръсти ръце. Лицето му изразяваше тържествено смирение. Хитрият блясък на очите му обаче издаваше неговата престореност.

Мис Офелия стоеше онемяла и вцепенена от изненада.

А Сен Клер, по природа шегобиец, бе явно доволен от впечатлението, което направи детето. Той отново се обърна към него:

– Топси, това е новата ти господарка. Аз те предавам на нея. Хем да я слушаш!

– Да, господарю – каза Топси със смирен израз, но хитрите ѝ очи блеснаха.

– Трябва да бъдеш послушна, Топси, разбираш ли? – повтори Сен Клер.

– О, да, господарю – отговори Топси, без да помръдне смирено скръстените си ръце, но очите ѝ отново хитро замигаха.

– За бога, Огъстин! Как можа да го измислиш! – проговори мис Офелия. – Та къщата ви и без това е пълна с тези малки чуми. Човек не може две крачки да направи, без да се препъне в някое от тях. Сутрин като стана, намирам едно заспало пред вратата, черната глава на друго се показва под масата, по-нататък някое лежи върху изтривалката... Вечно зяпат, плезят се, подскачат, висят по всички перила и се търкалят по пода на кухнята! Как можа да доведеш и това на всичко отгоре?”

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни