Теми Панайотова е момичето, което стои зад един от популярните български блогове, посветени на книгите и литературата - Writing is fun

И понеже ние обичаме четящите хора, а също така и обичаме четящите хора да ни говорят за четене, защото това е един отличен пример за хубав и съдържателен разговор, без капка колебание решихме да поканим Теми да вземе участие в една от вече традиционните рубрики на VIBES - Читателският дневник на...

Защо и какво чете Теми Панайотова? Оставихме я да ни разкаже, докато ние поразцъквахме хубавия й блог, търсейки си нещо ново за четене.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

Тъй като чета много, също и има голямо количество книги, които са ме оставили с хубаво впечатление след прочита им. Но ако наистина става въпрос за една от последните ми прочетени, бих казала „Ангелско нашествие“ на Сюзън Ий.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

Като голям фен на YA (Young Adult) жанра, книгата веднага ми привлече вниманието – и то не само заради великолепната корица, ами и заради интересния сюжет.

Постапокалипсис, който ни представя един свят, в който ангелите са слезли за земята и започват да избиват хората. Ако търсите хем приключение, хем екшън  – това е книгата за вас.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

“Изприпквам обратно през лобито и се вмъквам в ъгловия офис. Ангелът още спи или е изпаднал в кома – не съм сигурна кое от двете. Заключвам вратата и се сгушвам  на директорския стол.

Красивото му лице се размазва, докато клепачите ми натежават. Не съм спала от два дни – опасявам се, че може да пропусна едничката си възможност и ангелът да се събуди само за да умре. В съня си той прилича на кървящ приказен принц, окован в подземие. Като малка мечтаех да стана Пепеляшка, но май съм се превърнала в злата вещица.

Все пак Пепеляшка не е живяла в постапокалиптичен свят, превзет от отмъстителни ангели.”

Кой е любимият ти автор? Защо?

Дори и след толкова прочетено количество книги зад себе си, все още нямам някой конкретно любим автор. Харесвам Толкин, защото ни остави една велика поредица зад себе си; обожавам Геймън и най-вече по-мрачните му разкази, които могат да ти изкарат акъла и да те карат да надзърташ зад рамо; Дерек Ланди, който знае как да ме грабне и с история и с уникалния си хумор и още един голям куп други.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

Книгите или по-скоро поредиците, за да бъда по-точна, са две. Именно Хари Потър и Скълдъгъри Плезънт. Аз не съм от хората, които препрочитат книги, един прочит ми е достатъчен да запомня сюжета и да остана с впечатление за книгата. Хари Потър си заема специално място в сърцето ми, защото тя е причината да съм читател и до днес. А със Скълдъгъри наскоро се открихме, а раздялата ще е още по-тежка. Просто съм изградила такава връзка с тези книги, че знам, че каквото и да става, дори едно единствено връщане в тези светове, ще направи всичко една доза по-добро.

13115574_1214636251880329_823937780_n

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

Последната книга, която не успях да дочета и даже си позволих да направя нещо, което по принцип не правя – именно да я изоставя – беше „Петата вълна“ на Рик Янси. Може на други читатели да им се е харесала, но аз не съм от тях. Бях решила да й дам шанс, тъй като исках да я прочета преди да тръгне екранизацията по кината. Спираше ме факта, че в книгата се разказваше за извънземни, които идват да превземат планетата ни. Тема, която лично на мен ми е доста скучна за четене и отбягвам всякакви такива подобни. Но въпреки всичко, реших да си я взема - мисля, че даже не достигнах и средата й. В началото всичко беше окей, но после всичко започна да звучи толкова клеширано – целия свят измира, а ти намираш да се влюбиш в извънземно, защото трябва да се получи книга, дори и света да свършва. Просто не... благодаря, ама не.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Аз взимам четенето си доста насериозно и каквито и да имам отговорности или задължения, време за книги винаги намирам. Като се позамисля, май излиза, че всичко се върти около книгите при мен, а не обратното.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Една от любимите ми книги, когато бях малка и все още си остава такава е “Алиса в страната на чудесата“ / „Алиса в огледалния свят“ на Луис Карол. Чувствах се все едно пътувам заедно с нея през едни странен, шантав, но забавен свят.  А, още по-хубавото е , че напоследък книжките бяха преиздадени с модерни корици, има колекционерски издания и книжки за оцветяване. Еми, мисля всичките да ги изкупя!

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Аз лично съм на мнение, че книгите не трябва да са задължителни – всеки трябва да открие сам, какво точно му харесва. Книги има предостатъчно, всяка различна една от друга – препоръчвам на всеки просто да опитва различни жанрове и да открие това, което наистина му грабва вниманието.

Защо четеш?

Още от малка, в лицето на книгите, аз намерих най-добри приятели – такива за цял живот. Четенето за мен отдавна не е само страст, а се е превърнало в начин на живот. Те ми показаха невероятни светове и ме запознаха с много готини хора, които имат сродни интереси като моите. Дължа всичко на книгите – те ме превърнаха, в човека, който съм днес.

Автор

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Напишете коментар