Читателският дневник на… Александър Александров


И днес продължаваме да ви срещаме с вдъхновяващите литературни хора, които стоят зад първия LitCon България.

Александър Александров е на 19 години, студент по Книгоиздаване в Софийски университет и както сам казва - софиянец отскоро, варненец отдавна. Създател е на YouTube канала Bookadore, който към днешна дата е един от най-популярните у нас на тема литература.

Освен че е запален читател, Александър е и актьор. Занимава се с актьорско майсторство от 7-годишен и за най-голям успех на театралната сцена определя участието си в спектакъла "Ричард III" от Уилям Шекспир с режисьор проф. Пламен Марков. Представлението тръгва от сцената на Варненски драматичен театър „Стоян Бъчваров“ и стиа до голямата сцена на Народен театър „Иван Вазов“. През 2012 година постановката завоюва три награди „Икар“.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

„Разказът на прислужницата“ от Маргарет Атууд.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

Това е книга, която прониква някъде дълбоко в теб. Едва ли мога да я препоръчам с няколко изречения, но все пак ще се опитам.

Романът е изпълнен с борба, болка, безсилие, колизия и много емпатия. Най-вече я обожавам заради мотива за пречупването на човешкия дух. Това са теми, които ме вълнуват и в живота.

Също така Атууд поглежда върху религията по един съвсем различен начин, който много ме впечатли. Показва ни колко всъщност е опасно нейното фанатизиране. Не съм огромен привърженик на религиите, така че авторката ми показа една друга страна на Библията, която умело търсех в литературата.

Открил съм твърде много неща в тази книга, за да успея да ги събера в няколко изречения.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

Ще си позволя да споделя няколко:

  • „Научихме се да шепнем почти безвучно. В полумрака можехме да протягаме ръце, когато Лелите не ни наблюдаваха, и да докосваме пръсти в пустотата. Научихме се да четем по устните, извърнали глава върху възглавницата, всяка взряна в устата на другата. Така си казвахме и имената.“
  • „Има различни видове свобода, казваше Леля Лидия. Свобода за и свобода от. В дните на анархията беше свобода за. А сега имаме свобода от. Не я подценявайте.“
  • „Плъх в лабиринт е свободен да ходи навсякъде, стига да не напуска лабиринта.“
  • „Никога не е по-добре за всички, изтъква той. За някои става по-зле.“
  • „Фургонът чака на алеята, двойната му врата е отворена. [...] Нямам представа дали това е началото, или краят ми – оставила съм се в ръцете на тези непознати, защото нищо друго не мога да сторя.

Затова пристъпвам към мрака вътре. Или пък към светлината.“

* Превод: Надежда Розова, Orange Books. 2017

Няма какво да допълня повече.

Кой е любимият ти автор? Защо?

Определено са няколко авторите, които са повлияли на израстването ми. Елиф Шафак, заради нейния вътрешен сблъсък между Изтока и Запада, който чертае контурите в нейните творби. Също така това е авторът, който ми обясни истинското значение на думата Любов.

Мисля, че ако спомена името на Уилям Шекспир ще е достатъчно. Няма какво да обяснявам за него.

Вече казах и за Маргарет Атууд, но трябва да включа задължително и Георги Господинов с неговата „Физика на тъгата“, която се опитвам и днес да надмогна. Изключително тежка книга, говореща за смисъла на всяко едно дишащо същество, за Минотавъра в нас (който също диша) и още много други теми, които емпатират в мен.

Понеже чета и фентъзи, не мога да пропусна Сара Дж. Маас, която ми показа едни от най-красивите утопични светове. Джордж Р. Р. Мартин също е успявал да ме впечатли със стила си, но не съм чел много от него.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

Не обичам да препрочитам книги. Просто не е моето. Но ако сега трябва да си избера една книга за препрочитане, то това ще бъде „Афиши в огледалото“ от Радостина Ангелова. Ще споделя няколко цитата, които говорят повече от това, което мога да кажа:

  • „Цветът на страстта е сив. Забравете за червеното: огнените нюанси идват и си отиват толкова бързо… А пепелта остава и пепелта ѝ застила всичко.

Човекът обаче е така устроен, че вижда само пламъка. Чака стихията му. Наслаждава ѝ се. Не мисли за пепелта.

И по-добре, че е така.“

  • „Любовта е безчувствена. Тя е като водата или есента – просто съществува. Хората са тези, които ѝ придават смисъл с копнежите си. Когато някой стане част от сърцето ти, не можеш да го извадиш оттам. Същото се случва, когато ти станеш част от сърцето на някого. Искаш или не, вече сте свързани. Любовта не е нито виновна, нито е невинна. Тя само е.“

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

Напоследък са доста, но все пак една ярко изплува в съзнанието ми, понеже се пробвах да я прочета два пъти. Това е „Кажи на вълците, че съм си у дома“ от Карол Рифка Брънт. Не искам да разбирате, че книгата е лоша. Дори напротив! Просто засяга теми, които са ми твърде близки на този етап от живота ми, като – раздялата с родното място, с любимите хора, но най-вече загубата на детството.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Тази година не ми се получава много с четенето, понеже се изправих пред доста предизвикателства в живота си. Смяна на социална среда, раздяла със семейството и най-близките ми приятели. Голяма е лудница (смее се). Освен това съм и част от организацията по първата конвенция за книги за тийнейджъри LitCon България, която стратира за първи път тази година и се надяваме да има бляскаво бъдеще.

В такъв случай е ясно, че рядко успявам да намеря време за четене.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Без да се замисля казвам „Маншон, Полуобувка и Мъхеста Брада“ от Ено Рауд и „Тайната градина“ от Франсис Бърнет. Но това са книгите, които обикнах след като можех сам да ги чета. Ако питате за по-ранен период, това са определено приказките на Андерсен („Малката кибритопродавачка“, „Дивите лебеди“, „Малката русалка“, „Снежната кралица, „Майка“ и др.) Харесва ми дълбочината в неговите истории. Болката е също причина за любовта ми към Андерсен. Според мен, той е един от най-добрите разказвачи за всички времена.

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Няма такава книга, а ако има – то тогава няма да е добра изобщо. Нека всеки прочете просто книга.

Защо четеш?

За да имам смисъл, предполагам.

VIBES
VIBES

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни