Читателският дневник на... Христина Тодорова


Хриси е на 28 години и от дете е пристрастена към четенето. Споделя, че с всяка следваща година книгохолизмът ѝ се засилва, но успява да го подхрани с много и различни книги. Никога не дава негативни оценки, защото вярва, че всяка история си има читател.

Създава блога Hrisilandia, за да го превърне в своето щастливо книжно кътче, в което да споделя историите, които са я докоснали. Хриси е журналист по образование, който вярва, че за хубавите книги трябва да се говори, за да достигнат до колкото се може повече хора. Мечтае да зарази всички с неизмеримата си любов към литературата.

Тя е един от участниците в първия у нас LitCon.

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

Като цяло се опитвам се да откривам по нещо положително във всяка книга (усмихва се). Ако говорим за силно впечатление - снощи прочетох "Молитва към морето" на Халед Хосейни и имам чувството, че скромните 48 страници ще са запечатани завинаги в съзнанието ми. Не знам дали това се дължи на уникалния му стил на писане, или на факта, че е вдъхновена от действителни събития, а може би е комбинация от двете.

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

„Молитва към морето“ е скромна по обем творба, но с изключително въздействие. Не може да останеш безразличен към написаното и точно в това се крие нейната сила – учи ни да бъдем съпричастни към чуждата мъка, да ценим това, което имаме, да бъдем толерантни към хора, към които сме свикнали да подхождаме с предразсъдъци заради произхода или съдбата им. Учи ни да бъдем хора, като ни разказва една от най-тъжните истории на нашето време.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

"Защото тази вечер мога да мисля
само колко дълбоко е морето,
колко необятно и равнодушно е то.
И колко безсилен съм аз
да те опазя от него."

Кой е любимият ти автор? Защо?

Да посочиш любима книга или любим автор е като да кажеш кое е любимото от всичките ти деца. На практика е почти невъзможно, защото си имаш няколко – според жанра, стила на писане, въздействие... Ако все пак трябва да се спра на едно име, то е Колийн Хувър. Станах фенка на романите ѝ преди близо 5 години и полудях от радост, когато видях, че книгите ѝ ще бъдат издавани у нас. Обожавам всичко в тях – героите, сюжетите, напрежението, но най-вече емоционалния ефект, който имат върху мен. Това е единственият автор, който ме е разплаквал още на втората страница. Но освен че харесвам стила ѝ на писане, подкрепям каузите и идеите, за които тя самата се бори.

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

„Хари Потър и философският камък“ – отдавна съм изгубила бройката колко пъти съм я чела. От малка обичам да чета, но като че ли тази книга ме накара да погледна на литературата с други очи. Мисля, че това беше първата книга, която наистина ме беше обсебила и не исках да я оставя, докато не стигна финала, а после бързах към книжарницата, за да си купя втората, която тъкмо беше излязла.

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

Обикновено се старая да си изчитам книгите, но ако с една история не си паснем, в даден момент просто се разделяме. Последната беше „Рапсодия в Тоскана“ от Адам Шел – започнах я с голям ентусиазъм, но вървеше трудно и засега съм я оставила. Решена съм обаче да опитам пак на по-късен етап.

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

По-скоро сред четенето намирам време за всичко останало. Постоянно ми изникват истории, които искам да прочета! Преди изпитвах страх, че ще ми свършат книгите за четене (фобия, която доколкото разбрах е често срещана при книгохолиците), а сега се притеснявам, че времето няма да ми стигне, за да изчета всичко.

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Харесвах много „Емил от Льонеберя“ от Астрид Линдгрен, но после се влюбих в „Малка къща в прерията“ от Лора Инголс Уайлдър и редовно си я взимах от библиотеката, за да си я препрочитам. После се появи Хари...

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Не мога да се огранича само до една - според мен има цял списък от автори и заглавия, които човек трябва да прочете, защото са база, без която не може. И не говоря само за класики. Има и съвременни романи, които си заслужават мястото в такъв списък. Едно време учителката ми по литература казваше, че ако си чел Библията и Старогръцки митове и легенди, значи познаваш основата, на която се крепят куп други книги.

Защо четеш?

Защото не мога да не чета. Ще си позволя да споделя един цитат от „Забранете тази книга“ на Алън Грац: „Как се обяснява на някого защо нещо е важно за теб, когато не е важно за него? Как се облича в думи начинът, по който дадена книга попада в душата ти и се превръща в част от теб до такава степен, че животът ти се струва празен без нея?“

VIBES
VIBES

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни