Читателският дневник на... Тодор Пенев


Днес ще ви срещнем с книжния свят на една артистична гейминг личност. Денем Тодор Пенев е PR в театър "Българска армия", а нощем се пренася в света на Diablo. Някъде там място намира и литературата, която в неговия живот е пъстра съвкупност от емоции и преживявания. Щастливи сме, че открихме човек, който толкова естествено и с такъв плам говори за необятното словесно изкуство. Предстои ни едно нетипично интервю... насладете му се!

Коя е последната книга, която ти направи положително впечатление?

"Мисията на шута" от Робин Хоб. Класически структуриран сикуъл на предходна фентъзи трилогия, в който действието се развива достатъчно дълго време след оригиналната история, още с пролога и първите няколко глави са интродуцирани няколко нови персонажа и благодарение на тях се поставят въпроси, чиито отговори (най-вероятно) ще бъдат разкрити в следващите две части на новата трилогия. Простичко, но винаги работи. (усмихва се)

Ако трябва да я препоръчаш с няколко изречения, какви биха били те?

Мацка. Която. Пише. Фентъзи. Точка.

Сподели ни цитат от нея, с който ще спечелиш вниманието ни.

Цитатът е от втората част на поредицата за Придвордния убиец. Малко е... хм... хомосексуален, но всеки си ги има тези моменти. (усмихва се)

"... Как я ухажвах? Ръсех недодялани хлапашки комплименти и зяпах по нея като селски малоумник, загледан в пътуващ жонгльор. Тя знаеше, че я обичам, още преди сам да го осъзная. И ме оставяше да я ухажвам, макар че не спадах към градските момци, бях по-малък от нея и поне доколкото ѝ бе известно, не ме чакаше светло бъдеще. Тя смяташе, че съм момче за всичко от замъка — чирак на писаря и помощник в конюшните. Изобщо не подозираше в мен Копелдака, незаконния син, заради когото принц Рицарин загуби надеждите си за престола. Самò по себе си това бе голяма тайна. А за другата тайна — магията и истинския ми занаят — не би могла и да сънува.

Навярно затова можех да я обичам.

И със сигурност заради това я загубих. ..."

Кой е любимият ти автор? Защо?

Без сянка на съмнение - Робърт Джордан. И разбира се Кинг.

Защото "Dovie'andi se tovya sagain" и защото от 20 години, всяка ш***** вечер, проверявам дали Дани Глик се рее край прозореца в очакване на поканата ми да влезе..

Коя е книгата, която можеш да препрочиташ многократно?

"Различни сезони". И най - вече първия разказ от сборника - "Пролетта на вечната надежда". Няма нищо случайно в това, че неговата екранизация е на първо място в "Топ 250" подреждането | класацията на imdb. Историята на Анди Дюфрейн, страстта му към Рита Хейуърд и геодезията, всичките тези години в търсене на справедливост, приятелство, смирение и разбира се изкупление, пътят на Ред (когото наричат така, може би защото е ирландец) към Зихуатанехо, надеждата... Братле... Ако ми позволите бих извел два цитата:

  1. "... Питаш ме превъзпитан ли съм? Дори не зная значението на тази дума, поне що се отнася до затворите и присъдите. Мисля, че това е политическа дума. Измислена от хора с костюми, за да имат причина да носят костюми и получават заплати. Може би тя има някакво друго значение и случаят ще ми помогне да го открия, но това е в бъдещето... нещо, за което хората тук са свикнали да не мислят. ..."
  1. "... Чувствам се развълнуван, толкова развълнуван, едва държа молива в разтреперената си ръка. Мисля, че това е треската, която може да изпита само свободен човек, поел на дълъг път, чийто край не се вижда.

Надявам се, че Анди е там.

Надявам се да стигна дотам през границата.

Надявам се да видя моя приятел и да му стисна ръката.

Надявам се, че Пасификът е тъй син, както е в мечтите ми.

Надявам се.

..."

А коя е последната книга, която не успя да дочетеш докрай?

Всъщност не е само една книга, а са три свята. Така и не намирам време (покрай Диаблото и Бордърлендс) да завърша двете последни трилогии (засега последни...) за Мидкемия на Реймънд Фийст, Малазанската книга на Ериксън и Хрониките на Зелазни.

Хубавото в случая е, че поне са завършени светове, за разлика от един друг, чийто автор преди няколко дни чрез ш****** си туитър оповести, че ОТНОВО и ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ няма да спази сроковете, зададени ОТ НЕГО в контекста на шестата книга, но пък въпреки това мейнстрийм сериалните му копродуцентски и съсценаристически нагони ще се материализират под формата на не само шести и седми сезон на спорната, откъм качества (с изключение на първите два сезона и на всеки девети епизод от следващите три) продукция на HBO, но и на ОСМИ сезон..

К*р тати баница..

Приоритети, дет' се казва..

Намираш време за четене или сред четенето намираш време за всичко останало?

Всяка вечер. След всичко останало. Признавам си. Диабло, Старкрафт, ХОТС, Бордърлендс, Андроидските игрици... Светът е голям и дейли куестове дебнат отвсякъде... Нали... (усмихва се)

Коя е книгата, която обожаваше в детството си?

Книгите на Карл Май и Майн Рийд. Все пак първата ми истинска депресия се отключи след смъртта на индианското приятелче на Олд Шатърхенд (наскоро придобило печален, опорочен и непоправим вече публичен и медиа образ, поради споменаването му от Б.Б.)

И комиксите, разбира се! "Дъга", "Славейче", "Мики Маус", "Доналд Дък", "Мечето Бамсе", "Дяволчето Фют", "Пиф" и "Еркюл"..

И книгите-игри, разбира се!!! Майкъл Майндкрайм, Колин Уолъмбъри, Робърт Блонд, Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж, Кристофър Макдоуел..

Нърд и зубър от малък. (усмихва се)

Има ли книга, която, според теб, всеки трябва да прочете?

Разбира се - Конституцията на Република България и Кодекса на труда. (усмихва се)

Четенето не е за всеки. Така, както и всяко едно друго изкуство - било то изобразително, сценично... Ако се прави с идеята да е общодостъпно, лесно смилаемо и разпознаваемо, отиваме на халтура. Няма смисъл така. За тези неща си има шоута, формати, стенд ъп комеди шитни, спагети уестърни (печелещи Оскари...) , които не са лоши в никакъв случай.

Но не са изкуство. А книгата е. Особено класическата и високата литература. Го казва тъпакът, четящ само фентъзи... (усмихва се)

Иначе като гледам, слушам, чета какво се случва в България, как се държат за съжаление голяма част от младите хора, как говорят, от какво се вълнуват си мисля, че няма да са им излишни по един буквар и по една енциклопедия като за начало.

А, и по един речник на чуждиците в българския език за работещите в Бизнес парка. (усмихва се)

Защо четеш?

Защото е най-естественото нещо, което човек прави, РАЗБИРА СЕ СЛЕД ИГРАЕНЕТО НА КОМПЮТЪРНИ, КОНЗОЛНИ и БОРДОВИ ИГРИ. (усмихва се)

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни