Децата на града


„Ти целия скован от злоба си,
о шумен и разблуден град,
и твойте електрични глобуси
всуе тъй празнично блестят!”

Малките Гаврошчета. Бяха две момиченца, затова наименованието може би не е съвсем подходящо. Козети. Две. Едното на 12 години, а другото – на 8. Според техните думи. Деца, облечени в чисти дрехи, с чисти личица и ръчички. Казаха, че са сестри. Не зная дали да им вярвам.

Делнична вечер. Зимата наближава и температурите стават все по-ниски. С половинката ми току-що сме посетили Панаира на книгата и носим със себе си литературни емоции, няколко нови четива и една камера за разкош. Решаваме да вечеряме навън и се запътваме на кратка разходка по бул. „Витоша”. Първото заведение, което избираме, се оказва препълнено и се насочваме към следващото. Там вече има места.

Бързаме да седнем някъде, за да се стоплим и да оставим не особено лекия си багаж. Намираме си маса в дъното на ресторанта и блажено се отпускаме на столовете.

„Искате ли да си купите гривничка?”

Детско гласче прорязва разговора, който водим. Поглеждам наляво и виждам съвсем малко момиченце, носещо един куп гривни, направени от пъстри ластичета. За момент се сепвам. Годеникът ми реагира далеч по-адекватно и бързо си избира синя гривна.

„Два лева.”

Плащаме гривната, но малката се оказва далеч по-общителна.

„Купете си и Вие!”

Снимка: VIBES.BG

Купувам си. Избирам розова, защото вече почти не са останали други цветове. Момиченцето, видимо доволно, прибира паричките, които ѝ подаваме. Сестричката ѝ стои отстрани и наблюдава.

Питаме ги дали живеят наблизо. Отговарят утвърдително. Продължаваме с въпросите, интересувайки се не са ли твърде малки, за да се разхождат сами из центъра на София.

„Аз съм на 8, а тя е на 12”, с гордост отговаря новата ми малка приятелка. Може би тук трябва да се впечатля от достолепната възраст на каката, която е някъде наполовина на моята. Не успявам.

Голямото момиче явно усеща, че сме твърде любопитни и ни успокоява, че живеят наблизо, че внимават и изобщо няма защо да се тревожим. Иска ми се да ѝ повярвам. Отново не успявам.

Чудя се дали наистина бяха сестрички. Чудя се също дали бяха избягали от някой дом за деца, или от собствения си такъв. Чудя се дали техните родители ги бяха пуснали да обикалят сами улиците на града, или някой друг. Чудя се…

Изчезнаха точно толкова бързо, колкото бяха дошли. Дали детските им очи виждаха светлините на града, или само неговия мрак? Кой беше отнел детството им, лъжейки ги, че все още го имат?

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни