Държавата на абитуриентите


Интересно са устроени родните новинарски медии. Имат си теми, които всяка година повтарят и винаги предават по начин, сякаш това, което виждаме на екраните, се случва за пръв път. Всяка година около празниците София се изнася и ентусиазирани репортери причакват хората по автогари и гари, правейки ексклузивни репортажи, после същата тази София се прибира обратно и отново репортери заснемат невиждани кадри по входовете на града; всяка година по Коледа българинът харчи х-сума за подаръци и следват репортажи от молове; всяка година пак този българин изпраща децата си абитуриенти и този очакван, принципно, завършек на средното образование, се превръща в медийна сензация №1.

"Абитуриент" често е сложна дума както за самия зрелостник, така и за неговия родител, затова е твърде възможно понякога да я срещате като "абитюрент", "абитурент", "абитюриент", "абитьорент" и други производни. Крайно време е да се въведе нов синоним, който да бъде наложен, а този термин да се превърне в изпит за вход в университет, например. Достатъчно сложен би бил.

Та същите тези абитуриенти, в няколко дни на месец май, успяват да спасят медиите от вечния въпрос "за какво да пишем/говорим днес" и безвъзмездно им предоставят десетки теми, които любопитният гражданин да гледа, чете и ентусиазирано да споделя в социалните медии.

В предишни години основно се обръщаше внимание на това повече или по-малко кичозни за роклите (за съжаление, основно дамите попадат под прицел, младите господа обикновено успяват да се опазят), което на моменти е доста лицемерно, имайки се предвид как предишни поколения са се явявали облечени на техния бал. Разбира се, монетата винаги има две страни и често критиката е основателна - гърди и дупета на показ всички сме виждали, а експериментите с прическите и грима са достойни за отделна история.

Тази година обаче темата ескалира. И отделни абитуриенти започнаха да се появават не само в социални медии, където това е напълно нормално, но и в информационни такива.

Всичко започна с абитуриента в светлосиния костюм, който си беше съвсем сив, но това е друга тема. Историята заслужаваше внимание. Но през първия ден, в който буквално плени фейсбук, тя бе разказана само от една гледна точка или по-конкретно: сайтове се надпреварваха да копират абсолютно дословно статуса, от който новината бе тръгнала. Понякога се чудя какво ще правят някои български медии, ако нещо се случи с фейсбук. Как ще създават новини, когато няма снимка или текст, които просто да копират? И откога журналистиката, по презумпция славеща се с отразяването на всички гледни точки, пише новини, базирайки се само на една. Копирана от фейсбук.

Вероятно всички знаете развръзката на тази история, защото в следващите дни се появиха не едно и две интервюта с момчето и с жената, популяризирала случилото се. Отразеното в медиите вече започваше да придобива смисъл и този път гледната точка беше уникална - от другата страна на лъскавата вечер, за чието осъществяване стотици родители теглят кредити. Всяко чудо за три дни, разбира се, защото съжаленията към бъдещия студент бързо притихнаха, за да се направи място на възхищение към един съвсем друг тип абитуриенти.

В рамките на няколко дни други два бала придобиха високо обществено значение. Този път главните герои бяха героини, а историите им - приказки. Два лични празника отново се превърнаха в медийна сензация, достигаща дори до национални телевизии. В единия случай става въпрос за девойка, поканила над 200 души на бала си, организирала го над година и след това преминала по истински червен килим. Във втория - за момиче, чиято майка решава да пише до сутрешен блок на популярна телевизия, за да разкаже за дизайнерските рокли, закупени от Дубай и вероятно най-скъпи попълнения от "Балове 2016", в национален ефир.

Изключително важно е да уточня, че абитуриентките имат право на какъвто бал пожелаят. И не бих си позволила да ги съдя за това колко пари са изхарчили, защото това е решение, принадлежащо на техните родители.

Негодуванието ми е към всички онези медии, навлезли в празника на тези деца и решили да го превърнат в сензация. Сензация, за която отлично знаят какъв обществен отзвук ще създаде и точно за това се вкопчват в нея. Сензация, изваждаща на показ факти с колко точно средства разполагат няколко семейства и придаващи ѝ национално значение. Откога това трябва да се превръща в обществена дискусия?

Защото, скъпи читатели, масовите медии са устроени по един начин - търсещи скандални новини, които ще им донесат трафик и рейтинг. Отворете профила си във фейсбук. Загледайте се кои са най-често споделяните от вашите контакти публикации. Отворете произволен информационен сайт и ако има рубрика "Най-четени", вижте кои са новините, които масово получават внимание.

Вчера темите на деня бяха абитуриентката от националната телевизия с рокли за 15 000 лева и поскъпването на билетчето за градския транспорт в София на 1.60 лева. Държава на контрастите и крайностите. Държава, в която дори новините са устроени така, че всичко положително да бъде на заден план, докато на преден изпъкват бедността и мизерията. Защото, скъпи читатели, пищните балове не са синоним на просперитет. Те са слънчев лъч сред калта, след чието угасване зрителят се чувства дори още по-тъжен, питайки се защо той не може да осигури подобно преживяване и на своето дете.

Едни и същи журналисти разказват както истории за червени килими, по които минават 18-19 годишни момичета с корони, така и случки за пребити пътници в градския транспорт, пропуснали да си продупчат или дори купят билет за 1.60 лева. Защото хлябът струва средно 1 лев. А минималната работна заплата е 420 лева. Както и да го смятаме, все не излиза.

Темите за абитуриентите скоро ще бъдат забравени. Но бързо ще се появят нови, които да приковат общественото внимание. И докато се дава гласност на неестествено лъскави за българската реалност въпроси, посивелите от мъка и безсилие такива пак ще остават в своята студена сянка. Хляб и зрелища.

Още от POINT OF VIEW:

Маминото детенце

Патриотизъм по поръчка

Пушенето забранено, но ти не се притеснявай

Станислава Симидчийска
Станислава Симидчийска

Станислава е един от основателите на VIBES. Филолог по образование и автор по призвание. Пада си по книги, бяло вино и котки, може и да не са в този ред. Разполага със заразително чувство за хумор, но не ви пожелаваме да попадате под неговия прицел.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни