Ева Пармакова: "Ти губиш", ако не я чуеш

Ева Пармакова е едва на 17 години, но въпреки крехката си възраст, тя стъпва смело пред всяка публика. Срещаме се с нея около година след сензационната й поява на сцената на българската музика, за да разберем повече за промяната в живота й. Когато хване микрофона, Ева е емоционална, дръзка и енергична – огън, който пали всеки, докоснал се до него. Но на по чаша кафе през един студен октомврийски ден срещу мен застана едно обикновено и скромно момиче, което с огромна радост разказа за себе си.

Освен всичко останало, Ева е и страшно позитивна - през целия разговор топлата й усмивка топеше всяка нотка напрежение. Тя знае какво иска и не спира да работи, за да го постигне. Музиката сякаш минава през всяка нейна жилка, вълнува я по особено силен начин, а това, което тя ни показва чрез гласа си определено няма как да ни остава безразлични. Това ни кара тайничко да си мислим, че един ден ще мине под прожекторите на световните сцени и ще завладее сърцата на милиони хора по света.

Разкажи ни за теб. Коя е Ева на сцената и извън нея - каква е разликата между двете?

Ева извън сцената и Ева на сцената са абсолютно различни хора. Когато съм на сцената, от мен все едно излиза огън, който страшно много ме зарежда. Особено по време на музикалния формат, от който бях част, този заряд ме караше да правя неща, които дори не съм подозирала, че мога да направя. Но Ева извън сцената – понякога съм леко стеснителна, както сега (смее се). Около приятелите ми винаги се чувствам комфортно, но по-скоро съм доста срамежлива, за което много хора не подозират. С няколко думи, бих се описала като обикновено момиче, което преследва мечтите си с всички сили.

Как ти повлия промяната през последната година? Как я оценяваш и какво смяташ, че ти донесе постигнатият успех? Подготвена ли беше?

Винаги съм го казвала – това беше една огромна моя мечта от малка, но никога не съм предполагала, че ще се сбъдне. На всеки следващ концерт си представях как съм вече на финала. Въпреки това не съм го виждала като нещо реално, но уви – случи се. Този формат е едно от най-прекрасните неща, които съм изпитвала като емоция. Промени ме изцяло. В началото бях супер срамежлива дори и на сцената - не смеех да направя и крачка встрани. Но с времето много се разчупих – започнах да танцувам, да се движа, докато пея. Много хора ме предупреждаваха, че ще е по-напрегнато, отколкото изглежда, но не, не бях подготвена - не очаквах да е толкова трудно и изцеждащо, но и същевременно много зареждащо – странно е да се обясни. Аз мисля, че точно поради факта, че не бях подготвена,  успях да попия  толкова много от всичко, което ми се случи и научих страшно много нови неща. Не мисля, че има нещо, за което си казвам, че не е трябвало да бъде така и за което съжалявам.

снимка: Величка Люртова / VIBES

И преди си излизала на големи сцени, но как се почувства, когато излезе на сцената за първи път със собствена песен?

Сега се чувствам много по-свободна, когато мога да представя нещо мое на публиката. Първият път беше в Бургас в началото на едно турне. До мен бяха много известни изпълнители, чиито песни всеки знае. Бях толкова притеснена, защото не бях сигурна,че публиката знае текста на моята. Когато се появих на сцената и всички запяха с мен – сърцето ми се разтуптя. Беше уникално. От тогава винаги усещам позитивна енергия от публиката, което ме прави много щастлива.

Какво беше за теб да минеш от другата страна на музикалната индустрия – докато един ден стоиш и гледаш българските музиканти, буквално на следващия делиш песен и сцена с тях? Какво ти носи всекидневната работата с тези професионалисти?

По време на целия процес аз не осъзнавах какво се случва. Имаше един ден, в който седнах и си дадох сметка как протече последната година. Казах си - "Човече, ти осъзнаваш ли какво се случва? Имаш песен с Павката и Венци? Излизала си на толкова големи сцени с тях?" Това, което ми се е случило, съм го осъзнала вече, но това е емоция, която не може да се предаде или да се забрави. Докато не го изпиташ, не можеш да го осъзнаеш. Работата ми с тях е безценен опит, който по друг начин много по-трудно ще получиш, а аз имам щастието да съм обградена от тях ежедневно. Освен това получих истинско приятелство, което за мен беше най-яката част от всичко. Това направи работата супер лека, а не просто сух процес. Снимките на клипа и работата в студиото бяха забавни и сплотяващи.

От малка се занимаваш с музика и градиш своя път, но догодина си 12-ти клас и ти предстоят важни избори и решения относно бъдещето ти - към какво си се насочила?

Много се радвам, че музиката винаги е била част от моя живот и че на тази възраст съм един от малкото хора, които са сигурни в каква посока искат да поемат. На мен ми е странно, че моите връстници не знаят какво искат да правят, защото за мен посоката винаги е била ясна. Аз много се радвам, че започнах да градя кариера в България, тъй като ми беше огромна мечта и искам да продължавам да се развивам в тази посока, правейки още много музика тук. Естествено, чужбина винаги ми е била голяма мечта – да отида, да уча и да се развивам там. Според мен не е невъзможно да започна от България и да отида след това в чужбина. Въпреки че не са го правили много хора досега, но аз не смятам, че този факт може да ме спре.

 

Каква е визията ти за българската музика и за твоето място в нея?

Странното при мен е, че преди музикалния формат и преди старта на кариерата ми в България, не слушах чак толкова много българска музика. Не бях много запозната с артистите, което си беше доста срамно в началото. Но сега вече се кефя на много български артисти. Има много ниши в родната музика, които много ми харесват. А аз просто искам да изградя мой си избор, който никой друг да няма, но усещам, че още ми е малко трудно да се насоча към една конкретна посока в музиката. Все още съм малка и хиляди различни неща ми се въртят в главата – един ден харесвам едно, а на другия – нещо съвсем различно се появява. Така че за мен сега е най-важно да намеря себе си. Опитвам се да пиша музика, но ми е трудно, защото аз не съм музикант.  По тази причина в момента нещо, което искам най-много е да намеря човек, който максимално да ме усети, да напише моята песен и да успее да направи това, което аз си представям.

Мислила ли си да се насочиш към друг стил музика? Твоят дядо е Любомир Бодуров- известен оперен тенор, не те ли тласка това към тази сфера? Или дори друг вид изкуство?

Майка ми постоянно ме насърчава в насока да пробвам оперна музика, но някакси човек усеща, когато едно нещо не е неговото. Вкъщи съм си тананикала, пробвала съм и мисля, че имам някакви данни, но това е нормално – все има нещо наследствено в таланта. Но така или иначе, вече всичко е микс между различни стилове. Това искам и аз. Киното винаги ми е било много интересно.  Но на този въпрос ще отговаря много просто  - никой не знае какво ще се случи в бъдеще.  Ако получа подобно предложение, може би не бих го отхвърлила. Но за други неща – не ми се вярва.

В първата си песен, ти влезе в образа на индианка, има ли и други образи, в които искаш да влезеш за в бъдеще?

Това е много труден въпрос. Като се замисля, даже индианката никога не е било образ, в който съм си мислила, че ще се въплътя. В главата ми няма някакви фиксирани роли. Може би за следващия проект ще целя да покажа повече от себе си и от това което съм, а не да влизам в образи. Но не се знае. Да не издаваме всичко сега. (смее се)

снимка: Величка Люртова / VIBES

В песента си пееш за отхвърлянето на катинари и правила – кои? Как се роди идеята за текста?

Честно казано, когато правихме песента в студиото с Павката и Искрата, аз бях супер неопитна и нямах никакви идеи. Постави се въпроса относно това, за какво искам да пея и аз реших, че искам да е за любов, но дотогава определено не я бях изпитвала. "Дай да те направим една готина независима мацка, която “don’t need no man” (смее се). Направихме го по елегантен начин и без провокативни думи. Получи се нещо, което страшно много ме кефи като за първи проект. Това си е моето бебче.

Самокритична ли си? Кои правила поставяш на себе си?

О, да - много. Когато има някакъв проблем, искам да бъде изпилен. Даже понякога имам проблеми с прекалената си самокритичност. Доста голяма пречка ми беше доскоро. За да се чувствам в покой със себе си, всичко трябва да е изгладено по моите виждания. Единственото правило, което си поставям сама, е точно това - да не бъда толкова критична към себе си, защото това не е полезно за мен и за всичко, което се случва в главата ми. Казала съм си, че дори в един момент всичко да изглежда ужасно, трябва да намеря онова малко позитивно нещо и да се съсредоточа в него. Форматът, от който бях част, ме научи на тази обич, която всеки трябва да има към себе си. Eкипът ми във Вирджиния Рекърдс също продължава постоянно да ме мотивира, подкрепя и да е с мен всяка една стъпка по пътя.

Как протича един твой ден? Какво би направила, ако музиката за един ден я нямаше? Как би оползотворила това време?

Ходя на училище, след което се прибирам, поспивам си понякога, а след това естествено репетирам – аз постоянно и навсякъде пея, не спирам да си тананикам и да си измислям някакви неща . Ежедневието ми е музика – колкото и клиширано да звучи, това е така. Нямам ден без музика, но ако трябва да си представя такъв ден, то бих го прекарала с приятелите си и с хора, които ме карат да се усмихвам и да се чувствам напълно щастлива. Много обичам да ходя сред природата, защото ми действа релаксиращо и освобождаващо. Трудно ми е да определя любимото ми място. Това, което напоследък правя с един специален за мен човек, е просто да вземем влака за някъде, да слезем на някоя от гарите и да се разхождаме – това са едни от най-готините ми спонтанни мигове, които съм си подарявала. Това е нещо, което, когато имам повече свободно време, обожавам да правя.

В какво намираш вдъхновение?

Човек наистина може да намери вдъхновение във всичко, но за мен в момента най-вдъхновяваща е любовта и това си е нормално –какво по-хубаво чувство от любовта?

На коя сцена искаш да се видиш и с кой изпълнител си мечтаеш за дует?

Това е много труден въпрос, тъй като има много хора, на които се възхищавам. Дори да е малко клиширано, винаги най-голямото ми вдъхновение е била Бионсе, но наистина кой не я харесва нея? Харесвам в нея това, че е намерила нейното си и се вижда,че е страшен работохолик, заради което е постигнала всичко това, което е в момента. Обичам да гледам изпълненията ѝ на живо, защото там виждам огъня и заряда, с който тя излиза на сцената. Има случаи, в които я гледам, спирам клипа и започвам самата аз да танцувам и да се зареждам с енергия. Често се случва преди да изляза на сцената да изгледам едно клипче на Бионсе и така се чувствам много по-сигурна. Бях на нейн концерт през 2016 година и това беше уникално усещане – да я видя на живо, да усетя този огън. Когато излязох от залата си казах: "Край. Аз трябва да бъда нещо такова, да излизам на сцената с този огън и с това желание“. Така че може би това е човекът, до когото искам да стоя на сцената.

Какво да очакваме от теб?

Надявам се скоро да пусна следващото ми парче, при което искам да се случи нещо като миналия път – да надмине очакванията ми и да се получи също толкова яко. Искам да покажа по-голяма част от себе си.

С оглед на изминалата невероятна за теб година, какво си пожелаваш за следващата? За какво мечтаеш?

Същото по десет – същата емоция, същият опит и същите приятелства. Да бъда десет пъти по-успешна и десет пъти по-щастлива от това, което ще правя следващата година. На този етап мечтая да бъда истински щастлива в това, което правя - в това, което съм. Да се чувствам обичана, да обичам и да си направя живота така, както искам да бъде. Всяка друго предложение ще бъде само бонус, но искам да правя това, което обичам и да се чувствам добре.

Наталия Бекярова
Наталия Бекярова

Въпреки че съм се потопила в юридическата сфера, интересите ми далеч не се изчерпват с норми и закони. Сърцето ми е пълно с любов, а душата с мечти. Обичам да уча, откривам и преживявам нови неща, да питам, да знам, но и да разказвам.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни