"Идиотите" по Рихард Шуберт в театър "Възраждане"


                                          „Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?“ Шекспир

Прохладно антре води към малка сцена, която приветства с приглушена светлина и учтива музика. Мястото ти - кацнало почти на сцената. Започва. Долавяш парфюма на актьорите, усещаш дишането им, маниерите им оставят нежни драскотини по въображението ти.

Четирима интелектуалци. Празнуват в ателието на Дороте. Пият вино и разливат критики. Арт атмосфера с привкус на напудрена любезност с щипка ерудиран паралич. Празни души пълнят чаши и говорят за изкуство. Точно така – говорят - не го чувстват. „Словоблудстват“, както би се изразил един познат. Внезапно трима шизофреници „превземат“ ателието и пленяват помпозната дружинка. Шизофрениците (Капитан Флинт, Джими Фиш и Оскар Уайлд) отплават в открито море и откъсват интелектуалците от миниатюрния им остров. Оцеляването на пленниците зависи от подчинението им на правилата на лудите...

Сюжетната линия лъкатуши из душата на идиота. Кой е идиот? Идиотизмът, като неизличимата психическа болест или като пълна деградация на личността. Неслучайно Уайлд на няколко места заключава: „Обиждам те като личност, не като човек.“ Защото личността е болна. Тя е сломената от бича на идиотизма в световен мащаб. В това е писъкът на един луд, психично болен, който е запазил гения и не се е извратил в идиот. В бурята лъсва тщестлавието, измяната, дребнавостта, празнотата и цинизма на идиотите и едновременно с това блесва човечността, радостта, благодарността, емоционалната първичност и светлината на шизофреника. Последният е недъгав, но личност.

 

Посланието е тъй осезаемо, че докато актьорите прескачат от истина в истина, искаш да си простиш, че един идиот издевателства над лудостта ти. Дребнав, тесногръд, осъжда, превъзнася се, парализира и приземява –твоят идиот. Безчинства. Прииска ми се да съм сред шизофрениците, защото идиотизмът и лудостта не дружат. Лудите се обичат и държат за ръце. При тях не е тясно. Диша се. Смеят се. А капитан Флинт не изоставя никой от екипажа си.

Слепотата е избор.

Гледай го.

Ще откриеш и твоя идиот.

 

 

„ИДИОТИТЕ” по Рихард Шуберт

ПРЕВОД: ЕКАТЕРИНА ДЖУТЕВА

РЕЖИСЬОР: ЛИЗА ШОПОВА

СЦЕНОГРАФ: ДЕНИЦА АРГИРОПУЛОС

КОМПОЗИТОР: ПЕТЯ ДИМАНОВА

УЧАСТВАТ АКТЬОРИТЕ:

РОБЕРТ ЯНАКИЕВ
ГЕОРГИ ЗЛАТАРЕВ
ДОНКА АВРАМОВА-БОЧЕВА
ЙОРДАН РЪСИН
ЛИЛЯНА ШОМОВА
СВЕЖЕН МЛАДЕНОВ
НИКОЛИНА ЯНЧЕВА
ВЕЖЕН ВЕЛЧОВСКИ

Гротеска

Препоръчителна възраст: + 14  

Времетраене: 90 мин.

Кристина Караколева
Кристина Караколева

Кристина е едно от най-вдъхновяващите открития на VIBES. Юрист сред журналисти, тя е живото доказателство, че полетът на мечтите е безграничен и изобщо - нищо не може да ти се опре, щом имаш желание, пък голяма работа, че си едва 162 сантиметра.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни