"Историята на прислужницата": сезон три, код – революция

“Историята на прислужницата” или “The Handmaid’s Tale” e сериал-адаптация на едноименния роман на Маргарет Атууд от 1985.  Продукция на Hulu с надвишаващ 8 imdb рейтинг и сценарий, достоен по красота на оригиналия текст. Първият сезон доби маса фенове и зароди обсесия сред по-чувствителните, а вторият захрани с равностойно качество, за да се роди с писък продължението. На 5-ти юни тръпката бе възобновена. Следват малко спойлери, но повече анализ и любов.

10 неща, които може би не знаехте за "Историята на прислужницата"

Историята е многопластова и жива, представя религиозен бъдещ свят, обхващащ част от Америка, зовяща се Гилеад, в който цари патриархат, фанатизъм и средновековни ценности. Безплодните богати жени са украшение, без власт , право на глас и книги, а раждащите са роби-сурогатни майки.

Единство и непознаваща умора любов е лайт мотивът. Визуално изящество, дълбоки емоции и гейм ъф тронска жестокост. Всъщност може да се очаква много повече от първобитен захлас по обрати. Женската аудитория пропада в колективната памет на майчината любов, за която нищо написано, изречено, заснето или римувано някога би било достатъчно да вкара в израз извора на сила.

Историята на прислужницата

Трети сезон, без първите си серии, е доста по-бавен и ненаситен. Все пак ни сварва на място, на което малко от нас биха останали при даден избор. А именно военния, изтрещял Гилиад. През последната серия на втори сезон, Джун подкопава единствената си възможност, извоювана с кръв и сълзи, за да спаси човек, без когото не може. Един излиза, друг остава, като в изчанченото равновесие във вселената. Не можеш да разчиташ кой от двамата ще си другия път.

Този сезон е чаканата ревюлоция, плодовете на борбата и мъките. Справедливостта пропълзява и измежду абсолютните фанатици в лицето на семейсто Уотърфърд, в чийто дом пребивава Джун от началото на сериала.  Втори сезон свършва с позволението на Серина Джой (мисис Уотърфърд) за извеждане на бебето, с което Джун ги дарява, извън лапите на страната. Благодарение на майчината безусловност, обтегнатите отношения между нея и главната героиня раждат приятелство. Или по-скоро съюзничество, но и женско разбиране, силна емпатия, подкрепа.

Историята на прислужницата

До към средата на сезона, двечките си подават рамо и дори Фред, съпругът на Серина, не желае да разстрогне този бонд, защото споделя симпатиите на жена си, макар през друга призма. Серина се заслушва в съвети отноно издигането си в йерархията, тоест стигане до право на глас в мъжкия свят. Джун почти вижда първородната си дъщеря, осиновена от семейство Маккензи. Разбира се, нищо не е лесно и не върви по масло. Новото назначение на Оффджоузев (Джун) прилича на покаял се антихтрист, проектирал реална дистопия, но съжаляващ потърпевшите мравки. Той е командирът, помогнал на Емили (Алексис Бледел) да избяга заедно с бебе Никол - човек-енигма, благороден, но държащ на собствените си правила повече от съвестта. Закрилящ орлово болната си жена, но намиращ  време и поле за игрички по надмощие.

Леля Лидия, или най-върлият антагонист, разбира се е ключовият злодей, отново с изкривените си ценности и побутване в “правия път”. Отново причинява невинна смърт, и отново използва силата си, дори  физически осакатена от втори сезон, за да сплашва и унижава. Не можем да разберем възхищава ли се на духа на Джун, или повече иска да го счупи. От първи флашбеци от предишния й живот, най-сетне се докосваме до сърцето и мотивите преди чудовището. Ан Доуд е несравнима в предаването на злост и мъка едновременно, както и Маделин Брюър (Джанин) пак си е цар на красивата лудост.

Историята на прислужницата

Доста често прескачаме и към Канада, където Люк и Мойра,  съответно съпруг и най-добра приятелка на Джун, посрещат Емили и малката Никол и през страховете си, опитват да живеят нормално. Естествено, страданието витае плътно навсякъде, както и провокациите от Гилеад, както и любовта, от препятствията пред която, боли най-отровно. Ник, освен шофьор, втори възлюбен на Джун, и треска в сърцето на мъжа й, е пълен с изненади. А  ако следим сериала, не вярваме в приятните.

Серина (иначе така лъчезарната Ивон Страховски) не успява да замаже най-мътните си цветове и да се лиши от егоистични действия. Неповърхностно сменяща образи, а разгръщайки нюансите си досущ реален човек, заедно с повечето персонажи. Можеш да крещиш, съсипеш съдбата или деня на някого и пак да ти пука, нали.

Джун също така среща нов враг-приятел в лицето на поредната си насрочена дружина за пазаруване. Сблъсъкт с нея, въпреки жестоките обрати, в крайна сметка вдъхновява и поддържа искрицата надежда и силата, нужна за крайни действия към свобода. Последната серия дорисува това осъзнаване и ни оставя в очакване на още по-голямата промяна.

Историята на прислужницата

Пак, както всеки сезон, прехвърчаме през няколко свята - минал, сегашен и мечтан бъдещ, докато се тюхкаме как сме вярвали, че нашият е сбъркан. Джун е очите, яростта и надеждата на всеки, обречен да се мъчи без смисъл. Тя е главното дръзко лице, събирателният образ на майките в червени роби, служещи за разплод на лишени от деца семейства. Докато антиутопията се разгръща с жестокости  и несправедливости, всеки жонглира със страховете и правомощията си, като ги примесва. Облекчението е в спомените, в малките жестове  и победи.

Наблюдавам, че малцина затварят прозореца безразлични след два кадъра, епизод или реплика. Не се препоръчва на мразещи патоса и изобилието на точни думи в точно време. Или пък на пристъпи на смелост и нечовешка издръжливост, при положение че чакането по гишета по обяд ни освирепява. Все пак, ако сетивата ви държат на сочно и качествено съдържание с повечко тегавост за тяга, вашето е.

Мартина Чалъкова
Мартина Чалъкова

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни