"Краят на ши*ания свят" и новият Бял Заек

"Sometimes everything is suddenly really simple, You step out and you see where you are, really clearly. You see yourself, and you think, ‘Fuck this shit."

Ако Луис Карол беше написал тази история, щеше да добави още символизъм, за да олекоти цинизма, престъпленията и суровите истини. “Fuck off, mother” щеше да бъде: обичай ме, за да ме разбереш, а “не ми е притрябвало да съм с теб” – моят път не следва твоя. За щастие авторът на комикса (Чарлз Форсман), чиято адаптация е сериалът, има по-добри идеи за съвременен устрем на една цинична Алиса да открие, опознае и изживее пропастта отвътре. Джеймс (Алекс Лаутър) и Алиса (Джесика Бардън) са изтерзани тийнове в английски град, в който нищо не се случва. Декор от дървета, къщи, рутинни проблеми и мечти. Най-яркият образ е екстравагантна бабичка, която разхожда пъстри дрехи и чужди фантазии към порив за живот. Макар и без преки заслуги, косвено успява. Разминаването с нея и преломна болка водят до нов живот и смърт, в произволен ред.

За да върнем лентата, да запознаем главните действащи лица. Уж помнят физиономиите си, но истински се срещат през eдно междучасие в училищната столова. Алиса тросва пред Джеймс нахалната си стойка и тон, а разменените думи раждат начало.  Мислите правят първите копки: Ще те убия VS Ще ми помогнеш да избягам. Джеймс е кльощав социопат с поглед, който би сплашил и Асен Блатечки, ако не идваше в гърчава опаковка. Поне 30 БГ актьора могат да гледат така, но в тоя взор Лаутър помещава цял свят. Вярвам на това момче, което не чувства нищо, убива животни и живее с неадекватния си баща - ухилен мъж, тъпчещ вредни храни и позитивизъм до наднормен срам. Алиса пък дели дом с майка, втори баща и близнаци, но чувства любов само към храната и псувните. Не е на място, нито е обичана, което подсеща зрителя защо крехко момиче би надминало Фънки по язвителност без повод. Ще ви дразни сериозно, но нека склоним, че може да е тройна Дева.

 

“To be mad in a deranged world is not madness, it’s sanity”. Това е сериал за неразбраните и абсурдното наглед, но нужно за прогрес. Не всички издържат, могат или трябва да са като другите. Живот без опасност и търсене тежи на родените за повече от учи, работи и почивай в мир. Нещо повече, убива ги. 

Те знаят, че са различни и че имат общо. Смърт или бягство е въпросът, а изборът се взима сам. Спонтанно като разстрел, открадват колата на бащата на Джеймс, защото пукната надежда не ги задържа тук. Изхарчват оскъдните си средства, което ги води до влизане в празна къща с взлом и отваря нови измерения в заешката дупка.

Краят на ши*ания свят

Със сигурност изживяват повече от съучениците си, защото животът им рязко се пречупва и отделя на Преди и След. “Хората не са отговори, Джеймс, те носят само още въпроси.”, процежда Алиса с боядисаната си коса и изменена душевност в караваната на биологичния си баща-хипи-дилър. В продължение на два сезона нашите герои се забъркват в куп нелегални и зловещи глупости, най-често са апатични или фрустрирани, нерядко ядосани, и все пак смеещи се в общи мигове, возещи рамо до рамо тела към новия риск. Тези кратки усмивки, тип “разбирам те”, “тук съм”, “върнах се” топлят повече от среднощен чай и дълго гушкане. Пестенето на близост като стилов почерк, само я засилва и едно просто хващане за ръка съдържа три изречения, а може би онези две думи.

Краят на ши*ания свят

“The End of the F***ing World” (IMDB рейтинг: 8.1) e странeн разказ за деца-възрастни, не щади откъм психария, натегнатост и измамна светлина в тунела. Моят извод беше прост - като си на ръба да се откажеш, никога не си сам, а шанс далеч от мир с живота, който се налага да извоюваш с кръв и сълзи, твои и общи. Историята ни среща с некомпетентни родители, но и истински злодеи - крийпващи и ужасни хора, с нюанси в извратеността. С обяснения и нагледни примери за изключителност. Дали умът сам по себе си те прави гениален или вярата, насадена от обстоятелства и компенсаторни механизми? Първи сезон вторачва в нас жесток професор, а втори - луди очи на тъмнокожо момиче, чиято майка го учи на отговорност чрез наказания. Кара я да се подчини, като изяде червено червило, което само “к**вите ползват”. Бони (Наоми Аки), разбира се, свиква, че трябва да въдворява ред с насилие и да се бута и класира за любов чрез него.

Краят на ши*ания свят

Ето ви въртележка, запалете цигара и последвайте заека - смърт, отдаденост и страх, цветущ хумор, спонтанни женитби, кражби, премислени опити за убийство, осакатени крайници и детски психики.. любов. Нищо не е розово, но си струва. “Какво да правя с цялата болка”, пита Бони. “Не знам”, отговаря Алиса.

Мартина Чалъкова
Мартина Чалъкова

Завършила съм психология, но по-силно и натурално ме влече философията. И дървената, и по-смислената. Обичам да пиша, пея и да бъда пометена от стойностно кино, поезия или перфектно изречение. Интересувам се от катарзиси и всичко, което е емоционално наситено. Стилово съм минала през детски приказки, разкази, импресии, поезия, почти издадох книга.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни