Мамините синчета могат да бъдат пичове

От известно време насам развивам тази теория пред близки и познати. Повечето ме гледат невярващо и не я взимат на сериозно. Аз обаче твърдо стоя зад нея и имам доста аргументи. Разбираемо, нарицателното "мамино синче" не се нуждае от обяснение. То предизвиква асоциации със сериали, ситкоми,  приятелски неволи или болезнен опит от първо лице. Обикновено зад представителя на обидната категория мъже, наднича сянката на властна, манипулативна майка, подобно героинята на Джейн Фонда в комедията "Свекървище".

Истината е, че никоя жена не може да погледне "маминото синче" със снизходителни очи, докато не го роди. Тогава, умилена от запознанството с първия "идеален мъж" в живота ѝ, бъдещото "свекървище" постепенно се превръща в майка орлица, орисана да отглежда не нечий бъдещ съпруг и баща, ами истински принц.

Никоя "мъжка майка" не допуска тази кардинална грешка съзнателно, но всяка "мъжка майка" може да потвърди, колко изкушаващо е да разглезиш това божествено момченце, което те гледа с обожание. Неговата естествена привързаност винаги ще клони към мама, търсете Фройд за обяснение, но за майката е лесно да пренебрегне психологията на сексуалността у детето, и да реши да го третира като херувимче. Оттам започва неговото психологическо "скопяване", което като нищо може да доведе до прословутия страх от обвързване.

Никоя "мъжка майка" не допуска тази кардинална грешка съзнателно, но всяка "мъжка майка" може да потвърди, колко изкушаващо е да разглезиш това божествено момченце, което те гледа с обожание.

Особено видима е тази "патология" във възпитанието на син, ако той има сестра, с която да направим сравнение. Ще забележите двойния стандарт на площадки, в градината, може би и сред вашите роднини. Огледайте се и в отношението ви към вашите деца, за всеки случай. Момиченцата напоследък стават "жертви" на феминизма. Ако преди време родителите бяха съдени, че не обръщат внимание на чувствата на момчетата, че не толерират плача им, аз виждам тенденцията да се обръща и не намирам промяната позитивна.

Сега от дъщерите се иска да са "мъжки момичета", да са по–обрани, а когато имаме по-голяма дъщеря -  тя да бъде възрастен от момента, в който ѝ се роди братче. Рано или късно, момичетата така или иначе рязко се еманципират от майките си. Моите наблюдения са, че това става все по–рано. В тази конфигурация, едно по–малко братче става обект на майчина обсесия, на сестринска ревност, и в центъра на скандали между две жени от различни поколения.

Как мислите се отразява това на проекцията му за отношенията с жените занапред? Всеки би опонирал, изътквайки ролята на бащата като критична, но не е само тя. Колкото и да е важен за развитието на мъжеството у малкото момче, бащата не може да компенсира неадекватността на майката.

 Майките сме отговорни за това, дали едно момченце ще стане "пич" или  "пишман".  Ключът не е в строгостта, а в разума. Разумно е да научим синовете си как да се държат с жените още в невръстна възраст, но това няма да се получи, ако им отстъпваме за всичко или ако се държим със сестрите им като с техни гувернантки. Няма да се получи и ако въведем казармен ред у дома. Ако разумът надделее в нас, ще изградим силна и здрава връзка със синовете ни, основана на взаимно уважение и семейни ценности.

Всеки би опонирал, изътквайки ролята на бащата като критична, но не е само тя. Колкото и да е важен за развитието на мъжеството у малкото момче, бащата не може да компенсира неадекватността на майката.

Замислете се колко е нелогично да възприемем схващането, че момиченцата се развиват по–бързо и да ги оставим на самоотглеждане, а да бдим над всяка крачка на синовете си, независимо от възрастта. Децата  ще падат, ще се удрят, ще ги боли, но без значение от пола, най–важното е да получат необходимата самостоятелност, за да придобият инстинкт за самосъхранение. Особено ако са бъдещи глави на семейства. Привилегията да бъдеш "мамино синче" трябва да върви и с отговорности – за постъпките на площадката, в бита, в градината. Само така ще го научим да бъде отговорен гражданин с обществена позиция и няма да го превърнем в комплексиран, но взискателен към всички индивид. В нашите нежни майчински ръце е бъдещето на цели поколения.

Росица Доровска
Росица Доровска

Росица Доровска е кадър на ФЖМК, магистър от ВУЗФ, а откакто не колекционира дипломи, се подвизава на Арабския полуостров. Чете, пише и говори на английски и френски, но мисли основно на майчински. Нищо женско не и е чуждо, но единствената шопинг терапия, от която се изкушава, е тази в книжарницата.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни