"Марсианецът" от Анди Уеър или защо това не е моята чаша чай


Съвсем отскоро имам акаунт в най-големия сайт за литература Goodreads, като изживяването в тази платформа ми допада сериозно. Харесва ми да си водя нещо като дневник, що се отнася до книгите, които чета, а също така е забавно и да оценявам прочетенето по заложената там петобална система.

"Марсианецът" от Анди Уеър е първата книга, на която дадох минималната оценка от една звезда в Goodreads. В случая, една звезда се равнява на "не ми харесва", както е заложено в системата на сайта. Важно е да се уточни, че минималната оценка в Goodreads не е оценка за качеството на самата литература, а по-скоро споделено мнение за личното възприятие на читателя. Защото "не ми харесва" е много различно от "лоша книга", примерно, както би могло да бъде, нали? Или казано по друг начин - даването на оценка от една звезда не е негативна оценка за автора, а споделяне на лично неудовлетворение от страна на читателя.

Закупих си "Марсианецът" с голяма надежда. Дори специално отложих гледането на едноименния филм с Мат Деймън, за да мога първо да се насладя на книгата. Винаги предпочитам първо книгата, а после филма. Оказа се, че поне за мен, четенето на "Марсианецът" е жив кошмар.

Обичам фантастика, като и в момента поглеждам с удоволствие към томчето ми на класиката "Дюн" от Франк Хърбърт. Сравнено с предишните ми преживявания от жанра обаче, "Марсианецът" ми се стори като сложен учебник преди изпит в химическия факултет на Софийския университет. Не че някога съм бил там, но благодарение на романа на Анди Уеър, вече си представям каква е ситуацията.

Книгата е твърде, твърде сложна и наситена с прекалено много специфика, що се отнася до сфери като химията, физиката и ботаниката, които нека бъдем честни - не всеки разбира толкова добре. Лично аз винаги съм имал ниски оценки в областта на природните науки, поради което краткото, но за сметка на това мъчително време, което отделих на "Марсианецът", ми осигури болезнено дежа ву на мъчителните контролни по химия в училище. Освен ако не си добър приятел с природните науки, а аз не съм такъв, тази книга се чете адски, адски трудно. Надявам се, че с това ревю ще успея да помогна поне един човек като мен, който е пред угрозата да попадне в капана й.

Струва ми се жалко, че Анди Уеър е подбрал толкова "академичен" подход към написването на романа. Жалко, защото самата идея е бъкана с потенциал. Колко неща могат да са по-яки от приказка за астронавт на НАСА, оставен да се бори сам-самичък с коварността на Марс? Но, по-дяволите, Анди Уеър, защо не я написа на малко по-достъпен език!?

Вероятно "Марсианецът" е един много добър роман за хората, които имат нужните предпоставки, или вкус, за да му се насладят. За мен обаче бестселърът на Уеър не бе нищо по-различно от бързо омръзващо и протяжно плуване сред сложна академична терминология, по-скоро подходяща за научен труд, отколкото за художествена работа. Извинявам се на феновете на книгата, но просто не успях да й се насладя. И честно казано, едва ли някога отново ще посегна към нещо друго от този автор, освен ако не се уверя, че Анди Уеър тотално е променил подхода си по отношение на писането. Макар че едва ли има причини да го прави, имайки предвид, че романът се превърна в абсолютен бестселър. Но просто не е моята чаша чай.

Константин Симидчийски
Константин Симидчийски

Константин е един от основателите на VIBES. Следвал е журналистика в Софийския университет. Харесва качествената и вдъхновяваща музика, доброто кино, литературата, гейминга и котките. Ако искате да ви заобича завинаги, направете му палачинки в неделя сутрин и ги поднесете с чаша хубаво кафе.

Коментари

коментари

2 коментара
  1. Хм... съвсем не бих казал, че книгата е трудна. Да, има малко наука (половината от жанровото определение научна-фантастика), но повечето неща би трябвало да се знаят от обща култура. Аз поне нямам спомен за някаква rocket science... oh, wait... 😀
    Филмът на Ридли е с по-масова насоченост, липсват някои неща, но пък са добавени откровени глупости в края, които нямат друга функция, освен да радват окото (но не и мозъкът зад тях), но важното е шаренията да прави пари.
    Дано Уеър не промени насоката в която твори. Малко са авторите като него, които успяват да изградят логичен и работещ свят. И за щастие, има кой да ги оцени.

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни