Мартин Граховски: Най-ценното нещо, което може да има човек в живота си, е това усещане да опита нещо за пръв път

“Най-ценното нещо, което може да има човек в живота си, е това усещане да опита нещо за пръв път.”, споделя създателят на поредицата “3 минути България” Мартин Граховски. Пътешествията и откриването на нови места са само част от нещата, които вдъхновяват Мартин да обиколи света и да създаде една от най-интересните поредици за България. Мотивиран от страховете си, воден от интуицията и чистите усещания, които китните места в България предлагат, и оборудван винаги с камера и желание за приключения, той ще ви вдъхнови да творите, да избягате, да следвате мечтите си. Готови ли сте?

Разбрахме, че си следвал право в Холандия. Разкажи ни малко повече за престоя ти там. Какво ти направи най-голямо впечатление?

Прекарах 4 години там и всъщност преди да следвам Право в Холандия, следвах Журналистика в Канада. По принцип съм израснал в Щатите и Канада. Никога не съм живял в България, само съм се връщал за летата. В Холандия беше изключително интересно, като моят фокус беше “Човешки права”. Още през първата година в Холандия регистрирах компания за документални филми с мой много добър приятел. Покрай тази компания имахме възможност да пътуваме из Азия, Африка, да снимаме проекти в Западна Европа.

Аз прекарах 4 години в Холания, но въпреки това знаех, че няма да остана да живея там, тъй като е твърде далече от нещата, които са много важни за мен от страна на природа, хора, психика и т.н. През цялото време исках да съм по-близо до Източна Европа.

А защо реши да се върнеш в България?

Накрая на четирите години в Холандия осъзнах, че имам възможност да пътувам до доста разнообразни места и да видя изключително интересни неща покрай тази компания, която имах. Но исках да знам, че съм видял колкото се може повече от България, преди да продължа да пътувам. Идеята за „3 минути България“ дойде много отдавна. Още, когато бях на 16, бях снимал един филм за Севлиево, където прекарвах всичките си лета. Още тогава бях решил, че някой ден искам да се върна и да направя нещо по-мащабно.

Решението ми да се върна се породи от това, че исках разнообразие, исках нещо ново и знаех, че ако не се реша да направя този проект, той просто ще отмине и никога няма да го осъществя.

Как реши да се занимаваш със създаване и обработка на видеа за България? Направил си драстична промяна от Право към Видеообработка - какво те подтикна към нея? И откриваш ли някаква връзка между правото и изкуството?

Не бих казал драстична, аз се занимавам с видеообработка от 4 години. Главно съм насочен към туризъм, но това започна още през 2016, когато бях в Япония.

Иначе има връзка между правото и изкуството. Има нещо, което аз си създадох сам с компанията ми в Холандия, защото повечето хора, с които исках да работя, са международни НПО. Така че снимах филми най-вече за човешки права в Африка, в Централна и Източна Азия. Може да се каже, че направих тази връзка сам.

Интересен е и настоящият етап от кариерата ми, защото се фокусирам върху това да разбера дали мога да създам нещо за ново, което не съм правил преди, да снимам с техника, която не съм ползвал преди. Мотивирам се все повече да търся нови изживявания, нови предизвикателства и да намеря начин да ги покажа.

Кое е мястото, което е оставило най-незабравим спомен и най-голям отпечатък у теб?

Това място 100% е Япония. Прекарах два месеца там и това беше едно от местата, което наистина ме вдъхнови да започна да се занимавам повече с лични проекти. Снимах кратък 20-минутен филм там и тогава реших, че искам да се занимавам с  повече неща, свързани  с пътуване и да разкажа неща, случили ми се там.

Може би Непал е другото място, което остави огромен отпечатък у мен, но поради други причини. Бях там около година след земетресението и правех документални филми за хора, които не бяха получили подкрепа от правителството и до някаква степен бяха изоставени. Беше доста трудно преживяване, но ме научи на много ценности и разбира се на това, че никога не можеш да си позволиш да си помислиш, че всичко случващо ти се е важно, в сравнение с нещата, с които се борят хората по света.

Как се породи интересът ти към това да заснемаш 3-минутни видеа за различни градове в България? И кой ти е любимият град, за който си правил видео?

„3 минути България“ е първият по рода си такъв проект в България. Идеята ми да го създам дойде около това, че всяко лято нямах търпение да се върна в Канада и да разкажа на всичките си приятели впечатленията ми от България. Нямаше достатъчно добър готов материал, който да мога да им покажа и не бях впечатлен от съдържанието от Министерство на туризма. Нямаше и достатъчно хора, които да качват разнообразни филми за България.

Всичко започна от това, че от малък съм искал да споделя с приятелите си какво е България за мен и какво може да се види тук.

А относно любимия град - ако някой дойде в България и трябва да го посъветвам къде да отиде, то 100% казвам, че Пловдив и Велико Търново са двете най-уникални места, които могат да се посетят. България е толкова разнообразна държава, че е трудно да се уточниш, пък и има значение с кого говориш. Бих казал, че и непременно трябва да се прекара време само в Родопите, защото това е наистина различна и изключително интересна част от държавата. Но, ако трябва да избера един град, за мен Велико Търново е най-интересният пример, но от друга страна съм прекарал летата си в централна България и най-добре се чувствам там, така че може би не съм съвсем обективен.

Разкажи ни малко повече за целия процес по правене на тези видеа. Как се решаваш да тръгнеш точно за определен град и на какво обръщаш внимание най-много, когато отидеш там? На хората, природата, енергията или симбиоза от всичко това? Кое е нещото, което най-много държиш да запечаташ във видеата си?

Процесът около правенето на тези видеа е следният. Ставам към 6 сутринта и снимам цял ден до към 21 часа на ново място всеки ден. Вечер от 21 до към 2 монтирам. Всеки ден създавах по една серия и разбира се около това имаше голям стрес, но изключително много приключение. По-голямата част от този проект беше планиран, бях погледнал предварително кои места ще са ни най-интересни за снимане и кои места искам да покажа. Повечето бяха такива, които до сега не съм виждал. Когато започнах да пътувам, се появиха много хора, които започнаха да ме канят да посетя техните места и затова имаше такива, които добавих в последния момент.

С този проект исках да разкажа най-вече моя история, защото, без да звуча претенциозен, повечето видеа за места в България винаги са кадри от дрон с красиви места, но няма история, която да свързва всичките заедно.

Историята на този проект е, че аз се върнах тук, купих си една кола на старо и се надявах да ме издържи за тези 4 месеца, в които пътувах из цялата държава.

Обръщам внимание най-много на това как ще се разкаже историята. Отделих внимание не толкова на хората, а на природата и на тези първи впечатления, които се пораждат, когато отивам на ново място. Когато пристигам в нов град, първото нещо, което правя, е да се разходя без камера, да разгледам и да видя какви са първите ми впечатления. След това планирам много бързо как да снимам. Когато посетих Русе, обиколих целия град през нощта и на следващия ден се върнах да снимам.

Това, което искам най-много да запечатам във видеата, е това усещане, че много лесно и достъпно може да се направи такова пътуване. Не искам видеата ми да напомнят травъл канали. Идеята тук е, че всеки човек може да си купи кола на старо и да обиколи държавата за 3-4 месеца. Не може да се види такова разнообразие от страна на локации, природа, градове и изобщо атмосфера като в България.

 

Разбрахме, че наскоро си предприел пътешествие из западните Балкани. Разкажи ни малко повече за него.

Това пътуване, което предприех, донякъде беше предизвикателство от Canon България, които ми предложиха да се включа в тяхната кампания. Тогава започнах да си мисля какво бих могъл да направя за това, което за първи път ще ми се случи. Не бях пътувал в Източна Европа освен България и затова реших да направя едно пътуване на автостоп до Сърбия и от там да хвана влак, който е един от най-неизползваните, но и един от най-интересните като маршрут – от Белград до Бар. Черна Гора винаги ми е била много интересна и затова исках да отида там. Това пътешествие беше много вълнуващо, а пътуването с влак беше може би едно от любимите ми преживявания в последните няколко години, въобще из света. Стоейки в този влак в продължение на 12 часа и гледайки колко много се променя природата отвън, беше изключително интересно.

Никога няма да забравя това усещане, когато стигнахме в Черна Гора и излизахме от тунелите. Притеснявахме се, че ще вали цял ден, защото прогнозите бяха такива. Но моментът, в който преминахме границата и просто гледахме как целият планински пейзаж се изпълва с мъгла и дъжд, беше изключително мистериозен. Уникално красиво, няма да го забравя!

Черна Гора беше страхотна. Котор е град, който ужасно много ме впечатли. За 5-6 дни се получи приятно и лежерно пътуване и беше уникално удоволствие да снимам там.

Разбрахме също така, че си изнасял и лекции в Американския университет в България - на каква тематика и защо точно там? Какво би искал да оставиш на тези студенти като послание?

Да, покрай проекта ми „3 минути България“ имах възможност да говоря на няколко различни лекции, за което съм много доволен. Темата, за която говорих в Американския университет, беше тема, с която много често се боря. Това, което най-много ме плаши в живота, е да седна зад бюро и да работя от сутрин до вечер на едно място и да съм зависим от други хора за всяко едно решение, което взимам. Говорих за това как този страх всъщност до голяма степен мотивира всичко, което правя сега и това е главното нещо, което ме вдъхновява – да се занимавам с това, с което се занимавам.

Казах също, че от време на време е хубаво да използваме най-големите си страхове да ни мотивират, което може би е доста клиширано. Но разликата в това, което аз казах е, че знам, че да работиш зад бюро може да е нещо изключително хубаво, както е и при мои приятели, но аз си го представям изключително сиво. И преувеличавайки страха си, аз се старая да си намеря работа, която да не е зад бюро, а да се занимавам с това, което правя. Но разбира се, има много стрес в това да работиш сам и да създаваш всичко сам.

Главната идея на това, за което говорех е, че сега сме на такава възраст, в която, ако не вземем големите решения, времето ще мине просто така и ще осъзнаем, че се занимаваме с нещо, което изобщо не искаме да правим. И така минава много време и ни става уютно да се отдръпнем. Колкото и да съм стресиран около това, което правя, съм взел това решение за себе си и колкото и да е трудно понякога, ще продължа.

И за финал - опиши “твоята” България с няколко думи. И също така какво би искал да дадеш като съвет на хората тук, предвид всичко, на което си станал свидетел на родна земя и в чужбина? Какво е твоето послание към българите?

Това, което бих дал като съвет на хората в България е, че те непрекъснато искат да бягат и да виждат различни държави като Италия, Испания, но не се замислят колко много има да се види тук чисто като природа, хора, градове. Познавам много хора, които разказват колко красива в България, но все пак не пътуват из нея. Ако някой си мечтае да пътува из България или изобщо да създаде нещо, нека не отлага. Най-ценното нещо, което може да има човек в живота си, е това усещане да опита нещо за пръв път. Другото, което ме плаши, е да спра да имам нови преживявания. За мен е важно да променям живота си тотално. Сигурно след време ще напусна България и ще отида на друго място, за да създам нещо тотално ново, защото мисля, че е важно постоянно да променяме всекидневието си и да намираме начин да преживеем неща, които никога не сме правили преди. И точно това ми напомня и за последното ми пътешествие из западните Балкани, именно защото беше истинско предизвикателство. Обичам такива предизвикателства, в които нямам много време и трябва да осъществя нещо тотално различно от това, което съм правил досега.

Най-ценното нещо, което може да има човек в живота си, е това усещане да опита нещо за пръв път.

Теодора Златева
Теодора Златева

Мечтател по душа, който обича пътуванията, джаза, хубавата храна и изкуството във всичките му форми. Оценява добрите филми и красивите неща в живота. Живее, за да твори.

Коментари

коментари

Все още няма коментари

Остави отговор

Вашия имейл адрес няма да бъде показван.

Може да използвате следните HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>

За нас

Пулсът на VIBES бие в ритъма на всички млади хора с вкус към музиката, киното, модата, литературата, изкуството, гейминга, технологиите и всичко останало, което е важно и има значение, за да се радвате на един по-вълнуващ живот.

VIBES е вашият източник на информация с качествено съдържание, интервюта, които имат значение и истории, които докосват.

VIBES е модерната лайфстайл платформа.

Следвай ни